18:02
Зимата на 1990 година, хаос и разруха. А ние имаме 4-5 часа руски седмично, класни, контролни.
И руски не ни се учи, защото това е езикът на падналия строй. Съответно и другарката вече беше с друг статут, защото й паднаха часовете, настроението, емоцията. Да си учител по руски не беше вече "лукс". Затова тя предприе друга тактика. Година и половина тя влизаше в часа с грамофон и ни пускаше военни песни. Винаги оставахме брой на вестник около бюрото, често "Демокрация" (да, тогава учениците четяха вестници), тя го взимаше и четеше.
Ние скучаехме, тихи разговори, хилехме се, а тя беше вглъбена в себе си. Накрая на часа спираше грамофона, късаше вестника и коронната й фраза на излизане беше "Каква страна погубиха гадовете!". И така всеки ден, докато не се пенсионира или не я пенсионираха. Не знам кое беше по-точно.
Седем години по-рано, учителката по руски в основното ни биеше с една тежка връзка с ключове.
Не направиш падежите правилно и тя ги хвърля от бюрото. След това искаше и да й се донесат обратно, да има за следващия ученик. Не се одобряваха особено много тези методи, но тя беше "свещена крава" - не можеш нищо да кажеш за учителката по руски.
Най-накрая се намери спасение - някой от горните класове й открадна връзката с ключовете. Това е все едно (превеждам за по-младите) да ви откраднат наведнъж всички пароли. Видя се, че всъщност е една объркана и глупава женичка, която дори няма как да си влезе в кабинета или в мазето на блока. Не помня после какво стана с нея. Но не изглеждаше като човек, който може да се адаптира, особено без ключове. Вижте още:Клас, стани, клас, мирно! Или когато в училищата имаше ред и дисциплина
В пети клас в ичилище "Благоев" гр. Свищов -година 1962/3 учителя по руски език се казваше Александров. Любим номер му беше да се промъкне зад набелязания ученик и да го перне с верижката на джобния си часовник по ушната мида! Не му беше трудно да уцели, защото всички момчета бяхме остригани "нула номер".
ОтговорИзтриванеОткъде дойде това озлобление. Не им се учело руски, защото било падналия строй. Измислици, на които си вярват някои. Никога не съм видяла някой да е бит или наказван в в училище. Но случайно се запознах в група ирландци, моя възраст, които всички са били бити в училище, а и в къщи. Не можеха да повярват, че никога не съм бита нито в училище, нито вкъщи. Времената бяха различни. Няма защо да превръщаме всеки лош спомен в озлобление срещу социализма.
ОтговорИзтриване