Геният пребит до смърт на 18 ноември 1944 година в София заради карикатура на Сталин

„Борбата е безмилостно жестока. Борбата както казват е…”. Много неща могат да се кажат за борбата, но и епитета „безмилостно жестока” е напълно достатъчен. Авторът на стиха е имал предвид революционната борба и точно във финалната и фаза, своята гибел намира гениалния творец Райко Алексиев. 

Съвсем скоро попаднах на произведението му „Пътеводител за България – пътища и безпътие“. За две минути творбата ме убеди да посветя няколко реда на човека успял толкова точно да опише и предвиди някои от най – характерните особености на родната обществена среда.

Райко Николов Алексиев е роден на 7 март 1893 година в Пазарджик в семейството на учителя Никола Алексиев, българин бежанец от Солуни на Стоянка Белопитова, сестра на участника в Априлското въстание Тодор Белопитов. Има трима братя и две сестри. Следвал е литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия в София. Още с появата на първия му пейзаж в „Изложба на младите“ през 1913 г. българската царица Елеонора става една най-големите почитателки на таланта му. Същата година художникът прави пет самостоятелни изложби.

През 1932 г. основава седмичния вестник “Щурец”. Райко Алексиев сам рисува всичките му карикатури, сам пише статиите, фейлетоните и хумористичните миниатюри, като се грижи и за разпространяването му. “Щурец” се списва в дома на художника до последния брой от 8 септември 1944 г. Тиражът му от 50 хил. през всичките 12 години го държи на челно място сред родните печатни издания. Още първият брой се разграбва толкова бързо, че се налага авторът му да го допечатва. Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев, карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев стават редовни сътрудници на “Щурец” . Вестникът не пропуска брой дори по време на Втората световна война.Няколко от героите стават нарицателни: Генчо Завалията – тип на преследван от злополучията нещастник, Гуньо Гьсков – глуповат, но практичен младеж, Нане-Гето – шоп одумник, Отец Тарапонтий – практичен духовник.

През май 1939 г. свързва съдбата си с младата актриса Весела Грънчарова. Раждат им се три деца – Радослав, Веселин и Александър.

Като дългогодишен председател на Съюза на дружествата на художниците Райко Алексиев организира подпомагането на бедстващите си колеги, останали без покрив. Той издейства от Министерството на финансите сумата от 2 млн. лв., която спасява от гладна смърт семействата на много нещатни художници, евакуирани в различни села на страната.

С успехите си, а също и с нерядко жлъчния си хумор Райко Алексиев си създава немалко врагове. В последните дни преди Деветосептемврийския преврат той е многократно предупреждаван от свои близки да напусне страната, а кумът на семейството Никола Мушанов го снабдява с дипломатически паспорти.

Непосредствено след преврата завърналият се от Чамкория в София Алексиев е арестуван от Лев Главинчев като „враг на народа“ поради широко известните му недвусмислени карикатури на Сталин. Алексиев е пребит до смърт на 18 ноември 1944 година в София заради карикатура на Сталин.През март 1945 година Алексиев е осъден посмъртно заради „антисъветска“ и „прогерманска“ пропаганда от така наречения Народен съд по Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои вече убити. Имуществото му е конфискувано в полза на държавата, а книгите му са забранени. След смяната на комунистическия режим в страната през 1989 година е реабилитиран. Съюзът на българските художници отваря галерия „Райко Алексиев“.

Завършвам статията с един известен цитат от този артист, който надявам се да послужи като поука на всеки, имащ колебание да се гмурне във водите на политиката:

„Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва.

Източници: wikipedia.org, dnevnik.bg, bolgari.net, inews.bg, hightviewart.com

“Вижте още: Черната скала от която учители, лекари, адвокати, търговци, фермери и земевладелци са хвърляни живи в пропастта

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉 СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉