На 26 август 2020 г. се навършват 30 години от внезапната и безвременна кончина на

инж. Недьо Ранчев

(1937-1990)

Беше изключителна личност. Учениците му от Строителния техникум, макар някои от тях вече беловласи, си спомнят за уникалния преподавател, който е превръщал часовете по строителни машини и организация на строителното производство в спектакли, а чертежите на черната дъска – в произведения на изкуството.

Когато в България само се говореше за джудо, той събра млади хора и създаде в Стара Загора първите джудисти. После към момчетата се присъединиха и момичетата. Много от състезателите по самбо и джудо станаха шампиони, но по-важно, станаха прекрасни специалисти – учени, лекари, инженери, учители… За тях неотменен пример беше Тренерът.

Години наред Клубът по джудо, който носи неговото име, продължава добрите традиции, отгледани с обич, упоритост и постоянство.

Последните няколко години от живота си, инж. Ранчев отдаде на Професионалната гимназия по строителство и дървообработване, която носи неговото име. Безкрайно амбициозен и иновативен професионалист и педагог, изпреварващ времена, събития и статукво, той превърна любимото си училище във водещо, с европейски дух и резултати.

С какво ли още не се занимаваше този красив атлетичен мъж?! Беше свързан безотказно с морето! Като обектов ръководител на спасителите, беше спасил десетки човешки живота. Беше естет. Беше надарен от Бог с таланта да рисува, да бъде калиграф, да пише учебници и сборници, да бъде алтруист, да се раздава за другите. Беше грижовен син, съпруг и баща.

Беше!

Остава сътвореното от него и благодарността, че сме живели с такъв специален човек.

Поклон пред паметта му!

Източник:dolap.bg

Всеки гражданин на тази държава има право да се движи свободно, заяви жертвата на агресорите!

Протестиращи нападнаха майка с две деца, която се опита да мине с колата си през блокадата.  Те изпочупиха предното й стъкло въпреки виковете, че в автомобила има хлапета. Въпреки опитите на друга част от събралите се да спрат агресорите, мъже обиждаха жената и й крещяха нецензурни думи.


До това се стигна, след като фигурантите на "Отровното трио" отново блокираха пространството, където се пресичат улиците "Иван Асен" II и бул. Михай Еминеску. Протестиращи, тръгнали от триъгълника на властта и преминали през Орлов мост, преградиха откъм локалното платно на "Цариградско шосе" пътя на минаващите точно по това време коли. Така си спечелиха клаксони и овиквания от шофьорите на попадналите в капана им автомобили, но към момента все пак кръстовището остава блокирано. За колко време тепърва ще стане ясно.

"Откъде-накъде ще ме карат аз да минавам по заобиколни пътища. Всеки гражданин на тази държава има право да се движи свободно. Аз не се движа свободно вече 40 дни". Искам да се прибера вкъщи, какво да се случи? Откъде накъде ще ми блокират пътя.

Не съм минала през човека, той беше пред мен. Искам да се прибера. Откъде да мина", изтъкна собственичката на автомобила. Протестиращите пък обвиниха жената, че е провокаторка, а полицията, че не им осигурява защита и не отцепва района на протеста.


Отиде си в съня си, само на 58. От погребението му през август 2000 г. днес малцина се сещат за него. Никой не написа ред, тогава нито пък някоя медия се сети да излъчи „Сбогом, приятели“ – първият му филм, „Най-добрият човек, когото познавам“ или епизод от „Децата на капитан Грант“ – все филми, за които си спомняме с умиление. Красавецът на Младежкия театър напусна този свят тъжен и много самотен.

Биография:

Роден е на 22 юни 1942 г. Баща му, Николай Смирнов, е авиатор, който изчезва безследно със самолета си по време на Втората световна война край Сталинград. Майка му, Мария Павловна Смирнова, е пътуваща актриса и изпълнителка на цигански романси. В ранните си години живее в Ярославл, където го възпитава неговата баба Клавдия Фьодоровна Смирнова. След това постъпва в Суворовското училище.

През 1965 г. завършва Ленинградския държавен институт за театър, музика и кинематография в класа по актьорско майсторство на големия руски педагог Борис Вулфович Зон. След своето дипломиране Смирнов е назначен в Ленинградския театър на Ленинския комсомол, а дебютната му роля е Кросното/Магарето от „Сън в лятна нощ“ на Шекспир. Предричат му блестящо бъдеще на руска сцена. През 1965 г. се запознава с българската студентка във ВИТИЗ Силвия Спасова. На следващата година я последва в България, където сключват брак. Тук се утвърждава като талантлив актьор в киното и театъра. Прави забележителна роля в култовия филм „Сбогом, приятели!“.

Работи в Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ Шумен, Драматично-куклен театър (Враца), Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин и Народен театър за младежта до 1990 и от 1993 г.

Умира на 10 август 2000 г. след тежък инсулт.

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив