Интересни са носталгиците на социализма, които се опитват да преувеличават много от особеностите на живота по това време. Обикновено го величаят с пълните магазини и разнообразните стоки в тях. А това съвсем не беше така. Или ако е било отчасти, то се е отнасяло само за големите градове, и то невинаги и не всеки ден. В малките градчета и селцата въобще не беше така. Един от огромните проблеми на хората в провинцията беше въобще търговската мрежа. Няколко магазина, в които се продаваше всичко, и това беше. А по селата един-единствен, често пъти даже не и магазин, а павилион. Олио, хляб, сол, консерви, захар, пипер, един вид тоалетен сапун, един вид прах за пране, газ, свещи.

Да, ако ви е чудно, че и газ – то е, защото токът непрекъснато спираше и газените лампи влизаха редовно в употреба. За месо и месни продукти не можеше и дума да става. Месарници освен в големите градове никъде другаде нямаше, не че те бяха добре заредени и винаги имаше избор на месни продукти в тях. Хората в провинцията просто получаваха месо от собствените си дворове, гледайки кокошки, прасета, кози и овце, крави. Тогава фризери нямаше, месото се обработваше, консервираше се и влизаше в зимниците. Птиците осигуряваха нуждата от прясно месо, а по Коледа, въпреки че официално такъв празник не съществуваше, се колеше прасето.

Властта знаеше, че изнемогва с продоволствието, и насърчаваше хората да се самоизхранват по този начин. Ограбили веднъж добитъка им по време на създаване на ТКЗС-тата, десетина години по-късно започнаха да подтикват хората да отглеждат отново животни за частно ползване, за да се самоизхранват. Това беше един от парадоксите на социализма./Ретро.бг/

Стойко Радев, Враца
Сподели новината👇
Полезни съвети👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Популярни публикации

Популярни публикации

Архив на сайта

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623