Един от ярките ми спомени от детството по време на соца бяха годините, прекарани в детската градина в центъра на София. Въпросната триетажната сграда преживя и реституцията и до ден днешен продължава да бъде детско заведение. 

Тогава престоят беше седмичен – от понеделник до събота на обяд, и съвпадаше с работното време на родителите. На практика прекарах детството си не в дома си, а в детската градина. Най-тъжният ден беше в понеделник сутринта, а най-щастливият събота, когато дори за обяд имаше пържени кюфтета. През летните месеци ни водеха в Борисовата градина всеки ден, където играехме на воля. Тогава на „Цариградско шосе“ нямаше подлези и пресичахме шосето направо, но то и движението не беше кой знае какво.

Трудно приемах раздялата с родителите си в понеделник и обикновено сутринта имаше сълзи не само в моите очи, но и в тези на майка ми. Стигна се дотам, че ставахме много рано сутрин, обличахме се с баща ми и се качвахме на някой от трамваите – четворка или десетка, обикаляхме половин София, докато стане време, и след това татко ме оставяше в градината. И това само за да ме разсее и да премине по-леко стресът от раздялата. Иначе в интерес на истината ни занимаваха, имахме един път седмично прожекция на диафилми, куклен театър, подготвен от служители в градината, или пък някакви други музикални занимания. Имахме и външни посещения на актьори и музиканти, спортни състезания и много игри. И въпреки това и до ден днешен, когато минавам покрай тази сграда, имам усещането, че нещо в душата ми се свива. Времето беше такова и детството ни беше белязано от неговите странности.

Но така пък държавата се грижеше за децата и техните родители спокойно отиваха на работа. Детски градини имаше за всички желаещи. А не като сега – да търсиш връзки, за да запишеш детето си.

Валя Стоева, София
РЕКЛАМА

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Популярни публикации

Популярни публикации

Архив на сайта

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623