Пълна къща с деца, смях и веселие. Това доскоро било семейството на Светла и Хуби Гогеви от горнооряховското село Драганово. В дома им скандали никога не е имало, а проблемите решавали единни и с достойнство.

Приказката, в която живеели, бива помрачена от неочаквана смърт. Тъжната картинка на живота в България разказва borbabg.com.

На 30 август тази година Хуби си отива от този свят в съня си, а 46-годишната жена остава сама с три деца. Върху плещите й падат всички отговорности за поддържането на семейното огнище. Как да обясни на малчуганите, че татко им вече го няма, с какво да се захване, за да успее да покрива всички разходи, какво да направи, за да запълни огромната празнота от раздялата с любимия човек…

Светла е от Горна Оряховица. Дошла в Драганово през 1998 година, за да помага в новооткритото по онова време кафене на вуйчо си. В селото срещнала Хуби, бързо се влюбили и осъзнали, че са един за друг. Заживели в негов наследствен имот и като всяка двойка започнали да мечтаят за наследници. От 2000 до 2010 година правили опити за дете, но щастието да станат родители така и не ги сполетяло. Не можели да се примирят с това, че никой няма да ги нарича „мамо“ и „татко“, и подали документи за осиновяване на дете.

„Все не отговаряхме на някои критерии и не ни дадоха дете. В началото на 2010 година и двамата бяхме съкратени и се регистрирахме в Бюрото по труда в Горна Оряховица. При една от задължителните срещи във ведомството служителка ни обяснила, че стартира нова програма, свързана с процеса на деинституционализация на деца. Разясни ни какво представлява приемната грижа. Доста хора имаше на срещата и жената каза, че ако някой мисли, че това не е работа за него, да напусне. В един момент се оказа, че само аз и съпругът ми сме заинтересовани. Подадохме документи още същия ден, а впоследствие преминахме многобройни обучения и курсове за приемни родители. Година по-късно ни се обадиха да кажат, че има дете за нас“, разказа Светла.

Съдбата им изпратила четиригодишната по онова време Ивана. Момиченцето веднага харесало Хуби и седнало в скута му. След 13 опознавателни срещи я взели вкъщи. Още като влязла в новия си дом, започнала да ги нарича „мама“ и „тате“. Слънчевата госпожица направила безкрайно щастливи своите приемни родители и те не можели да си представят как ще се разделят с нея, ако някой я осинови. След като направила една година при тях, социалните стартирали процедура по осиновяването й. Това бил златният шанс на семейството да запази своето момиченце и веднага кандидатствали по процедурата. Април 2012 година съдът им присъдил родителските права.

Четири месеца по-късно при тях настанили Александър. Той бил едва на 1 година и 5 месеца, не можел да ходи и да говори, нямал спомени за биологичното си семейство. Много бързо се адаптирал в новата семейна среда, но за момченцето Светла и Хуби нямали нагласата да го осиновят, защото майката и бащата не се били отказали от него. Дори го подготвяли, че един ден ще го върнат при истинските му родители.

„След известно време социалните дойдоха и съобщиха, че Александър няма да бъде реинтегриран и предстои да го впишат в регистъра по осиновяване. Попитах съпруга ми дали иска да го осиновим, а той веднага се съгласи, защото го бяхме заобичали като наше родно дете. Така нашето семейство ни се увеличи за втори път“, споделя Светла.

Днес Ивана е 12, а Александър на 8 години. И двамата знаят, че са осиновени, и никога тази информация не е била пазена в тайна. Светла твърди, че на децата не им е липсвало нищо и са възпитавани с много любов.

Когато Ивана била на 7 години, потърсили медицинска помощ, защото на едната й ръка имало меланоцитен невус. Заради неприятното кожно образувание тя се притеснявала да ходи с тениска и рокли. Отишли директно в столична болница, където никой дерматолог не се наемал да направи интервенцията по отстраняването му. За неин късмет скоро след това гостувал немският професор Едгар Бимер, който дошъл, за да проведе обучение на български лекари, и успял да прегледа момичето.

„Професорът съобщи, че в Германия такива операции се правят още при раждането на детето, за да не се трансформира в карцином самото образувание. Попита защо толкова късно търсим медицинска помощ. Ние му обяснихме, че Ивана е осиновена и затова едва сега сме я завели на лекар. Той бе впечатлен от историята й, пожела да я оперира в родината си. Плати самолетните билети до Германия и всички разноски по операцията“, разказа Светла.

Щастливото събитие още повече сплотило семейството, а преди три години то се увеличава отново. В дома на съпрузите идва трето дете – отново момче. На него двамата станали приемни родители.

„Обадиха ни се да кажат, че има подходящо дете за нас. Взехме го още от родилния дом, когато бе на 7 дни. Ивана и Александър бяха много развълнувани, с голямо вълнение подреждаха дрешките, шишетата за хранене, памперсите“, спомня си Светла.

Всеки ден бил по-хубав от предния, а хоризонтът за фамилията изглеждал безоблачен. На 30 август тази година обаче Хуби умира внезапно.

„Легнахме си вечерта и сутринта не се събуди. Лекарите предполагат, че е починал в резултат на инфаркт. Не се съгласих да му правят аутопсия, защото той не обичаше болници. Имаше високо кръвно, но пиеше лекарства и се грижеше за здравето си. Много е тежко – събуждаш се един ден и животът ти е променен. Любимият човек вече го няма. Той беше много всеотдаен към мен и децата. Много ни обичаше“, споделя през сълзи съпругата му.

Светла твърди, че усеща присъствието му и днес. Убедена е, че Хуби бди над тях, че й помага и я напътства в ежедневието, защото с лекота се справя с някои неща, които преди това никога не е правила. Като например цепенето на дърва.

Тежко приели загубата на своя татко и тримата малчугани. Александър, макар че е на 8 години, вече осъзнава, че той е мъжът в къщата.

„Каза ми, че той ще върши тежката работа и иска да спи до мен, за да не съм сама и да не се страхувам нощем. Друга година децата винаги искат да правим коледната украса вкъщи отрано. Винаги има еуфория, а сега нямат желание за нищо. Това ще е най-тежката им Коледа, защото татко им го няма. Не искат да слагаме елха и гирлянди. Питат ме: „Татко, като го няма, кой ще сложи елхата?“. Не им се празнува. И писма не са писали до Дядо Коледа“, споделя разплакана Светла.

Доходите на семейството не надвишават 1000 лв. и идват от заплатата на жената като приемен родител, детските надбавки и от месец отпуснатата пенсия на децата заради починалия им родител. „Не съм човек, който да хленчи и да се оплаква. Не желая да злоупотребявам с добрината на хората. Всичко ще ни е нужно, защото занапред ще ни стане още по-трудно”, заяви Светла. Единственото, което тя иска за себе си, е да е здрава и да може да гледа малчуганите си.
Сподели новината👇
Полезни съвети👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Ние в истаграм
Всички категории

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Популярни публикации

Архив на сайта

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623