Една история за село на края на България, създадено заради близостта на главен търговски път в Османската империя и възродило се отново през миналия век, благодарение на отглеждането на копринени буби. Днес обаче, то е село-призрак.

Живо, пъстро и уютно. Макар и на края на България, някога селото изглеждало така заради занаятите и търговията, но и в близост с Гърция, която се намира на едва километър от тук. С малко повече въображение, можем да си представим 50-те семейства живeели в тези каменни къщи, които днес стават само за декор на филм. В призрачното Горно Луково, днес ни води Надежда, предава NOVA.

"Тук ни доведе една снимка на църквата в селото. Беше през есента преди няколко години. Но освен църквата, видяхме още много интересни къщи", каза Надежда Чоторова от Facebook страницата "Машина на времето".Кога точно е създадено Горно Луково не е ясно. Сведенията за тази част на Източните Родопи, от времето на османското владичество, са оскъдни. Говори се, че църквата е на около 350 години. Цялата от камък, както всички къщи наоколо. Говори се още, че след Руско-турската освободителна война, районът остава подвластен на Османската империя. През 1913 г. пристигат и башибузуците. Опожаряват селата и посичат местното население.

След войните, в началото на миналия век, районът отново се заселва и възражда за нов живот. Населението се занимава със скотовъдство и бубарство. Отгеждането на буби за коприна, дава поминък на над 50 000 души по тези места. В началото на 80-те, с годишното производство на сурови пашкули, страната ни заема първо място в Европа и 7-мо в света.

"Тече една заблуда, че едва ли не този процес е започнал след 1989 година, а урбанизацията в България започва края на 50-те, началото на 60-години. За два века, урбанизацията се е превърнала във феномен на развития свят. Има държави като Германия, Белгия, Исландия в Европа, където градското население е над 90% , така че България не е изолирана на този фон", каза още експертът по демография - доц. Георги Бърдаров.

У нас неразумно направеният преход довел до унищожаване на селското стопанство и масовото производство, били част от причините за урбанизацията, обяснява експертът по демография доц. Бърдаров. Според него обаче, причини за демографската криза не са нито те, нито нискатата раждаемост, която определя като мит.

До 10 години се предвижда шестте най-големи града у нас да приютят над 40% от населението. Не след дълго обаче, продължава доц. Бърдаров, ще последва и завръщане - към всичко не дотам естествено./dunavmost.com/
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Популярни публикации:

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623

Архив на сайта

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ