Когато се заговори за този пакт, подписан на 23 август 1939 г., истеричните русофоби моментално се хващат  за една теза, която според елементарния им начин на мислене, би трябвало да звучи съкрушително. Ето, казват те, Германия и Съветския съюз са сключили договор, значи и двете държави са еднакво тоталитарни и отвратителни. Средноинтелигентният човек обаче веднага ще зададе два ключови въпроса, които правят въпросната теза да звучи крайно несъстоятелно. 

Първо, след като са били толкова еднакво гадни двете държави, защо по-малко от две години след пакта “Молотов-Рибентроп” започва Великата Отечествена война, която в крайна сметка води до разгрома на хитлеристка Германия? И, второ, само година преди въпросния пакт западните демокрации сключват с Хитлер и Мусолини Мюнхенското съглашение. Значи ли това, че Великобритания и Франция също са били тоталитарни държави след като са се договорили с Германия и Италия?

Всъщност няма как да говорим за пакта “Молотов-Рибентроп”, ако не споменем най-напред Мюнхенския сговор. По същество той представлява пълна капитулация на западните демокрации пред все по-агресивните действия на Хитлер. В резултат на подписаното в Мюнхен съглашение Чехословакия престава да съществува като държава и скоро е окупирана от Германия. И една любопитна подробност. Полша, която обича да се изкарва най-пострадала във Втората световна война, да се представя като невинна жертва едновременно на Хитлер и на Сталин, използва Мюнхенското съглашение, за да прилапа чешката Тешинска област.

Смисълът на подписания в Мюнхен договор не е постигането на траен мир, както тържествено обявява тогавашният британски премиер Невил Чембърлейн. Истинската му цел е да насочи завоевателните амбиции на Хитлер не на Запад, а на Изток, срещу Съветския съюз. Западните демокрации силно се надяват фюрерът да направи това, което те не са успели да сторят две десетилетия по-рано, а именно – да унищожи съветската държава. При създалата се ситуация Сталин има само един изход – също да сключи договор с Германия в опит максимално да отдалечи началото на неизбежната нова война.

Ето това е причината за подписването на Договора за ненападение  “Молотов-Рибентроп”. Русофобите винаги натъртват, че именно този пакт е довел до избухването на Втората световна война. Както всички русофобски “прозрения”, и това е лишено от всякакъв здрав разум. Най-малкото по две причини. Първо, между подписването на договора и германското нахлуване в Полша изминава една седмица. Нима седем дни са достатъчен срок, за да се подготви една война? И второ, планът “Вайс” за германското нападение срещу Полша е подписан от Хитлер на 3 април 1939 г., т.е. близо половин година преди каквито и да било съветско-германски договори.

Да, пактът “Молотов-Рибентроп” има и негативни последици. Той внася огромно объркване в европейската антихитлеристка съпротива. Участниците в нея винаги са възприемали Съветския съюз като единствената сила, която е в състояние да спре Хитлер. Затова и  решението на Сталин да се съюзи с фюрера предизвиква силно разочарование сред левите в Европа. В крайна сметка обаче именно Съветският съюз изиграва решителната роля за победата над нацистка Германия. Съединените щати и Англия откриват прословутия си Втори фронт едва през юни 1944 г. Тоест цели пет години след началото на Втората световна война. И ми се струва, че са прави онези историци, които твърдят, че Вторият фронт е бил насочен в еднаква степен както срещу Германия, така и срещу възможността Съветският съюз самостоятелно да победи нацистите. Омразата към всичко руско и тогава се е използвала за политически цели, както и сега.

Изобщо хубаво е да помним историята. Не само заради общата култура, а за да можем по-добре да си обясняваме днешните събития.

Автор: Петър Волгин
Източник: Infacto
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉 СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив