Преди Девети септември 1944 г. земята е раздробена на над 12 000 000 парчета (ниви) със среден размер 3,7 декара. През 1934 г., според тогавашно преброяване, 63% от селяните владеят 30% от поземлената площ с имот до 50 декара, а 11 на сто – 33% с имот над 100 декара. Структурата на собствеността е – 94% от земята – частна, 4,3% – училищна, 1,5% – църковна и манастирска, 0,2% – държавна. Дървеното рало е главно средство за обработка, но към 38% от стопаните въобще не го притежават, 32% разполагат с железни плугове, 4% – с кукурузорезачки, 1,1% – с конски редосеялки, 1,2% – с конски жетварки, 25% от стопаните нямат работен добитък, 12% разполагат с по едно животно. Скритата безработица е твърде висока, както личи от регистрирания процент на заетите – той е само 52% от наличните човешки ресурси.
В такава обстановка се пристъпва към изграждането на трудовокооперативните земеделски стопанства (ТКЗС), което е съобразено с кооперативния план на В. И. Ленин, приложен през 30-те годинин в СССР, но и съобразено с българските условия.При разглеждането на кооперираното селско стопанство, което довежда до нарастване на производствените фондове, на добивите, на продуктивността на животните и до подобряване на социалното положение на селяните, на първо място следва да се изтъкне използването на земята. За периода 1960-1980 г. обработваемата площ е намалена с 1 500 000 декара, но същевременно, по законов ред, се осъществяват противоерозионни мероприятия, отводняват се заблатени места, коригират се речни корита, рекултивира се почвата, обезсолява се и се обезкислява, а и се почиства от инертни материали. За сметка на държавата се строят пътища и се подобряват стари трасета, прокарват се канали за поливане и се създават пасищни комплекси. Към 1980 г. те са 330 на брой с около 800 000 декара.
Тази ситуация може да се погледне и по друг начин. Общата територия на страната е 110 911 кв.км, от които сушата е 110 643,70 кв. км. През 1980 г. селскостопанският поземлен фонд възлиза на 61,68%, горския – на 34,80%, този на населените места – 3,52%. В обществения сектор се намират 91,60% от стопанисваната земя и 89,90% от обработваемата, от която 25,40% или 11 820 900 декара се напояват. Земята се пази по законов път. За включен земеделски парцел в строителен обект, инвеститорът заплаща от 3 до 10 пъти повече от необходимите такси в бюджета в зависимост от категорията на земята. Освен това се утвърждават нормативи за размера на земята в населените места. Разходите за опазване на природната среда, предвидени в националния бюджет, към 1980 г. са увеличени 2,6 пъти и са разпределени така: за опазване на водите (41,1%), на почвата (41,6%), на въздуха (2,3%), за безотпадъчни технологии (10,4%) и за други подобни дейности.При такива грижи от страна на държавата показателите за развитието и използването на производствените фондове са много високи. Съгласно статистическия справочник от 1987 г. земеделският машинен парк се увеличава и усъвършенства не просто с машини, а със системи от машини, които осигуряват комплексни технологични линии. Внедряват се също така и нови мощни трактори, както и комбайни с по-голяма пропускателна способност. Още по-въздействащ е един друг показател по данните на същия статистически справочник и той е увеличаването на общата продукция – при 100 единици на 1 декар през 1970 г. тя достига 133,3 единици през 1986 г., при 100 единици на 1 зает през 1970 г. тя се равнява на 213,7 през 1986 г.
Крайният резултат от селскостопанския труд или т. нар. обща продукция включва всички материални ценности, създадени в аграрния сектор за дадена година – произведеното от всички отрасли, прираста от животновъдството и стойността на основните средства за производство. Индексите на общата продукция за 1960 и 1986 г. показват за селското стопанство респективно 152,3 и 273,9 единици, за растениевъдството отделно 154,2 и 224,7 и за животновъдството отделно 148,6 и 359,0 единици. Големият растеж по съвкупност и по основни отрасли се дължи на увеличените добиви и на нарасналата продуктивност на животните, но не може да се подмине благоприятното въздействие на подобряващата се структура на производството. В същото време обаче, материалните разходи нарастват с темп, който е по-висок от този на общата продукция.Прегледът на растежа на общата и на чистата продукция обобщено показват, че социалистическото селско стопанство осигурява по-голям икономически напредък от частното дребно селско стопанство. Този напредък се изразява в задоволяване на потребностите на страната, на износа и на хранителната промишленост, но и доказва, че аграрният сектор е основен при определянето на размера на националния доход. От друга страна, наблюденията върху големия растеж на общата продукция показват, че социалистическото селско стопанство разполага с недостатъчно използвани потенциални възможности, особено в условията на подобрена структура, на модернизираща се материална база, на интензификация и концентрация.
В обобщение може да се каже, че политиката на БКП особено след 1956 г. е насочена към коренен поврат в селското стопанство, който се осъществява с подготвени специалисти с висше образование, с високи научни резултати в областта на селекцията, породообразуването и интензивните технологии, с химизацията, механизацията и напояването, с концентрацията и специализацията на производството и с усвояването на водещия световен опит. Политиката на отрасъла е успешна и заради субсидирането на планинските и на полупланинските райони, както и на износа им, но и заради неограничения пазар в страните от Съвета за икономическа взаимопомощ и в арабския свят.
socbg.com

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
РЕКЛАМА

1 коментар:

  1. Не се съмнявам, че доста от фактите като такива са верни. Но отдалече си личи пропагандата. А вижте какви факти са си говорили в парламента, но странно защо за това не се споменава в статии като горната:
    https://kiselec1.blogspot.com/2019/12/39-26.html

    Иван Пръмов:

    ... Достигнатите успехи обаче все още не могат да удовлетворят наличните нужди. На пазара все още не сме създали изобилие от евтини селскостопански произведения. Селскостопанските произведения, които продаваме на международния пазар, все още не могат да конкурират тези от другите напреднали страни, тъй като нашето производство има все още висока себестойност.


    ... Средствата за капитални вложения са наистина много. Ето защо изниква съвсем настойчиво въпросът за тяхното най-ефективно използване. Трябва да отбележа, че не са малко примерите, които показват колко неефективно се използват капиталните вложения от някои ръководители на трудово-кооперативните земеделски стопанства.
    Голям недостатък например в това отношение е увлечението да се строят скъпи животновъдни сгради и административни палати. С това улечение следва да се ликвидира още тази година.
    Сериозни грешки се допускат по разхода на средства за капитални вложения и в механизацията. Най-често грешките се свеждат дотам, че не се купуват онези машини, които са най-нужни, не се купуват комплект машини, за да се организира комплексна механизация. ... Налице са обаче и много слабости в организацията на труда на хората, в използването на земята, машините, животните, трайните насаждения и поливните площи, по използване високодобивните сортове и торовете, които се отразяват възпиращо за още по-бързото увеличение на производството. ...

    ... През 1965 г. в центъра на вниманието трябва да се постави и проблемът за превръщане на нашето животновъдство във високопродуктивно и високорентабилно. Независимо от успехите, които бяха завоювани, животновъдството в ТКЗС и ДЗС е все още губещ отрасъл. Това силно дърпа икономиката на стопанствата назад.
    Защо изостава нашето животновъдство? Тoва са основните причини; много ниската производителност на труда в животновъдните ферми, недостатъчно и непълноценно хранене на животните, в много случаи лошата използваемост на животните - високата смъртност, яловост и т.н.
    ... Почти няма животновъд да получава по-малко от 100 лв. месечно ... Но трябва да се признае, че обемът на работата, която извършва през своето работно време един телчар, който се грижи за 30-50 телета, или един кооператор, който се грижи за угояване на 280-370 свине .... е много малък, не съответства на получаваната заплата. Не бива в никакъв случай да се подценява трудът на животновъдите ... Но ... това положение на производителността на труда в животновъдните ферми не бива да се търпи нито ден повече. Освен това има вече и доста механизация в нашето животновъдство, част от която много добре се използва, където ръководствата оценяват нейното значение, а друга, огромна част стои, бездействува. ...

    Какво е положението с храненето на животните? Вярно е, че фуражът не достига, особено концентрираният. До есента на 1963 г. дефицитът на концентриран фураж достигаше от 400 до 900 хил. т в различните години. Но от 1963 г., включително и за текущата 1964 г. и 1965 г., до новата реколта положението се измени. Дефицитът на концентрирани фуражи се сведе до 100-130 хил. т средно за страната ... В настоящият момент най-голямата беда за нашето животновъдство е белтъчният глад, на който то е подложено. ... Липсата на тези белтъчини в храната на животните води до неусвояване на дадения им фураж. Поради такова непълноценно, едностранчиво хранене се получава голям преразход на фураж за единица продукция ...

    А в едно от по-долните изказвания в блога в прав текст се споменава, че кравите гладуват....
    Такова е било нашето селско стопанство в цифри и факти.

    ОтговорИзтриване

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив