Стоките, които се продават в кореком по това време, по правило не се обмитяват и често са по-евтини, отколкото на Запад. Те не се намират на вътрешния пазар: алкохол и цигари (като скоч уиски и цигари „Марлборо“), потребителска електронна техника (например видео и аудио апаратура), козметика, дрехи, списания, играчки и дори храна от типа на шоколадовите яйца „Киндер сюрприз“ (познати и като "корекомски яйца" по онова време). Продават се и български стоки, предназначени за износ или дефицитни на вътрешния пазар.


Освен основни конвертируеми валути като американския долар, магазините на „Кореком“ приемат и обменни сертификати (бонове, поименни чекове), издадени от БНБ. Не всеки обаче безопасно може да пазарува в тях: макар че формално магазините са отворени за всички, всъщност всеки, който купува стоки, но няма позволение да притежава чужда валута, е заплашен от разследване от властите, тъй като по това време валутният режим в България не разрешава свободно притежание на чужда валута. Освен чужденците достъп до твърда валута имат само най-висшата номенклатура на БКП и ограничен кръг други лица, имащи право да пътуват или да работят в чужбина.

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
РЕКЛАМА

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив