На 7 декември 1986 г. се случва най-силното земетресение след дълга пауза. Това, в района на Стражица, с магнитуд 5.7. В околните райони на Централна и Северна България са частично или напълно разрушени около 15 000 сгради, а 2-ма души са загинали.

Няколко години преди това, през март 1977 г., катастрофалното земетресение във Вранча (Румъния) с магнитуд 7.2 (с епицентър на повече от 200 км от територията на България) доведе до частични или пълни разрушения на около 8500 сгради, като причини смъртта на 125 човека. Тогава най-засегнат беше Свищов. Причината за силното проявление е в неблагоприятна насоченост на излъчването на огнището на земетресението, лоши инженерно-геоложки условия и некачествено строителство.
В новата история на град Стражица има една дата, която разделя събитията на преди и след.
Тази дата е свързана с разрушителното земетресение, което преобърна живота на жителите на града и околните села. Почернени са 2550 семейства от общината. Те завинаги ще запомнят 7 декември, когато 5,7 по Рихтер събори 15 000 сгради.  20 години по-късно все още имаше недовършени обекти, невъзстановена улична и междуселищна инфраструктура: 130 къщи; картинната галерия в гр. Стражица; църквата “Успение Богородично”, основното училище в село Царски извор и много други, а десетки семейства дълги години живеят по фургони.
Оттогава в страната ни не се е случвало голямо земетресение, но учените са категорични, че е въпрос на време. Още повече, че в Турция междувременно имаше няколко опустошителни труса. Засега България не е мишена, да се пази Беломорска Тракия, предупреждават сеизмолозите. Земетръсните вълни не идват към нас. Нашите огнища имат други характеристики и не попадат в отключилата се сега егейска сеизмична зона, смятат още специалистите. Учените обаче предричат още трусове на Балканите. Средно 52 земетресения разлюляват България за година. Най-опасните райони са: Шабла-Балчик, Търново-Свищов, Пловдив и Чирпан, Кресненското дефиле и Софийската котловина. Според учените от Геофизичния институт при БАН обаче съвременната наука не е в състояние да предсказва дали ще има трусове в близки периоди от време.

30 катастрофални земетресения у нас
Най-малко 30 земетресения с магнитуд над 6.0 (по скалата на Рихтер) са известни у нас от 347 г. досега според детайлни проучвания по исторически данни. Най-малко 12 от тях са с магнитуд повече от 7.0.
Най-силно е земетресението в района на Крупник-Кресна от 1904 г. с магнитуд 7.8, считано за едно от най-силните плитки (корови в земната кора) земетресения в цяла Европа. Около това земетресение се набелязва и периодът на най-висока сеизмична активизация по нашите земи. Само за 70 г., от втората половина на XIX век до 1928 г., се случват цели 20 земетресения с магнитуд над 6.0, като 6 от тях са с над 7.0 и интензивност VIII степен по MSK. Това са земетресенията от 1858 г. в София, 1892 г. в Дулово, 1901 г. в Шабла, 2 земетресения от 1904 г. в района на Крупник-Кресна, 1913 г. в Горна Оряховица и 1928 г. в Пловдивско. Следват 75 години, през които на територията на страната няма нито едно земетресение с магнитуд по-голям от 6.0 (само едно с 5.5). Независимо от това затишие природата на два пъти ни напомня, че България се причислява към силно земетръсно уязвимите страни. През 1986 г. се случва най-силното земетресение след “паузата”.
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив