0:30
Някога децата се прибираха сами от училище и родителите бяха напълно спокойни, играеха пред блока с другите деца до късно вечер и никой не се притесняваше,че нещо лошо ще се случи с тях. Някога, доверието беше дума, чието съдържание значеше нещо - нямаше мобилни телефони, не можеха да ни проверяват през половин час. И ако случайно решавахме да излезем навън, преди родителите ни да са се прибрали от работа -просто оставяхме бележка " Навън съм!" Е, оцеляхме, както всички Вие... Но защо днес, когато живеем уж в по-свободно общество, тревогите и притесненията станаха толкова много ?Някога децата се прибираха сами от училище и родителите бяха напълно спокойни, играеха пред блока с другите деца до късно вечер и никой не се притесняваше,че нещо лошо ще се случи с тях. Някога, доверието беше дума, чието съдържание значеше нещо - нямаше мобилни телефони, не можеха да ни проверяват през половин час. И ако случайно решавахме да излезем навън, преди родителите ни да са се прибрали от работа -просто оставяхме бележка " Навън съм!" Е, оцеляхме, както всички Вие... Но защо днес, когато живеем уж в по-свободно общество, тревогите и притесненията станаха толкова много ?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук