Басня за Пуяка и за желанието на всяка цена да стигнеш до върха

В един кален и мръсен селски двор живеел един пуяк. Той много обичал да се прави на важен и да кръстосва из двора, но най му се харесвало да се върти около едно високо дърво. И се върти ли, върти, опитва се да хвръкне и да стигне до клоните, но не успява. Няма сили. Но това не му пречи да опитва пак и пак.Минало прасето и му казало:
- Братко, гледам как се мъчиш, нямаш сили да стигнеш и до най-долните клони. Но виж колко изпражнения  има наоколо, те са пълни с полезни вещества, яж по много от тях и ще станеш силен и ще скочиш до самия връх на дървото.
Решил пуякът да го послуша и о, чудо...два дни ял редовно изпражнения и само подскочил и веднага стигнал до клоните на дървото. Амбицирал се, седмици наред ял, ял, заякнал, станал голям, разперил се, подскочил и на върха на дървото. Чудо невиждано!
Много му харесало, най-отгоре, разперил се, почнал да се фука. Все пак...за първи път на върха. И то благодарение на изядените изпражнения. И продължавал да вика от радост.
В същото време обаче от фермата излязъл селянинът, забърсал очите и какво да види, най-отгоре на дървото стои една голяма птица и се пери и му нарушава тишината. Взел пушката и веднага я застрелял. Пуякът паднал на земята в калта, а животните тихо го заобиколили.Прасето печално заключило:
- Братко, братко, ти как не разбра, че ядейки лайна, бързо стигаш до върха, но и бързо падаш.

Автор: Ивайло Тончев

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

РЕКЛАМА