Страшен взрив изпепелява барутната фабрика на братя Иванови. В зиналата уста на огнения ад загиват 81 работници, от които 22-ма живи изгорени, а 120 са тежко ранени, осакатени и обгорени.

Собственици на фабриката са Братя Иванови, които поддържат тесни връзки със   високопоставени политици. Използвайки умело високите протекции, натрупват огромно състояние. Издигат в София хотели, сгради с магазини и кантори, дървообработваща фабрика в Белово, притежават и две банки. Най-важна обаче е търговията им с оръжие. Правят милиони, като закупуват на безценица от армията бракувани оръжия и ги препродават на висока цена . С благословията на военния министър, героя от Балканската война, тогава още полковник, Никола Иванов, сделките все са при тях. Закупуват и милиони патрони, които закарват в Русе и Разград, където са изградили фабрики за утилизация на барута и метала.

Барутната фабрика в Русе се намира в източна-та част на града, край Дунав (бившия месокомбинат "Родопа". През 1897 г. във фабриката ежедневно работят между 217-318 души - предимно млади мъже, жени и деца. Това я прави едно от най-големите промишлени предприятия в крайдунавския град. През 1896 г. в нея се труди бъдещият прочут писател Антон Страшимиров. Фабриката е голяма паянтова дървена барака, 4000 кв. м. Висока е четири метра и има три врати, две от които са винаги заключени. Мярката е наложена, защото много от работниците задигат барут и го продават на черния пазар. В първото отделение около 40 мъже вадят куршумите от гилзите. От там гилзите се отнасят в барутното отделение, в което за по 30-40 стотинки на ден се трудят около 80 жени и деца, някои от които 12-годишни. С медни длета те изваждат барута, който се изсипва в чували, които се складират на 50 метра извън бараката в  изкопан погреб, където на 25 юли 1879 г. (черният петък) са събрани 15 тона. Празните гилзи се поставят в чували,за да отиват за претопяване в оръжейните фабрики. Оловните куршуми пък се претапят в казан на открит огън само на метри от сградата с барута!
Мерки за безопасност почти не се спазват. В бараката ежедневно се намират около един милион патрони, а във външния склад  още 4-5 милиона.
Подът и стените са посипани с барутен прах. Работният ден продължава близо 16 часа, умората прави работниците непредпазливи и небрежни. Вече са ставали инциденти, но вместо да предприемат мерки, братя Иванови се задоволяват само с едно: "Бог да пази" и често дори влизат с цигара в бараката.
Съдбата пожелава свидетел на трагедията да бъде и княз Фердинанд, който се завръща с кораб след посещение в Европа. Първоначално князът и свитата му, приближавайки по Дунава приемат, че "румънците хвърлят топове в чест на княза". Фердинанд дори  за миг помисля, че се готви атентат срещу него.

ТРАГЕДИЯТА:


На 25 юли 1897 г. във фабриката работят около 230 души. Към 13,30 часа в барутното отделение става възпламеняване поради невнимание от страна на работещите. Избухва пожар, който обхваща цялото помещение. Започват да експлодират складираният барут и патрони. Настъпва огнен ад. Много от работниците загиват на място от страшната експлозия. Оцелелите търсят спасение от вилнеещите пламъци, като се устремяват към единствената отворена врата. Настъпва паника и много деца са буквално размазани от бягащите. Мнозина, горящи като факли, търсят спасение във водите на Дунав, откъдето повечето не излизат. Целият район на фабриката се изпълва с обгорели мъже и жени, които агонизират от жестоките рани.На мястото на инцидента пристига градската пожарна команда. Въпреки спасителните работи пожарът продължава 5 часа. В болницата са откарани 50-60 работници, но повечето от тях умират. Когато пламъците затихват, се разкрива потресаваща гледка,земята под бараката е добила цвят на керемида и е осеяна с телата на десетки напълно изгорели и полуизгорели работници. Две сестричета са посрещнали страшната смърт прегърнати. Жертвите са оплакани от целия град. Десетки трупове остават неразпознати. Техните голи, обгорени тела са сложени в дървени сандъци и положени в обща яма, до гроба на Стефан Караджа.

Трагедията предизвиква бурни дебати в Народното събрание. Социалдемократът Никола Габровски предлага да се приеме закон за защита на труда, а Найчо Цанов иска оставката на правителството на Константин Стоилов. Военният министър Иванов отговаря, че братя Иванови като дългогодишни и опитни оръжейни търговци са спазили правилника за взривните вещества, че броят на загиналите не е 300, а 81, че работниците не са били заключени отвън и че инцидентът не е повод на опозицията да атакува кабинета. Управляващите ръкопляскат, а опозицията напуска залата.


СЪДЕБЕН ПРОЦЕС:


Съдебният процес в Русе протича в същото русло. Срещу Никола и Тодор Иванови е заведено следствие, за кратко време са арестувани, а после са пуснати под гаранция за 100 000 лв. Адвокатът на жертвите Фетфаджиев,  търси отговорност от военното министерство, което не е указало в договора как да се съхраняват и разкомплектоват патроните. Обвинява полковник Иванов, че често посещавал Русе като цивилно лице и по цели дни гуляел с красивата си любовница за сметка на братя Иванови. За нарушенията и неправдите Фетфаджиев и Найчо Цанов се жалват пред княза, но реакция няма. Според анкетната комисия катастрофата в Русе не е толкова голяма. От 300 души 124 са се спасили, макар и обгорени. Съдът се произнася през април 1898 г. Никола Иванов е осъден на 3 месеца затвор, Тодор Иванов на 1 месец и солидарно да заплатят 62 000 лева на пострадалите. По-късно Апелативният съд намалява наказанието до общо 25 000 лева помощ за семействата на пострадалите. Зад милостивата воля на Темида стоят редица интереси. Ще се сетите ли на кого само няколко месеца преди взрива правителството е възложило да построи мавзолея на Батенберг без търг за 60 000 златни лева... Познахте - братя Иванови.

След взрива братя Иванови ликвидират барутната фабрика в Русе, но това не намалява размаха и мащаба на тяхната дейност. През 1908 г. те основават най-голямото Българско дружество за железобетонна индустрия и постройки "Гранитоид", което бързо завладява 70 процента от циментовата промишленост и заема водещи позиции в електро и въгледобива, производството на минерални масла, асфалт и битум.

Държавата отпуска на всички пострадали парична помощ от 5000 лева, която, като се раздели на 300 работници, се получава 16,55 лв. - толкова според нея струва у нас "една работническа душа".!


Източник: Телеграф



РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най четени:

Популярни публикации👇