Защо това бяха най- истинските времена?

Каквото и да ми разправяте ,това бяха най- истинските времена от цялата история на цялото земно кълбо !

Най-хубавото за нас пък беше ,че и ние взехме участие и ги запомнихме ,а не се наложи да вярваме на нелепиците на разни комплексари !

Прекрасен живот в който парите служеха единствено  за да живеем,а не като днес да живеем в името на парите !

Най-важните същества бяха децата (вижте количката на бебето ) днес стоят в такива пози ,че ако можеха да помнят биха намразили родителите си до живот ,една такава количка днес струва повече от автомобил нов внос )  и техните  нормални родители (вижте ги  как изглеждат само !! !

Най -голямата разлика с днешното време беше липсата на експлоатация на ЧОВЕК ОТ ЧОВЕКА !

Затова и всички бяхме хора !

Борехме се с идеи ,а не с пари за пари !(копирано от фейсбук без редакторска намеса)

Научете повече

През 80-те излизат българските касетки DRAGOR - бяха по-добри от японските и германските

През  1982 година в Кореком вече имаше всякакви касетки, основно ТДК и BASF , AGFA и FPhilips. Po 45 , 60 i 90 minuti, имаше и германски касетки ORWO , а някъде към 1985 година се появиха и българските : DRAGOR , които по някаква случайност бяха по-добри от японските и германските.

Нашите инженери от ДЗУ явно бяха изработили някаква особена магнитна смес с много добри феромагнитни качества. Аз имах касетофон от 1976 година и грамофон - година по-късно, който още работи, при това перфектно Pioneer. 

Имам и още по-отдавна от 1974 година и тунер с усилвател Грундиг - 4D - quadro, така, че в махалата бях нещо като звукозаписно студио. Тaкъв с 2 касетъчни гнезда или портативен никога не съм имал, просто понеже точно катo реших да си купя - и излезе WALKMAN.

Не бяха никак за подценяване и българските усилватели "Студио 40"  в комплект с  40 ватови четирилентови колони от същата марка които възпроизвеждаха идеален звук.

Научете повече

Идва новата партида Лади за социалистическия пазар

В зависимост от модела, то продължава между три и седем години. Най-дълго се чака за „Лада“, която тогава е сред най-модерните достъпни в България коли. Причината за чакането е, че търсенето на стоки, в случая коли, е значително по-голямо от предлагането.В днешно време е обратно- търсенето е по малко от предлагането.

Кратка история на култовия соц автмобил:

През 1972 г. в производство влиза по-мощна версия ВАЗ 2103 с двигател 1500 cm³ със 72 к.с. и максимална скорост 147 km/h. От средата на 70-те години до 1986 г. в производство е комби-вариант ВАЗ 2102 с 1,2- и 1,3-литрови двигатели, съответно с 60 и 63 к.с. и максимална скорост 130 km/h. 

През 1977 г. в производство заляга моделът ВАЗ 2121 (Нива), който модел се произвежда. През 1982 г. излиза Лада 2107, която се слави като „върхът на класиката при Ладите“. Този модел се предлага с 1,5-литров двигател със 72 к.с., има максимална скорост 145 km/h и ускорение от 0 до 100 km/h за 17 s. 

В края на 1984 г. е представен моделът ВАЗ 2108 (Самара) хетчбек с 3 или 5 врати, който модел поставя началото на втори етап в развитието на руския автомобилен производител с новото моделно семейство „Самара“. 

Това е първият модел Лада с предно предаване, произведен в бившия СССР. Самара се предлага с двигатели 1,3 и 1,5 L съответно с 63 и 72 к.с. и максимална скорост 145 и 150 km/h. След разпада на СССР АвтоВАЗ изпада в дълбока криза и само основното преструктуриране на фирмата позволява в средата на 90-те години автомобилният производител да обнови и разшири производството си. На Парижкия автосалон през 1994 г. за първи път е представен моделът ВАЗ 2110, който впоследствие се оказва родоначалник на третото поколение моделни семейства – 110.

Какви са вашите спомени и каква беше първата ви кола?

Научете повече

Разликата между 80-те и сега в 12 точки

1. На 7 години вземаше сама 4-годишния си брат от градина. Сега не позволяваш на 13-годишния си син да излиза сам по тъмно.

2. Като малка изяждаше по 3 филии с лютеница и сирене за обяд и една вафла. Сега даваш на децата си само месо от пасищни животни и домашни десерти с чиа, мед и фурми.

3. Единственото превозно средство, което имаше като дете, беше колелото. За разлика от автопарка на сина ти, който включва още тротинетка, картинг кола и скутер.

4. Опитваш се да приготвиш здравословна закуска, която да е питателна, без пържено, глутен, бяла захар и биоплодове. За това време баба ти щеше да ти пъха третата мекица с пудра захар в устата.

5. За да възпитаваш успешно децата си сега, ти е необходима поне една диплома по клинична психология. Нищо общо с шамарите на леля Гиче от детската ти градина.

6. Когато ти се караха навън, към майка ти винаги се присъединяваха поне по една-две съседки, също толкова вещи по въпроса с отглеждането ти. Сега в момента, в който леко повишиш тон, започваш параноично да се оглеждаш за шведи.

7. Изпитваше неописуема гордост, когато на 7 се научи да си пускаш сама видеокасетка. Сега гледаш с изумление как 4-годишното ти потомство умело борави с ютюб, скайп и де що е тъчскрийн.

8. Прекарваше по половин денонощие навън с ключ, вързан на врата ти, докато вашите нямаха ни най-малка представа къде си. Сега в момента, в който дъщеря ти излезе, ѝ пращаш 3 вайбър съобщения.

9. За разлика от детето ти като малка дори не подозираше за съществуването на манго и папая. Единствената екзотика, която ти се полагаше, бяха банани и портокали по Коледа.

10. Като малка имаше един чифт маратонки, които се сменяха чак когато се пробият. А дъщеря ти има близо 10 чифта сникърси.

11.Вечер играехме до тъмно без да се притесняват родителите ни от нищо 

12.Когато от терасата ни викнеха да се прибираме вече ,казвахме "Още малко,само да си доиграя"

Научете повече

Това се случи през 1975 г.,когато бях в 8 клас-не трябваше да казваме дори на близките си

Тази история се случи в далечното минало и всички възпитаници бяха помолени да не споделят на никого, даже на личните си родители.

Този случай се случи през 1975 година Тогава бях осми клас.

След този случай учителите събраха нашия клас и ни предизвестиха да не разпространяваме клюки и да не споделяме на никого какво се е случило, даже и на родителите си.Но белким могат децата да пазят секрети?

В нашия клас учеше  най-обикновено момиче Катя Яготкина. Тя не се отличаваше от учениците.Учеше като всички девойки, получаваше положителни оценки. Играеше същите игри като всички останали.

Мечтаеше за бъдещето като всички младежи. Тя имаше единствено една другарка, Светка, едва и болнаво момиче. Може би Катя имаше другари отвън учебно заведение, само че в класа имаше единствено един.

Те посрещнаха измененията дружно. И си пишеха домашните дружно. Ако имаха шестици, то и двете имаха. Ако имаше неточности в задачата, значи и двете бяха създали неточности.

Навън беше пролет. А в подобен миг въобще не ни се учеше.Беше последният урок. Още двадесет минути и независимост. Учителят обясняваше нещо неенергично на дъската.И внезапно Светка, приятелката на Катя, пада на пода и лежи неподвижно.

Само на кино децата се притичват на помощ. При нас всичко беше противоположното. Децата, уплашени от това представление, се отдръпнаха от момичето, което лежеше на пода.Единствената, която се втурна към момичето, беше изплашената учителка.

Михайлов, тичай да донесеш вода, бурканът е до цветята. Андреева, тичай да извикаш шефа и бързо да викнат кола за спешна помощ. Децата без съмнение се втурнаха да следват инструкциите на учителя. Светка лежеше, без да помръдва.Донесоха вода и учителката стартира да бърше лицето на момичето с влажната си ръка.

Дотича шефът.

След известно време дойде колата за спешна помощ и всички ни помолиха да напуснем класната стая. Стълпихме се в коридора. Само Катя стоеше настрана от всички.След десетина минути цялата бригада излезе в цялостен състав. Света я нямаше. Докторът се приближи до учителя:

Обадете се на милицията. Общо взето всичко е както би трябвало.

Какво не е наред с нея – попита учителят. Тя е мъртва от към двадесет минути – безшумно сподели докторът, с цел да не чуят децата.Възцари се цялостна тишина.Светка – извика Катя и се втурна в класната стая.

Катя, недей. Не може да влизаш там – извика учителката.Но Катя към този момент беше се втурнала в класната стая и се затича към лежащата си другарка. Тя спря за секунда и се строполи върху гърдите на приятелката си.

Живей, Светка – повтори тя едни и същи думи безпределно доста пъти, – Живей. Живей.

Учителката хвана Катя за ръката и стартира да я дърпа от приятелката й.Оставете я  каза лекарят.Минаха още пет минути. Учителката и лекарят стояха безмълвно към приятелките.И тогава ръката на Света се раздвижи. Катя седна до Света и стартира да я гали по лицето. Света отвори очи.Но това е невероятно прошепна лекарят.

Трябва да се види това, което се случи тук. Светка беше натоварена в носилка и я изведоха на тичешком от учебно заведение.На идващия ден Катя не пристигна на учебно заведение. Родителите й помолиха. Казаха, че няма сили. А учителите ни събраха всички и ни предизвестиха да не приказваме доста.

Седмица по-късно Катя и Света седяха дружно в клас.Съученици разпитваха Катя. Какво се случи? Как съумя да съживи приятелката си? Според законите на природата това е невероятно.

Не знам – отговори Катя, – просто доста желаех Светка да живее…

/Николай Скворцов/ Източник: svobodnazona.com

Научете повече

Един детски спомен от лятото в Поморие през 80-те

С най голямо нетърпение чаках да дойде лятото и да отидем на море в Поморие.Това беше най вълнуващия момент от животът ми като дете през далечната 1980-та година.

Морето беше чисто и въздуха свеж.Виждаше се дъното на около пет метра дълбочина и виждахме рибките как плуваше покрай нас,беше много оживено,романтично,евтино и красиво.В Поморие минаваше цистерна с вода и миеха улиците задължително - сутрин и вечер.Беше чисто и подържано навсякъде.

Плажа беше напълно безплатен и се почистваше редовно.

Цигара да хвърли някой,минават и събират прериодично през целия ден.Вечерите бе истинска романтика-навън се чуваше тиха музика от оркестрите в  ресторантите и смях на весели и безгрижни хора.

Жилищата в които ни настаняваха миришеха на свежест,бяха чисти подържани и в идеален вид.Храната беше превъзходна и разнообразна.Та това са моите детски спомени от летуването по морето през 80-те.

Научете повече

През 1982 година имах първата си касетка и касетофон Сони

Около 1982 година официално имах първата си касета - 6 минутна демонстрационна касета Сони, на която човек можеше да си запише точно две песни, че и малко да не му стигнат. Редовно дебнех по радиото да запиша някоя песен, имах на разположение един стерео касетофон Сони, който живя почти до 2002 година, когато се амортизира съвсем, след години упорито лашкане навсякъде.

Безкрайно много нощи, в които слушам радио, за да запиша за пореден път по една страна с една песен и да чуя касетата  милион пъти на другия ден.

Няколко неща, които научих от моето незабравимо SONY:

- ако имаш място за две песни, трудно може да събереш три

- стандартната поп песен е около 3 минути и нещо. За зла ирония - винаги с малко не ти се събира.

-по гласа често можеше да се познае водещият каква песен ще пусне, станах добър психолог (smiley)

- научаваш се да мериш време, пространство и разстояние - дължината на лентата

- все някога се налага да изтриеш нещо, научаваш кое е важно и кое не...

- изтриваш все някоя любима песен, за да събереш нещо ново...научих се и да губя.

Вие какви спомени имате?

Научете повече

Българският телевизор "Плиска" - мнения и отзиви

Българският телевизионен приемник за черно-бяло изображение Плиска има два варианта, напълно еднакви в схемотехническо отношение и различаващи се само и единствено по една малка разлика във външния вид. Произвежда се от 1966 до началото на 70-те г. в завод  Климент Ворошилов в  София.

Коментари от мрежата:

Уникален телевизор.Нашият работи цели 25 години без почти никакви повреди освен някоя друга лампа

Владимир Георгиев

"Плиска" Един модел с може би най-контрастния кинескоп на схемата на ,,Пирин,,

Никола Петков

Невероятен телевизор който работи  33 години без никакъв ремонт,споделя в мрежата Тодор Тодоров

Научете повече