Тя е все така елегантна, красива и умна. Румяна Янева отдавна е баба на няколко внучета, но духът й е заразително млад. Според експерти тя е най-добрият специалист по здравословно хранене. По образование е инженер-технолог, има висше образование и специалност “Химия и технология на храната”.

Повече от 30 г. е носила тежката отговорност да изхранва първите мъже на държавата, сред които Тодор Живков и президентите Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов. След като се пенсионира като специалист на служба в УБО-НСО, заживява в Бургас, където са близките й хора. Участва в телевизионни предавания, пише книги, включва се в обществения живот в свободното си от внуците време. С днешния разговор я връщаме в ония години, когато на крехките й рамене се крепи животът на най-важните държавни мъже. - Дълги години сте отговаряли за изхранването на Тодор Живков и на целия ЦК на БКП, трудно ли ви беше? - Трябва да ви кажа, че по онова време всеки евентуален дискомфорт, сполетял някого от ЦК или член на неговото семейство, се разглеждаше едва ли не като терористичен акт. А ние от сектора “Изхранване” на УБО отивахме на военен съд. Слава Богу, това не съм го преживяла.

През всичките тези 30 г., през които отговарях за изхранването на управляващите, не пострада нито един стомах. - Най-много сте въртели черпака за самия Живков, капризен ли беше?  - Ни най-малко. Той беше истински аристократ и стриктно спазваше протокола. Знам, много хора ще се усмихнат на тези мои думи, но истината е такава. Когато беше под домашен арест, аз отидох да го видя. Беше през 1996 г. Изгаряше ме някакво вътрешно желание да се срещна и да си поговоря с този човек, за когото работих 30 г., а не бяхме дори разговаряли. Той вече беше под домашен арест, изолиран от всички и от всичко и вече не ми беше началник. Намерих телефон за вилата на Жени Живкова и се записах за прием. Тодор Живков ме приемаше винаги в 11 часа. Казвам приемаше, защото му гостувах няколко пъти. Двамата сядахме в малка стая с голям портрет на Людмила Живкова. Пиехме - аз - чай, той - кафе с няколко капки коняк. Разговаряхме на различни, приятни теми. Той елегантно ми кавалерстваше дори и при пиенето на чай. След въпроса “Искате ли чай?” аз машинално посягах като обигран сервитьор към бутилката с коняк, но той ме спираше с думите:

“Недейте, аз не съм толкова стар!”.

Веднъж по време на чая ми зададе въпроса: “Тези млади министри, имаше предвид Жан Виденов, толкова добре ли знаят как да ръководят, та не търсят опита на стария човек?”. Стъписах се, но на въпроса му отговорих с въпрос: “А кой ги сложи на власт?”. Той не ми отговори, веднага смени темата с друго. Но при един от следващите ни разговори попита: “А хората по улиците не си ли спомнят за Тодор Живков, или вече го забравиха?”... Веднъж отидох при него облечена с първото в живота ми екопалто, което имитираше визон. Бях си сложила красива червена шапка. Докато разговаряхме, изведнъж Живков каза: “Днес сте много красива!”.

Аз изстинах и си помислих с разочарование, че се започва с прословутите болшевишки свалки, за които дълго време се говореше. Живков обаче само добави: “Жалко, че не мога да ви нарисувам”... Това беше последната ни среща. - Какво друго си спомняте от онова време? - Как изпаднахме в паника при гостуването на шахиншаха Реза Пахлави в България. И, доколкото си спомням, това беше първо посещение на подобен гост в социалистическа държава. И само фактът, че той не гостува в СССР, а в България, ни натовари с огромна отговорност.

Поканен беше лично от Тодор Живков. Седмица преди това пристигна екип от иранските служби за безопасност. Предварително бяхме уведомени, че три дни трябва да храним госта с месо, което да не е свинско. Шахиншахинята пък яде храни, приготвени само с масло. Аз трябваше да направя така, че различните блюда, поставени на общата трапеза, да не се различават по вид. Готвехме за всеки от гостите поотделно и се справихме чудесно. Възникна обаче друг проблем по протокола - как да се държи самият Тодор Живков с госта. С Брежнев се прегръща и се целува, но при мюсюлманите е различно. Намери се консултант, подготви Тодор Живков за срещата с шахиншаха и гафове не се получиха.  - Много се говори и се писа, че след Чернобилската авария за целия ЦК на БКП част от храната се внасяла отвън.

- Нищо подобно.

Всички продукти, с които приготвяхме храната, си бяха български, но трябваше задължително да бъдат изследвани за радиация. Нашата служба нямаше готовност за това изследване, защото оборудването за такава лаборатория струваше много скъпо. Пък и никой не е допускал аварията в Чернобил, за да сме готови предварително. Затова изследвахме листните зеленчуци в лабораторията за радиоактивност в БАН. От там ни посъветваха да мием по няколко пъти листните зеленчуци. Дори и зелето накъсвахме и измивахме лист по лист. Яйцата купувахме от стопанството във Врана, и то снесени поне една седмица преди Чернобил. - И през всичките тези години наистина ли не допуснахте нито един гаф с храната?  - Аз не. Допусна го с лакомията си тогавашният лидер на БЗНС Петър Танчев. Той беше толкова лаком, че дори успя да развие т.нар. слонска болест и охраната му помагаше да слезе от автомобила си.

Това се случи по времето на един конгресен земеделски форум, за коктейла на който Петър Танчев беше поканил 4000 души. И сам определи менюто, в което имаше шест вида кремове, приготвени на яйчена и млечна основа. Опитах се да изтегля тези кремове от менюто, но Танчев се наложи. Опитах се да го убедя поне яйцата да вземем от стопанството във Врана, но в крайна сметка яйцата бяха внесени от “Яйцекооп”, снесени 30 дни преди аварията, които, оказа се, не бяха чисти. В крайна сметка няколко души получиха разстройство след коктейла. Разбира се, не Чернобил беше виновен, а кухнята на хотел “Родина”, където беше коктейлът. Там имало от няколко дни салмонелоза, но не казали, за да не се лишат от височайшите гости. Беше ми забранено на мен и на колежката, отговаряща за бюфетите в НДК, където бяха деловите заседания, да напускаме гарнизона. Тоест за известно време бяхме поставени под арест. Спаси ни Чудомир Александров, който успя да убеди началника на Управлението за безопасност и охрана - УБО, Илия Кашев, че вината не е наша. Когато започнаха да проверяват кои точно са пострадали, стана ясен източникът на заразата.

- Как “преминахте” от Тодор Живков на... Желю Желев?

Имам предвид изхранването, разбира се? - Разликата е голяма. Тодор Живков вече беше обучен от съпругата си д-р Мара Малеева да бъде психолог, да уважава и спазва протокола. И въпреки това той продължаваше да се обучава, защото знаеше, че трябва да е безупречен във всяко едно отношение. Желю Желев не се поддаваше на обучение. Нито съпругата му Мария Желева. Ще разкажа един случай. С него пътуваме из страната по онова време, когато се раздаваха много държавни земи. Пристигнахме в едно село, цялото облепено с плакати на СДС. Хората го посрещнаха с радост и всеки искаше да му стисне ръката. И той се ръкуваше с всички наред.

А после няма вода къде да си измие ръцете. Изпаднах в ужас. Оказа се, че в това село няма и тоалетна. Накрая го заведохме в тоалетната на детската градина, за да си измие най-после ръцете. После седна с ръководителите от селото на една трапеза, а за нас, които го придружавахме, просто забрави. Успях, докато го посрещаха и се ръкуваше с хората, да изнеса малко хляб, сирене и домати, за да хапнем заедно с охраната навън. А това, според протокола, е недопустимо. Охраната не бива да се храни при такива условия... Подобно безобразие повече не допуснахме нито при Петър Стоянов, нито при Георги Първанов... - И един последен въпрос: преди време издадохте и книжката: “Втори шанс за първо впечатление няма”. Какво е посланието към читателите? - Исках да разкажа как ние, хората от УБО и НСО, работехме, при какви условия, с каква отговорност. Веднъж ме свалиха от самолета за Варна, където отивах на почивка с децата си, и провалиха 14-дневната ми отпуска. И знаеш ли защо? Само за да сваря бозата на Тодор Живков...

Тодорка НИКОЛОВА /Блиц/
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇
Полезни съвети👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

Архив 1

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623
www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ