Това е историята на Каспар Хаузер. Тя е загадъчна, затова и продължава да вълнува умовете. Някои смятат, че е онеправдан от съдбата, като са го лишили от кралския лукс, почести и слава. Други смятат, че той не е заслужавал нищо от изброеното, защото е бил най-обикновен мошеник. Сигурно е едно - че историята за Каспар Хаузер продължава да е пълна мистерия. Бил ли е той кралски син или, както някои смятали, син на дявола? Това не е станало ясно по времето, когато е живял, та сега ли?

В началото на XIX век Нюрнберг бил щастлив провинциален град. Край калдъръмените улици се издигали китни къщи, а площадите били украсени с изящни фигури и фонтани. В тази немска съкровищница един ден нахлул бездомник, за когото и до ден днешен има съмнения, че е бил истински принц.

В една слънчева майска сутрин през 1828 г. обущарят Георг Вайхман с крайчеца на окото си забелязва пред дома си мърляво и окъсано момче. То било с вехти дрешки и пробити обувки. Било на видима възраст около 16 години. Добросърдечният мъж го съжалил и се доближил до него: „Да не си се изгубил? Къде са родителите ти?"

На всички въпроси дрипльото отговарял с въздишка. След това пъхнал в ръцете на обущаря писмо, на което било написано „До капитана на 4-ти ескадрон, 6-и кавалерийски полк".

Заинтригуван, обущарят завел момчето до дома на капитана, който се намирал недалече. Стопанинът не бил у дома. Докато го изчаквали, прислужник поднесъл на гостите табла с храна. Вайхман бил изумен, когато момчето пренебрегнало сочната мръвка, а се нахвърлило лакомо на корав къшей хляб.

Когато си дошъл капитанът, той отворил писмото и открил две бележки в плика. В първата пишело: „Изпращам ви това момче, което мечтае да служи на страната си. Той беше оставен още като пеленаче на прага ми. Аз имам десет собствени деца и не съм в състояние повече да се грижа за него." Писмото завършвало с фразата: „Ако вие не желаете да го гледате, убийте го или го обесете!" Второто писмо, по всичко личи, било от майката на детето. То се състояло от две изречения: „Пазете моя син. Баща му служеше в 6-и полк." Капитанът хвърлил презрителен поглед на момчето и решил да се отърве от него по най-бързия начин. Независимо от протестите на добрия обущар, юношата бил отведен в най-близкото полицейско управление и хвърлен в килия. В продължение на няколко дни, докато се решавала съдбата му, пазачът го наблюдавал и бил изумен от видяното. „Той можеше дълго време да стои неподвижен - разказал пазачът. - Даже предпочиташе тъмнината, защото виждаше като котка в нея." Той му дал лист хартия, на който малкият надраскал думите „кавалерист" и „Каспар Хаузер". Полицаите предположили, че това е неговото име.

Според друг вариант на историята Каспар от самото начало се появил с листа с името си и го връчил на обущаря. Както и да е, по-любопитното било, че младежът изглеждал точно като дете, намерено в джунглата. Или по-скоро като наскоро освободено от капан. Юношата пристъпвал едвам, не можел да пази равновесие, клатушкал се и падал. Сякаш бил отвикнал да ползва краката си и в момента откривал наново предназначението им. Но бил с ума си и бързо възприемал. Скоро успял да разкаже историята на нещастния си живот. Момчето споделило, че през пролетта е било държано денем и нощем в тясно малко и тъмно помещение. Спял на сламен дюшек, завивал се с парцали. По цял ден не виждал жива душа. Всеки път, когато се събудел, откривал чиния с комат хляб и съд с вода. Понякога водата била солена на вкус и след като я изпиел, Каспар потъвал в дълбок сън. А когато се събудел, откривал, че ноктите му са изрязани, а косата - подстригана. Само веднъж усетил присъствие на човешко същество. През вратата се подала ръка с молив и лист хартия и го приканила да ги вземе. След това ръката хванала китката на момчето и изписала „кавалерист" и „Каспар Хаузер".

Веднъж намерил до сламеника обувки и плик с писмата, които предал в Нюрнберг. Но как се е озовал там, нямал представа. Историята на чудатото момче бързо се разнесла от уста на уста. Скоро младежът станал местната знаменитост. Градският съвет публикувал силно украсената история за странната му поява. Оттам призовавали целия окръг да помогне да се намерят факти, които да повдигнат булото над загадката кое е това момче. Мнозина вече имали свои версии за това кой е. Едни твърдели, че той е син на дявола, други - че е дошъл от друга планета. А някои били убедени, че в жилите на Каспар тече кралска кръв и дрипльото е изгубен принц.

В полза на последната версия говорели няколко събития. Някъде около времето, когато Каспар бил подхвърлен в кошница, на великия княз Карл и великата княгиня Стефани им се родило бебе. Но то починало от менингит. Двамата нямали повече деца и със смъртта на великия княз родът Хохберг се прекъснал.

Известният философ и просветител Георг Даумер приютил Каспар. За нула време той превърнал странника в интересен, ясно излагащ мислите си млад човек, желан събеседник и гостенин в именити семейства. Но една вечер професорът се прибрал и заварил Каспар, потънал в локва кръв. Юношата бил ранен в лицето и шията. Не знаел кой е бил нападателят му, но било ясно, че дошъл с намерението да го ликвидира завинаги. Това се случило близо пет години след странната му поява в Нюрнберг.

Според друг вариант в една студена декемврийска вечер Каспар излязъл да се поразходи в парка, когато го нападнал някакъв тип, наръгал го с ножа си и избягал. Смъртоносно раненият Каспар едвам се довлякъл до дома на попечителя си, но той отказал да повярва нападението и го обвинил, че се опитва да привлече вниманието към себе си и се е самонаранил. Затова и не повикал полиция. А след три дни Каспар предал Богу дух.

Тази версия е най-непопулярната. Но така или иначе извършителят на нападението останал неизвестен. Казват, че когато чула за смъртта на Каспар, княгиня Стефани изпаднала в неудържим плач. Според някои тя през цялото време вярвала, че новороденото, за което са й казали, че починало, е живо и здраво. Вярвала, че Каспар Хаузер е нейният отдавна изгубен син. Мнозина други смятали, че ръката на убиеца е била направлявана от графиня Хохберг, която искала да прати в отвъдното законния престолонаследник. Пак тя организирала подмяната на бебетата при раждането им.

Каспар бил погребан на гробището в Ансбах. На надгробния камък било изписано: „Тук почива Каспар Хаузер. Неговият произход беше неизвестен, неговата смърт беше загадъчна."
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇
Полезни съвети👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ ➡

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

Архив 1

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623
www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ