„Баровци" по времето на социализма „окъсани" в прехода и новото начало. Така с едно изречение може да се опише битието на работниците в рудодобива в Родопите. След протестите на миньорите през 2012 г. и преди да влезе новият собственик Николай Вълканов, положението в рудниците беше трагично. Сега като, че ли е по-спокойно, а и друга алтернатива освен рудодобива няма, категорични са хората от Мадан и Рудозем, пише 24smolian.com.

Човешкият курбан

Поне сега не се чудят как да си плащат сметките и с какво да хранят децата си, както е било по времето на Валентин Захариев. По това време имаше и бум на трудовите злополуки в рудниците. „Всеки ден като отивах на смяна се прощавах с децата и жена си. Имах късмет, че останах жив за разлика от други мои колеги. За заплати от  400 лв., които не получавахме редовно, докато се смени собственика на „Горубсо-Мадан" и след нашите протести, просто си бяхме курбан", споделя с болка подземен работник. Той си спомня как през 2010 г. в два последователни дни загиват двама миньори в рудник „Ерма река" в Златоград. Единият е бил на 41 години, а другият на 48, а преди тях отново е имало смъртен случай. Причините, довели до злополуките, бяха идентични, установиха тогава от Инспекцията по труда. Те са били свързани с неспазване на параметрите, заложени в техническия проект за разработване на находището, както и на неефективно обезопасяване на работните места. Главната  инспекция по труда състави актове за административни нарушения на длъжностни лица и наложи и административни глоби, но какво от това, хората ги няма вече. Никой не понесе отговорността за тези трудови злополуки.
Икономия за сметка на човека, споделя  дългогодишен подземен работник, участвал в стачката в Мадан през 2012 г.

Заработки до 4 бона на месец 

На този етап „Горубсо-Мадан" е едно от най-добре работещите предприятия в България, посочва Вълканов. За пет  години са инвестирани над 100 млн.  лв. и  са разплатени всички стари задължения. В ма работят 1000 души, в Златоград - около 500, и в „Горубсо – Лъки" - 700 души. Глад за работна ръка няма, а миньорите редовно получават заплатите си. Има и такива, които достигат заработки до 4000 лева на месец. Това ги стимулира много, посочват от ръководството на дружеството. Рудоземската обогатителна фабрика /РОФ/, която сега е към „Горубсо-Мадан" е била най-голямата фабрика за оловно-цинкови руди на Балканския полуостров.  От едната страна на реката е градът, а от другата е фабриката. По площ тя е колкото дължината на Рудозем. От соц времето са останали производствени сгради, общежития и лозунги  да се гони изпълнението на петилетката и т.н. Независимо, че са извършени ремонти и подобрения, нещо все напомня за онова време.

„Не знаеш какво ще стане в мината" 

До 1990 г. Рудозем беше оживен град. 2600 човека работеха в „Горубсо". Сега са около 500. Тук се извърши една много лоша ликвидация  на предприятията, а сега са необходими много пари, за да се възстановят, посочват от РОФ.  Около фабриката цари спокойствие, което идва от празните сгради, само в производствените помещения работят хората, които са на смяна. Всички имат доста добра квалификация и въпреки намаления състав успяват да се справят с преработката на доставената руда.

 „Условията на работа са много по-добри отпреди, но когато миньорът влезе в една галерия не знае какво може да стане", коментират миньорите.  Те не скриват, че са обременени с битови проблеми. Тези, които работят във фабриката, издържат по около 12 свои близки.
Стари работници си спомнят приказките от соца „Миньорът поставя пачка с пари под крака на масата в ресторанта, че да не се клати". Рудодобивът има развитие, има бъдеще в този район. Той си остава основният поминък за населението. Надеждите на хората обаче са свързани и с отварянето на пункта Рудозем-Ксанти, който отдавна се чака да бъде открит.
Дотогава големите производствени сгради от соца и лозунгите ще пустеят още повече и ще напомнят за това, как някога Мадан и Рудозем бяха по-оживени от Смолян и как в градовете буквално кипеше живот.

Николай Михайлов, 24smolian.com
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ!👇
Полезни съвети👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ ➡

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

Архив 1

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623
www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.