Тя е на 74 години и е от едно малко градче край Дунава:
– Много ги мразех комунистите! Те ни взеха овцете и земята. Двеста овце бяха.
Всичко имахме, три пъти на ден ядяхме.
После влязохме в ТКЗС-то и беше бедност.
Лека полека се оправиха обаче нещата, втората къща построихме, ядяхме по три пъти на ден, ожених се. Роди се детето…
Тя дъщеря ми беше на твоите години, ама умря миналата година от рак.
Не мога да я прежаля, все плача. Така ще е…
Като се роди малката започнах работа в завода за безалкохолни, в счетоводството.
Хубава работа, спокойна. И там до пенсия.
В това време обаче дойде демокрацията. Зарадвахме се.
По едно време върнаха земята – не цялата, но пак беше добре, върнаха дори добитъка на някои.
На нас върнаха десет овце – толкова били записани, че са ни взели. Тогава ме бодна, че нещо не е както трябва.
Детето отиде да учи за висше.
После Костов намали пенсиите с нещо дето му викаха „осъвременяване“. Започнахме да ядем по два пъти на ден.
Мъжът ми умря.
Умира и вика: „Лошо стана – детето замина, ние се трепем, пък пари няма.
Баща ми като излезе в пенсия все в клуба на пенсионера карти блъскаше.
Виж ме мен – сърцето ми изгориха с тази смешна пенсия. Че и твоята такава. Цял живот за нищо!“
И умря.
Взех да ям веднъж дневно, ама бавно.
Ей сега и детето умря. И всичко свърши.
Не разбрах как го объркаха това хубавото нещо от 89-година, но и няма значение – животът си свърши.
Не искам вече да ям.
Туй е то.
Публикувал във Фейсбук: Красимир Симеонов

Източник: lentata.com
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
loading...
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇

2 коментара:

  1. Какъв коментар!?
    Мизерия!
    В момента в който трябва да ти се даде заслуженото отсреща се правят на ядящи трохи или нищо неядящи. И скрити вкъщи отварят сьомгата и хайвера за по 100евро. Или друга ситуация същите които се чудят как така не можеш да си изхранваш семейството с 800лв и какви толкова са ти разходите, та същите като седнат на масата с приятели се надпреварват да се хвалят колко пестеливи могат да са и как така се прогресира. А всъщност се правят на 2 и половина когато стоиш да 9 вечерта с ентусиазъм и приклучваш всичко успешно. И не бърн аут ами ти се иска да не си се раждал. Унижението да ти се налага ти да ходиш и да напомняш колко време е минало и все още си на стажантска заплата. А отсреща притеснено да не си отидеш ти се казва ама как аз високо оценявам работата ти и чак тогава след пет години гордо да ти увеличи заплатата със сто лв.
    Толкова мизерия има на тоя свят и в бита и в отношенията между хората, че сега когато децата ми са на 18г незнам какъв съвет да им дам. Наближава момента в който след като завършат образованието си до 6-7 години ще започнат да мислят за семейство. Трябва ли и те да подлагат децата си на мизерията на която аз ги подложих. Не мисля,че българските родители са по малко заслужили съществена помощ от емигрантите ни в Германия, трудно пишещи и разбиращи български, но наричащи се българи(там иначе тук турци ффффффф). И затормозявайки цялата социална система трябва хора като героинята от статията, като моята баба и моите родители да се чувстват като воденичен камък на врата на обществото.
    За съжаление както повечето неща и моето изказване е само емоционално, без никакъв принос за промяна. Поредното куче лаещо кервана.
    P.s. Срамувам се от всичко, даже от себе си че не съумях вършейки работата си да си извоювам прилично възнаграждение.
    Преди години една учителка по английски ми каза, че ако човек работи качествено възнаграждението идва без да го искаш!?!?!?! Аз явно се храня само с похвали и потупвания! И плащам образованието на децата си със "Браво" или ""Страхотно".

    ОтговорИзтриване
  2. Абе леко на измислици бие. То че на пенсионерите живота по принцип, и при соца и сега, не е лек е ясно. Ето тук може да видите интервю с една пенсионерка от средата на 80-те години, при соца. : https://kiselec1.blogspot.com/2019/06/80.html
    И имайте предвид, че това не е „бедна“ пенсионерка а „средна“, с пенсия, каквато са вземали повечето баби по това време.
    И как все забравяте да напишете за времето на Жан, когато с една заплата няколко хляба и килограма сирене можеше да се купи и прескачате директно на Костов....

    ОтговорИзтриване

Коментирайте тук

Популярни публикации��

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623

Архив на сайта

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ