Роден е в София,говори тихо, с чувство за собствено достойнство. Пръстите на ръцете му са дълги, тънки, почти нежни. На китката му проблясва скъпа златна гривна. Разговаряме в полумрака на известно луксозно заведение. Условието е, че ще остане напълно анонимен. Един безимен млад мъж с приятна външност и подчертано деликатни маниери, който спокойно би могъл да мине за преуспяващ млад служител във външнотърговско предприятие. Защо иска да  остане анонимен, читателят ще разбере веднага. Колкото и да е самоуверен, той разбира, че неговият начин на живот не е за дневна светлина. Нека читателят сам отсъди какво е спечелил и какво е загубил този софийски герой и подобните му.

— Не съм бил лишаван от нужните за всяко дете неща, но виждах, че други мои връстници имат повече. И исках да съм като тях. Информацията, която получавах от по-големите, ме накара отрано да приема максимата, че най-важното в живота са парите. Затова от малък започнах да се занимавам със свой бизнес.

Например играех на топчета. Всяко дете, предполагам, е играло топчета на стотинки, но аз бях много добър в тая игра. Непрекъснато си изкарвах по лев и половина-два на ден и водех след това връстниците си да ги черпя с мекици и боза. Това трая известно време, докато се заех със следващия бизнес — гълъбите. Имаше пазар за тях в София – вторник и петък, ходехме по улиците и по таваните да ловим бездомни гълъби и после ги продавахме. От време на време отглеждах някои по-ценни породи, защото цените са различни. Варираха от 2—3 лева за безстопанствените гълъби — разновидност пощенски, до декоративни от 60 до 90 лева единият или чифтът. Пазарувах и от Зоологическата градина. Вземах гълъби със закърнели крила, но от ценни породи, които чаках да дадат поколение, способно да лети, и ги продавах…

Поръча си кафе без захар и газирана вода. Не пуши, не пие алкохол.

— Имам завършено средно образование, но никога не съм се стремял да уча повече, тъй като винаги ми е било скучно в училище и смятах, че няма на какво да ме научи. Винаги съм си мислел, че самият живот ще ме научи на това, което трябва, и така се оказа. От всичко, което съм получил в училището, единствено ми е помогнало физическото възпитание!

Като се уволних от казармата, както и да се оглеждах, не виждах подходяща професия за мен. Професия, която да ми осигурява доходите, от които се нуждая. Нямам кой знае какви претенции, но бях готов по-скоро да скоча от последния етаж на някой висок блок, отколкото да се примиря с мисълта, че ще работя за 150—200 лева — заплата, която не може въобще да ми осигури моя стандарт на живот!

Имах нужда от пари за хубави дрехи, които стават все по-скъпи, за луксозен ресторант, за жени. Там отиват в днешно време немалко пари и самите момичета все повече обръщат внимание на тях. Приемат те, оценяват интелекта ти, но ако разберат, че джобът ти е празен, интересът им не трае дълго време.

Момичетата обичат да вечерят „нависоко“, където въздухът е „по- чист“ — да речем на някоя от „панорамите“, после изведнъж им „пада кръвното“ и искат да слязат долу в бара. И не пият друго освен уиски.

Това са обикновени момичета, които искат да се обличат хубаво и поне два пъти седмично да посещават някое луксозно заведение… Излизат с някого една вечер и остават с него, защото се чувствуват задължени след като той е похарчил 60—70 лева за вечеря и за пиене в бара.

И така, попаднах в „добра среда“, където хората не работят или се водят на работа, като дават заплатите си там, където се разписват. Нали разбирате, оставят заплатите си на ония, които са ги уредили да се водят на работа, без да са длъжни да я посещават — нещо като откуп за спокойствието. Това е среда, където се играе покер, барбут, клечки, тридесет и едно, чифт-тек и всякакъв друг вид комар, препродават се най-различни неща — дрехи, монети, други вещи… Като казвам комар, имам предвид игри, при които се разиграват 5—6 хиляди лева средно, без загубата да се отразява върху финансовия баланс на онзи, който губи, а по-скоро върху спортната му злоба.

В тази среда научих много нови неща. Например това, че винаги, когато настъпи време за абитуриентските балове, учениците сс нуждаят от повече пари, а родителите им не могат да им осигурят кой знае какво с техните заплати. Така някои от малките бъркат в шкафчето или в скрина при семейните ценности и вземат пръстени или пък монети, с които се появяват на борсата, без да са наясно с цените. Продават една монета примерно за 30 лева, а пък тя струва 530! Това е един от добрите начини да направиш хубав удар за няколко минути!

Винаги е печелившо да купуваш и продаваш валута. Сега, след като „Кореком“ вече иска бонове, е по- трудно, но все пак търговията с валута си остава постоянен източник на доходи, който не се влияе много от сезоните. Хората продължават да търсят западногермански марки или долари и са благодарни — не е като да правиш обир или да изнудваш, което по-строго се наказва от закона… Още повече, че и моралното оправдание го има — никой не ги насилва да дават по пет лева за един долар. Ако си съгласен!

Печели се и, да речем, с дрехи, каквито не могат да се намерят по нашите магазини. Внася ги примерно мой приятел чужденец, от когото ги купувам по-евтино, накуп, а ги препродавам с плюс. Някои са се профилирали в този бизнес…

Времето се мени, животът поскъпва. Слушам някои от по-старите да говорят носталгично за „доброто старо време“, когато един ром е струвал на морето 52 стотинки и когато можело да отидеш на курорт и със заплатата си. Но сега не е така. Ясно е, че трябва да се печели четворно, дори петорно повече! И всички са се втурнали да го правят. Но това не е лесна работа. На много от аматьорите във валутните афери ентусиазмът се охлажда по-бързо, отколкото са предполагали. Появяват се например на „пиацата“, вложат капитал чрез трети човек, а после се окаже, че парите и на двамата ги няма! Новакът „захапва дървото“ и си заминава! На кого да се оплаче! Да отиде и да каже, че някой му е откраднал хиляда лева под предлог, че ще му купува долари. Ами защо е решил да купува, като много добре знае, че е незаконно?

Това е, като да си заложил на една борса! Гаранция, че няма да попаднеш на някого, който да те изиграе, няма! Напоследък много се печели с книги и много от новите момчета се залавят с тази работа, търсят връзки с печатници или с издателства, с продавачки, пуснат някой и друг лев горница и си го избиват още с четвъртата продажба. Защото намират дефицитни книги, които се търсят. Цената им расте с всеки месец — като на златото!

Към какъв месечен доход се стремя ли? Някъде около 700—800 лева, не по-малко. Такава сума осигурява спокоен начин на живот — не да се притесняваш, че вкъщи нямаш ядене, а да отидеш в първия добър ресторант и да вечеряш, без да мислиш предварително колко ще платиш накрая. Без да си правиш жалки сметки как ще изкараш месеца и пр. Ето това разбирам под добър доход.

В мен изцяло се е затвърдило убеждението, че парите са двигателят на всичко и нещата трябва да се мерят с тях. Всичко можеш да постигнеш с пари. За всяко нещо са ти нужни!

Разбрал съм също, че всеки се стреми да си осигури занимание или професия, която да му носи повече. Най-напред да си осигуриш дохода, чрез който преживяваш, а после да разрешиш и другите си житейски проблеми — жилище, лека кола, имот и пр.

Познавам хора от провинцията, дошли да учат тук — отворили се на „кондиките“. Направили по 15—20 хиляди лева, но нямат жилище, защото са без жителство. За да имат жителство, би трябвало да се оженят, но и това не е лесно. Нямат среда, в която да срещнат свястно момиче, или пък, ако случайно срещнат, тя още на втория ден ще го разбере какъв е и ще се разочарова. Ако пък тръгне с някоя от другите, на всяка крачка ще си среща „баджанаците“…

Не работя и никога не съм работил нищо и затова съм загубил вече контакта с повечето от моите стари приятели. Нямам възможност да ги виждам, защото те имат вече съвсем други интереси. Само съм на „здрасти“ с тях и нищо повече. Животът им е много по-различен — живеят от аванс до заплата и това е! Гледат да се съберат, да пийнат някъде и всеки да говори единствено за работата си.

Не съжалявам, че съм избрал такъв път, и това, което съм, ме задоволява. Смятам, че съм постигнал повече от моите връстници — и в доходи, и в самочувствие. Имам съзнанието, че съм нещо повече, защото не само мога сам да се издържам, но и да имам неща, които те нямат… Не говоря за единична покупка като колата ми например, а за много други неща, които имам или мога да имам, когато пожелая, а за тях са само една мечта…

Не съм се замислял сериозно върху бъдещето, тъй като сигурност не може да се търси в нищо. Или, както казва Остап Бендер — сигурност може да ти даде само застрахователната полица!

Всяка игра има своя риск и аз съм го приел, свикнал съм с него.

Моят ден не е ограничен от рамките на някакво работно време, но затова пък работя непрекъснато, защото, както се казва, не се знае кога може да стане далаверата! Дали сутринта, дали следобед… Всеки момент може нещо да излезе и не бива да се изтърве. Тук пет лева, там десет — непрекъснато държиш очите си отворени и това ти става като „добър ден“. Дори когато говориш за съвсем друго с някого, мислиш каква полза би могъл да извлечеш от него… Досегашният ми опит ме научи да познавам хората и да съм по-наблюдателен към жестове и приказки, да преценявам бързо дали някой ме блъфира, дали се опитва да ме излъже и по какъв начин, дали се прави на интересен и така нататък.


Дали в моите среди може да се срещне и другарство? Какво да кажа, съществува понякога, но това е понятие относително за всяка среда. Зависи от това как си се поставил сред тези хора, някои от които умеят да ценят и жеста, и услугата… Неписан закон е, че всяко нещо се заплаща, това се знае и затова не се говори. Много мнителни са тези хора, много са дискретни… Това им е навик от живота, който са свикнали да водят, от различните получестни полузаконни и направо незаконни начини за изкарване на пари, които могат да те заведат и до затвора. Имаш пари, но живееш в един непрекъснат страх, че някой ден може и да изгориш…

Разделяме се. Отново виждам красивите му ръце, които никога не са работили нищо. Ако един ден му сложат белезниците, и те ще му отиват.
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ ➡
Полезни съвети👇
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ!👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Архив 1

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623
www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.