На 3 декември 1967 г. между съветската страна и България е подписана спогодба за организиране на съвместен дърводобив в Република Коми АССР. На 8 февруари 1968 г. в Усогорск (несъществуващо още като селище място) пристига първата група български граждани. Поетапно в тайгата се изграждат четири селища – Усогорск, Междуреченск, Горни Мезен и Благоево и съответно, четири горскопромишлени предприятия (ГПП) със същите наименования. ДСО „Дърводобив и строителство“ е развивало дейностите по дърводобив и строителство в Коми АССР до 1992 г. (като масовост), но същите приключват окончателно през 1994 година.

В края на 40-те години на миналото столетие обществено-икономическите условия в България налагат дърводобив, значително по-голям от реалните възможности на горите. Причината е икономическия подем на страната в следвоенния период. Потреблението на строителна и за промишлена преработка дървесина за периода 1950-1970 г. нараства почти два пъти. Нарасналите нужди от дървесина и продукти от нея се задоволяват чрез непрекъснато увеличаване на добива от горите, които обаче са значително по-големи от реалните им възможности.

За преодоляване на възникналата диспропорция правителството предприема стъпки за икономично и пестеливо използване на дървесната суровина, но при непрекъснатото нарастване на потреблението тези мерки не решават проблемите. Налага се да се търсят допълнителни възможности за внос на дървесина. В рамките на СИВ решение трудно може да се намери, защото главният износител – Съветският съюз, няма възможност за увеличаване на износа. В същото време НРБ не разполага с необходимите средства в конвертируема валута за внос на дървени материали от страните с пазарна икономика. Така се стига до третата и единствена за тогавашната обстановка възможност – сътрудничество в дърводобива на територията на СССР за нуждите на НРБ или съвместното използване на капитали и работна сила за добив на суровини със стратегическо значение, а така също за специализация и коопериране в сферата на производството.

Главният инициатор за подготовката и подписването на Спогодбата е министъра на горите и горската промишленост Мако Даков. За подписване й трябва да се решат три главни въпроса. Първият – да се получи принципното съгласие на Съветската страна за организиране на съвместния дърводобив на нейна територия. Вторият етап от преговорите е свързан с определяне на района, където ще бъде предоставена суровинната база, и третият – провеждане на конкретни преговори по условията на сътрудничеството. Дълго се дискутира и въпросът за заплащането на транспорта на българския дял от дървесината на територията на Съветския съюз.

В навечерието на подписването на междуправителствения документ, министър Тимофеев се съгласява с настоятелните предложения на българската страна и страната ни получава 40 % трупи за бичене и само 2.9 % дърва, а съветската – предимно целулозни материали, стройлес и значително количество дърва. По-късно, при подписването на новите спогодби, разпределението по сортиментите претърпяват известни промени. Така българският дял е съставен 80 % от трупи, 17 % от дребни строителни материали и обли за целулоза и 3 % дърва за горене. Това съотношение е запазено до края на действие на договора.
 В тържествена обстановка, на третия ден от месец декемри 1967 г. спогодбата е подписана, а основните положения, залегнали в нея, се свеждат до следното:


                               1.Строителство на горски пътища


Правителството на Съветския съюз:
– Предоставя на правителството на НР България възможност за добив със своя работна сила на територията на Съветския съюз до 1 млн. куб. м дървесина годишно и оказва необходимата техническа помощ при организацията на дърводобива. Необходимият лесосечен фонд да се задели от горските масиви на Удорския лесхоз на Коми АССР, гравитиращ към ж.п. линия Микун – Кослан.
– Предоставя за ползване на място: оборудване, машини, транспортни средства, инструменти, резервни части, гориво, смазочни материали, електроенергия, а така също извръшва и основен ремонт на предоставената техника.
– Предоставя на мястото за строителство необходимите строителни материали, машини, механизми, оборудване и сглобяеми къщи в количество, съгласувано между страните.
– Осигурява проектосметната документация за строителство и дърводобив.

                              2. За извършване на дърводобивната дейност българската страна се задължава:

Да осигури изпращането на необходимата работна сила и специалисти в дърводобивните предприятия, както и тяхното социално-битово и медицинско обслужване.
– Да организира със свои сили строителството и поддържането на дърводобивните предприятия, включително жилищата, комунално-битовите и обектите за културни цели. – Да стопанисва и поддържа жилищните и служебните помещения, както и всички обекти с производствено предназначение.
3. Съгласно чл. 5 от Спогодбата българската страна възмездява всички разходи на съветската страна за  амортизация на посочените в т. 1 машини, оборудване и други, както и за предоставената суровинна база, франко вагон или на място с 1.33 куб. м дървесина при натоварен за България 1 куб. метър. В отделен протокол (анекс) бе утвърдено разпределението на добиваната дървесина по количество и сортименти.
4. За своята стопанска дейност българските предприятия се освобождават от данъци и такси и имат право на безмитен внос от България на хранителни стоки, облекла, лекарства и други стоки, свързани с комунално-битовото обслужване на работниците и специалистите.

5. Заплащането на транспорта на българския дял от добитата дървесина по територията на Съветския съюз да става по вътрешни тарифи, но в преводни (валутни) рубли.

6. Построените обекти – машини, оборудване, технологични линии, магистрали, жилищни сгради и други, след приключване на срока на Спогодбата остават собственост на съветската страна.

7. Добитата при условията на Спогодбата дървесина България е длъжна да използва за собствени нужди, без право на реекспорт.

Срокът на действие на Спогодбата е 15 години. По-късно, през 1969 и 1972 г., са подписани две нови споразумения, според които на България се предоставя допълнителна суровинна база за добив на 2.6 млн. куб. м годишно, или общо 3.6 млн.куб. м. Договорът за съвместен дърводобив в Коми АССР е отново преподписан на 15.І.1982 година. От юридическа и икономическа гледна точка в условията на социалистическата система и някои особености на съветското законодателство това е една специфична концесионна форма на дърводобив със своите предимства и недостатъци.
Непосредствено след подписването на документа за сътрудничество, между двете братски държави са предприети мерки, така че строителните работи, а оттам и дърводобивът, да започнат във възможно най-кратки срокове. За директор на Горското промишлено предприятие в Коми е назначен инж. Георги Стоев. Започва набирането на работници. На 4 февруари 1968 г., при минус 40 градуса студ в тайгата, е изпратена първата група от 50 души начело с директора по строителството – инж. Никола Петков. Мнозина се поизплашили и искали да се върнат, поради което е изпратена делегация – Ив. Масларов, пълномощник на партията в Москва и Боню Петков от МГ, която успява да ги задържи.

България е задължена да осигури работна ръка и административно-управленчески персонал и технически такъв, за строителство, дърводобив и поддържане на създадените мощности и фондове. До 1985 год. през Коми АССР преминават над 100 хиляди български граждани. С ПМС № 2 от 21.І.1980 год. е уреден и въпроса за освобождаване от работа в България на всички желаещи да заминат в Коми, като местата им се пазят. Не подлежат на освобождаване само служащи от МНО, МВР и работници и персонал от Металургичния комбинат „Кремиковци”.

Първоначално за строителството от българския бюджет са отпуснати 100 милиона лева. Изпълнението на строителството е предложено на Строителни войски, но те отказват, поради което то бива изпълнено по стопански начин. Най-напред е изградено предприятието в Усогорск, а след това в Благоево, Междуреченск и Горни Мезен. От българските строители са построени също 7 700 км горски пътища в тайгата, 167 000 кв. м жилищна площ за 20 000 наши и съветски граждани, топлоцентрали, 4 общообразователни училища за ученици, 4 детски градини за 1 400 деца, една болница и три здравни пункта и много заведения за обществено хранене. За поддържане и опазване на техниката са построени ремонтни заводи и топли гаражи. В Североизточна България пък са изградени дървопреработвателни заводи за комска дървесина.

Така на територията на Коми АССР е изграден мощен дърводобивен комплекс със съответната технологична и социално-битова инфраструктура. По размера на инвестициите на страните, производството и според останалите икономически показатели за отделните предприятия това е един от най-големите дърводобивни обекти в Съветския съюз. По думите на  зам.-министър на дьрводобивната и дьрвопреработващата промишленост „Таких нет ни в мире, ни в Сибире“. Само капиталните вложения за всяко предприятие за добив на 1 млн. куб. м дървесина възлизат на повече от 100 млн. щатски долара. Предоставената от Съветския съюз суровинна база се простира върху 2 232 200 ха горска площ, което е около 70 % от площта на горите в България. Доставените за 23 години 21.779 млн. куб. м, или годишно по около 1 млн. куб. м дървени материали, заедно с вноса от Коми, довеждат до нормализиране на сечта от нашите гори още в началото на 70-те години, въпреки непрекъснато нарастващото потребление. Сътрудничеството в областта на дърводобива дава възможност за първи път горската индустрия на България да се развивива на основата на вносна суровина. Така например през 1980 г. добитата от българските гори едра дървесина е 1.446 млн. куб. м, а доставената чрез внос и съвместен дърводобив е 1.035 млн. куб. м.

                                        Покорителите на тайгата

Българите – дърводобивници в Коми АССР, по нищо не се различават от другите организирани гурбетчии по света. И те се заемат да облагородяват средата в която живеят и да я преправят по свой тертип. Селищата, разположени в тайгата и изградени от тях – Усогорск, Благоево, Междуреченск и по-малкото – Верхнемезенск, макар и млади, създават свои битови и културни традиции. Административните услуги на гражданите – съветски и български, се извършват от селищните съвети на народните депутати, органи на съветската власт, от съветските училища, пощи, аптеки и други учреждения. Част от административните услуги на българските граждани прави Българското консулство в столицата на Коми – Сиктивкар. Създадена е широка търговска мрежа – 32 магазина, 15 столови, 6 сладкарници, 11 павилиона, 4 хлебопекарни, 4 цеха за производство на безалкохолни напитки и други търговски обекти. Около хиляда души, предимно българи, се грижат за доброто снабдяване и обществено хранене, за хубавото настроение на двадесет хиляди български и съветски граждани.

За правилното решаване на въпросите на търговията неоценима е заслугата на търговските органи и организации в Коми, които водят на специален отчет снабдяването на българския колектив. В универсалните магазини в селищата, разнообразието на стоките е много no-голямо от редица градове в съветската страна. Специални грижи се полагат за работниците в гората – секачи и товарачи. Всяка бригада има своя кухня, която сервира топъл обяд (супа, основно ястие и десерт) u топъл чай. В дървените къщички с отоплителни печки, разположени до сечищата, работниците се преобличат и почиват.

За оползотворяване на отпадъците от столовете в предприятията са били организирани четири свинеферми. Така е била предотвратена най-малката опасност от неритмично осигуряване с месо и месни продукти. Спазвали са се и някои типични нашенски традиции – хората си купуват прасе и със съответните ритуали го подготвят за колективна трапеза по различни празнични поводи.
Колкото и старание да се проявява от органите по търговията, все пак през зимата се чувства отсъствието на пресни зеленчуци. Задоволявали са се със зеле, моркови, ябълки и цитрусови плодове, с които се зареждали плодохранилищата, преди да настъпят силните студове. В Благоево – Коми АССР, с идването на българите се появяват типичните български градинки с чеснов лук, краставици и домати, а в Междуреченск е изградена голяма оранжерия.

На брега на  пълноводната река Вашка, само от боров материал, българите от Благоево изграждат голяма вила в битов стил и я наричат „България” – символ на българо-съветската дружба. Там са се вдигали са се тостове за  дружбата, за приятелството, за любовта, за живота и щастието.
За обслужването на жителите в трите селища са построени и обзаведени битовu комбинати, които предоставят шивашки, ремонтни, бръснаро-фризьорски и други разнообразни услуги. За малчуганите в Коми, които са около 350 са изградени детски градини. Повече от 1200 български деца и юноши се учат съвместно със съветските деца и младежи. Обучението от първи до десети клас в трите селища се води по учебен план на РСФСР на руски език. Допълнително българските ученици изучават своя роден език и литература, история и география на България, които са се преподавали от български учители.

Младежите, дошли на работа в Обединението без средно образование, и тези, които са искали да получат специалност, посещават българско вечерно училище по специалностите: шлосер-монтьор, монтьор на ДВГ, механизатор на дърводобива и горско стопанство. Към 350 български дърводобивници следват задочно в съветски висши учебни заведения, а около 1000 души годишно завършват курсове за любители шофьори.Художествената самодейност на българите също постига много добри успехи.

Медицинското обслужване също е на добро ниво. В Благоево, Междуреченск и Верхнеезенск работят здравни служби, а в Усогорск – Обединена болница с 80 места за българите и отделение за съветските граждани, с тяхно оборудване и обслужване. Подборът на медицинския персонал е било  задължение на българското Министерство на Здравеопазването, а разходите са  се поемали от Обединението и после Министерството на здравеопазването ги е възстановявало.
Всички квартири на българските новодомци са били радиофицирани на български език. Селищните уредби са предавали на родния език материалите за трудовата дейност, местни новини, поздравления, съобщения и други.

Една от най-нискитеа температури, отбелязана в годините, когато нашенците са били там, е през зимата на 1978-1979 г. – минус 53 градуса. Но при температури под минус 30-35 градуса никой не е можел да работеше на открито. Имало е и смъртни случаи от злополуки,  а в първите години от пребиваването на българите и от измръзвания.
Много българи не се завръщат оттам, но и много си довеждат в родината рускини за булки. Дори е  имало такава приказка „Отиде в Коми за „Волга“, а се върна с Олга.” Много от тях създават добри семейства и живеят до ден днешен в мир и любов. Не малко се и разделят.
                                       Стопански резултати

До 1988 год. от Коми е добита общо 38 млн. куб.м дървесина и 2.5 млн. куб.м технологически трески. Очакванията да се компенсира недостига на едра иглолистна строителна дървесина у нас от съветската тайга, не се оправдават напълно. Постъпленията от нея са под 50 % спрямо решението в договора, а  компенсацията на разликата продължава да става от нашите гори. Имало е и не малко случаи, когато доставените трупи от Коми са били заразени с дървояди.Икономическите резултати от над 25 годишното сътрудничество са доста спорни, но да се направи всестранна и обективна оценка на икономическата и финансовата ефективност на стопанската дейност на предприятията и обединението като цяло среща доста затруднения. Те идват оттам, че както у нас, така и в Съветския съюз, се използват два курса на лева и рублата – единият за текущи, а другият за валутни разплащания. Според финансовите разчети, при положение, че резултатите от стопанската дейност се оценяват по валутните курсове, по действителната възвръщаемост на рублата и лева, би могло да се смята, че ако ДСО „Дьрводобив и строителство в Коми“ е можело свободно да продава своята продукция на световните пазари и да прави обмен на валутата по възприетите банкови курсове, вероятно е нямало да приключва със загуби, особено в първите години.Едно сравнение на стойността на добиваната дървесина с цената, по която държавата купува и би купила тези количества по клиринга, показва, че прекият внос би бил по-изгоден за нас. Но както вече споменахме, в началото на 60-те години СССР не е в състояние да увеличи неколкократно износа на дървени материали за България. Алтернативата – да внасяме дървени материали и целулоза от западните страни, също е трудно осъществима. Даже и да е бил приет този вариант, той не би могъл да бъде по-изгоден за държавата, понеже инфлационните процеси допълнително са щели да оскъпят един такъв внос. В случая най-значителни са разходите за капитално строителство, особено при изграждане на новопостроените селища с тяхната инфраструктура, както и за стопанисването и текущото им поддържане. Значителни са комунално-битовите, търговските и другите разходи, непряко свързани с дърводобива. Изобщо изградена е една сложна и скъпоструваща система на управление.
Като се оценят всестранно посочените положителни резултати за горското стопанство, горската индустрия и за развитието на икономиката на страната, може определено да се каже, че при тогавашните условия алтернатива не е имало. Спогодбата определено допринася за решаването на важни за времето икономически проблеми във всички области на стопанския и културния живот на страната.

Проучвания за съвместен дърводобив са били направени и в други страни, но спогодба е сключена само с Гвинея. Обект за работа била планината Нимба, недалеч от екватора. Образуваното съвместно предприятие било наречено “Софорекс”. Предвиждал се годишен добив 5 000 – 10 000 куб.м от ценни тропически видове, за фурнир и за масивна дървесина за мебели. От българска страна са доставени трактори, камиони и пътностроителна техника. От нас също са построени жилища за нашите и гвинейските работници. Съвместното българо-гвинейско предприятие работило няколко години и е предадено на гвинейците. Нашите хора останали на работа при тях.
Проучвания били направени и в Монголия. Имало много гори, големи запаси, но при трудни условия и много далече за нас. И в Етиопия се оказало, че няма възможност. Във Виетнам дърводобива представлявал известен интерес, но се изисквала техника, която да работи при тропически условия, а ние не сме имали такава. В Канада също имало гори, но канадците поставили условия, които не били приемливи.

                                               Сбогом Коми!

Причините за прекратяването на съвместния дърводобив се дължат на дълбоките необратими, политически и икономически промени в двете страни.
Краят на 80-те и началото на 90-те години на миналото столетие остават в историята на света с това, че Европейската социалистическа система се разпада – политически и икономически. В страните членки на бившия СИВ се поставя началото на бавен, труден преход от централно планирана към пазарно ориентирана икономика. Бившите републики на Съветския съюз се обособяват в самостоятелни, независими държави.

Тези политически и социално-икономически промени създават сериозни пречки за съвместната дейност в Коми. При транспорта на дървения материал по някои от направленията товарите трябва вече да минават през две-три нови независими държави с произтичащите от това затруднения по отношение на превозните такси, митата и други непредвидени валутни разходи. В Руската федерация започва да се прилага и ново законодателство за данъците, митата и другите налози. И в двете страни настъпва известен хаос при заплащането на „продадената“ на потребителите суровина. Много от заводите не са в състояние да заплащат предоставените им материали. Обединението изпада във финансови затруднения. В резултат на всичко това добивът намалява и през 1991 г. са добити само 1.648 млн. куб. м, т.е. повече от два пъти по-малко в сравнение с 1990 година. Обединението понася големи загуби.

При тези условия вече е невъзможно България да продължи дърводобива на основата на подписаната спогодба. Българската страна прави предложение и е постигнато съгласие „страните да подготвят необходимите документи за прекратяване от 01.10.1994 г. на действието на Спогодбата от 1967 година“.

Завършва една епопея, свързана с историята на горското стопанство. Когато през 1967 г. нашенските дървосекачи за първи път слизат на крайната спирка на ж.п. линия Микун – Кослан, пред тях са се ширели безкрайни горски масиви, покрити с кристално чист северен сняг. Наоколо е било тайнствена тишина. През годините прекарани там те оставят част от своята младост.
В безбрежната тайга при бръмченето на моторите и българската песен по поречието на р. Мезен и притоците израстват четири съвременни селища с цялата им инфраструктура. Горските масиви са прорязани с трайни пътни артерии, някои от които покрити с асфалт и бетон. По железниците на Русия, Румъния и България, по Волго-Донската плавателна система, през Азовско и Черно море плавателни съдове превозват за България стотици хиляди кубически метри дървени материали годишно.

На територията на Обединението в продължение на повече от две десетилетия работят средно по около 10 000-12 000 работници и специалисти. Много от тях проявяват високо майсторство и трудолюбие, достигащи понякога до себеотрицание. Спогодбата е и резултат преди всичко на големите грижи, които държавата полага за запазване и непрекъснато подобряване на състоянието на горите в България, на огромните за размерите на страната инвестиции, които влага в горския сектор, включително и на територията на Коми.
В публичното пространство от време на време се появява въпросът възможно ли е днес да се върнем отново в Коми. Според специалистите, рентабилността на едно смесено дружество в района на Кослан при новите политически и производствени условия е много трудно осъществима и това вече не е перспективна възможност.

Източник на снимките: Фейсбук група на българите работили в Коми АССР
www.komi-bg.com

Полезни съвети👇
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ!👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Архив 2

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив 1

Най-четени публикации

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623