Статистическите данни показват, че през 1960 г. Българското радио разполага едва с 8 (осем) записа на собствена, оригинална продукция, наричана по съветски образец естрадна. И то в момент, в който околовоенното и следвоенното поколение млади хора са луди по поп и рок музиката, а светът е завладян от новата танцова треска. Включително и България! Този факт се превръща в повод за появата на редица партийни и държавни документи, които по административно-команден път нареждат разрешаване на проблема. Така българската попмузика навлиза в територията на индустриалното производство при решаващото участие на Българското радио, подпомогнато от  Българската телевизия и “Балкантон”.

Постигнатите бързи резултати са видими:

през 1963 г. са записани 25 нови заглавия, през 1965 те стават 40, година по-късно са 80, а през 1968 г. техният брой вече е 120.
Точно в този период идеолозите на режима, ръководени от Митко Григоров, поръчват серия от музикални и танцови разработки. Целта е чрез тяхното налагане да се неутрализира широката популярност на рокендрола и туиста сред младите хора. Така се раждат мелодиите и стъпките на “Добруджана” (1962) на композитора Лили Лесичкова и хореографа Лиляна Вълчева, създадена върху основата на хорото “Сборинка”.(Пиесата е записана от биг-бенда на Българското радио с диригент Милчо Левиев и издадена от “Балкантон” – ВТМ 5598). Следва “И-ха-ха” (1963) на композитора Петър Ступел и хореографа Валентин Русецки. След тях идва ред на “Славянка” (1966) на композитора Жул Леви и хореографа Иван Майдачевски.

И още няколко не толкова успешни опита.

 Благодарение на талантливите си автори тези танци никак не са лоши, дори напротив, но опитното око открива в тях архаиката на замисъла – поощряване на колективното начало, вкоренено в народните хора. Трябва да се признае – изтънчено се репликират модните, просъществували за кратко чуждестранни танци с линеен характер: медисон, хали гали, леткис и др. В читалищата, училищата и кръжоците изучаването на новите български танци е едва ли не задължително, а младежкото любопитство води и до известно популяризиране. Най-широко разпространение получава “И-ха-ха”, но и на него

не му е спестен ироничния коментар.

Така се стига до решението на Политбюро на ЦК на БКП от 1966 г. “За борба срещу идеологическата диверсия на противника и враждебните прояви на контрареволюционните и националистически елементи”. Нема лабаво, обичаше да казва Тодор Живков, след което следваше онова прочуто гърлено “ха-ха-ха”, дало хляб на много днешни шоумени. Затягането на бурмите започва. Минижупите, джинсите, момичешките прически “конска опашка” и момчешките дълги коси се превръщат в контрареволюционни елементи. Новоизлюпените оригинални български танци скоро са забравени.    

Владимир ГАДЖЕВ /Наборе.бг/

Полезни съвети👇
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ!👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Представена публикация

Троян,80-те

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Архив 2

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив 1

Най-четени публикации

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623