Журналистът Йордан Янев, собственик на първото частно издателство след 1989 г. пуснал на пазара романа “Емануела” в зашеметяващия тираж от 100 000 броя
*Седем полицаи конфискуват книгата “Месарят” из пловдивските книжарници през 1991 г.

Преди повече от десетина години ни напусна вестникарят Йордан Янев - един от журналистите, които оставиха трайна следа в българския печат през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век. Във втората половина на живота си Данчо влезе в ролята и на издател. Малко след смъртта му излезе последната му книга “Спомени от заклинания” /литературни портрети и есета/, която той, уви, не можа да види.
 Както и за много други българи, датата 1989 г. е преломна за съдбата на журналиста Йордан Янев. През 1990 г. той и съпругата му Камелия Янакиева взимат заем от 5000 лв. и регистрират първото у нас след промените частно книгоиздателство “Сибия”. За кратко време фирмата придобива изключителна популярност. На книжния пазар едно след друго се появяват заглавия с емблемата на “Сибия”. В тези години Янев прави и първия си “пазарен удар” – купува авторските права на шумния еротичен роман “Емануела” и го издава в зашеметяващия тираж от 100 000 екземпляра. За читателите появата на “Емануела” е истинска сензация, а за издателите – удар в десятката. “Ние направихме и първата сергия на площад “Славейков”, разказва по-късно Камелия Янакиева. – Сутрин изваждахме десетки пакети с “Емануела” и до вечерта те бяха продадени.

Някои си купуваха по 5-6 бройки.

Правеше ми впечатление, че най-много се книгата се купуваше от военни, някои от тях търсеха в томчето и илюстрации...” Янев използва печалбата от “Емануела” за да издаде в 10 000 тираж стихосбирка на поета Дамян Дамянов, който по това време е в затруднено материално положение. Постепенно “Сибия” налага своята издателска формула – с печалбите от еротичните, любовни и криминални романи да издава класически и съвременни български автори. Йордан Янев се обръща с платени съобщения в печата: “Частна издателска къща “Сибия” търси 100 хиляди читатели на българската книга! Братя! Купувайте и български книги!” В тези тежки врема започва да излиза и литературният вестник “Денница”, който също е дело на журналиста. Днес много от българските писатели си спомнят с благодарност за този издателски подвиг на Данчо Янев. Може би десетина години на площад “Славейков” софиянци можеха да посетят и малката книжарница на издателство “Сибия”. Често тук влизаха и известни писатели и интелектуалци. Идвали са Георги Джагаров, Иван Динков, Петър Увалиев, Стефан Продев...

Често със “Сибия” се случваха и трагикомични история.

През зимата на 1991 г. пловдивският прокурор Андрей Атанасов вижда на улицата да се продава шумният роман “Месарят” от Алина Райес. Разлиства го и веднага нарежда книгата да се конфискува като порнографско четиво. Седем полицаи веднага обикалят целия Пловдив и обират 871 бройки от “страшния” роман на “Сибия”. Пловдивските книжари започват да търсят правата си в съда. Скандалът се пренася и в парламента, където депутатът “изглеждащ еднакво кръгъл отвсякъде” Александър Йорданов му придава политически отенък. Издателят Йордан Янев и романът “Месарят”
са обвинени в порнография. В крайна сметка прокурорският балон се спуква и цяла България се смее на домораслите пуритани.
Излизането на романа “Пеперудата” от Анри Шариер дава повод на издателското семейство да направи премиера на книгата в Софийския централен затвор. “Не мога да си обясня, с какъв акъл управата ни допусна вътре на среща със затворниците. В книгата се разказваше за бягството от затвора на главния герой”, - разказва Камелия Янакиева. Издателите подарили на затворниците много книги и след това месеци наред получавали от тях по пощата писма и стихотворения...
Междувременно дейността и популярността на “Сибия” расте. Книгите й са по всички сергии и книжарници в страната. В търговията с книги обаче вече се появяват и мошеници. С фалшиви паспорти и банкови гаранции няколко фирми успяват да завлекат Янев и съпругата му с близо 300 000 лева. Когато икономическата полиция открива следите им, започват открити заплахи към издателя от страна на търговците-мошеници.

Журналистът се принуждава да си купи газов пистолет

и да носи в себе си и нож.
През 90-те години Данчо Янев се прочу и с още нещо – той стана първия биограф на сваления диктатор Живков. Той бе първият журналист допуснат от Тато в дома му на улица “Секвоя”. Безбройните разговори, които са имали двамата станаха основа на книгата на Янев “Присъдата – аз, Тодор Живков”, която излезе в три части и на времето предизвика истинска сензация.
В едно свое интервю от това време Йордан Янев разказва, че Живков “искал да напише мемоар”, но мошеници-бизнесмени около него го излъгали. В крайна сметка, това което излязло на пазара като “мемоар” от името на диктатора няма истинска историко-документална стойност. Живков не обичал да говори много

за своя политически екзекутор Андрей Луканов.

В разговорите си с Йордан Янев много години преди убийството на Луканов Тато казал: “Андрей Луканов е човек от подземния свят, мафията...Скоро ще му се чуе камбаната...” Това свидетелство на журналиста доказва, че диктаторът е предсказал смъртта на своя политически враг.
През всички следващи години у нас се появиха няколко биографии и документални книги за генералния секретар на ЦК на БКП. Тодор Живков. Показателно е, че във всички тях се цитираха разговорите, които е водил в къщата си на “Секвоя” Тодор Живков с журналиста и писателя Йордан Янев.

Валентин БОЯДЖИЕВ nabore.bg
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ!👇
Полезни съвети👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Архив 2

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623
www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив 1

Най-четени публикации