Разкопаването на семейната гробница на Живкови е единственият начин да бъде разбулена мистерията около смъртта на Людмила Живкова.
Според патолога проф. Сивков, който прави аутопсията, чрез ДНК-експертиза може да бъде доказано, дали дъщерята на бившия първи Тодор Живков се е самоубила с приспивателното дормопан, каквато е една от основните версии за кончината на Людмила. 31 години след смъртта й на 21-ви юли 1981 г. все още витаят митове и слухове дали Живкова не е ликвидирана от КПСС заради прозападната политика, която води. Журналистът Крум Благов прави разследване, в което представя фактите и мненията на очевидците в трагичния ден.

След падането на Тодор Живков мнозина се разприказваха. Излязоха няколко книги и десетки вестникарски публикации за дъщеря му, която на времето смятаха за негов престолонаследник. Въпреки това мистерията не е разсеяна и до днес. Липсват документи. Не е публикуван протоколът от аутопсията, а лекарите, които са я правили, мълчат.Официалното съобщение на ЦК на БКП гласи следното:

„Народното събрание, Министерският съвет и Националният съвет на Отечествения фронт с дълбоко прискърбие съобщават, че след кратко боледуване почина днес в София Людмила Живкова, член на ПБ на ЦК на БКП и председател на Комитета за култура. Нейната смърт е тежка и непрежалима загуба за партията и народа.
БТА, 21 юли 1981 г.”

И Живков се съмнявал в официалната версия. В същата вила в Бояна се самоубива дъщерята на президента Желев. Вестта за смъртта на Людмила Живкова беше съобщена по обяд на 21 юли 1981 г. Тя беше толкова потресаваща изненада, че незабавно роди слухове за нещо тайнствено и страшно. Живкова след пет дни щеше да навърши 39. Да умре човек на тази възраст винаги изглежда неестествено, а тя бе между първите десет държавни ръководители. Влиянието й бързо растеше. Само за една петилетка Живкова стана последователно депутат, член на правителството, получи орден и звание „заслужил” и през 1979 г. влезе във всемогъщото Политбюро на ЦК на БКП. Предстоеше честването на 1300 годишнината от основаването на българската държава, в което Людмила Живкова играеше централна роля.

Баща й вече 25 години беше на кормилото на властта и след два месеца щеше да навърши 70 г. През същата петилетка Тодор Живков беше успял да отстрани старите влиятелни членове на Политбюро Живко Живков и Борис Велчев, негови съратници и връстници. Смениха ги млади партийни функционери без влияние, послушни протежета на Първия, наричан вече шепнешком "цар Тодор".

В бързото издигане на дъщеря му мнозина виждаха подготовка за смяна на върха. Очакваше се в близко време той да се оттегли и тя да го наследи. Наричаха я престолонаследничка, а дръзки шегобийци започнаха да казват на печените сандвичи с кайма вместо принцеси - "людмилки". В онези години здравословното състояние на партийната върхушка беше държавна тайна. Заболяванията на "другарите" не се съобщаваха и за тях можеше да се съди само по разреждането на публичните прояви на някой политик. Но Живкова беше ходила месец преди смъртта си на официално посещение в Австрия и беше произнесла реч на международна среща във Варна на 27 юни. Тъй като юли е отпускарски сезон, никой не се учудваше, че тя не се е появявала оттогава. Живкова наистина е на почивка в правителствена вила в Боровец. Баща й се присъединява към нея. На 20 юли 1981 г., понеделник, той й предлага да обядват заедно, но тя отказва. Живков обядва сам и се оттегля. Тогава Людмила тръгва за София с шофьора си Кирил Зафиров и телохранителя Димитър Мурджев. Пристигат в резиденция Бояна към 15 часа и тя остава сама във вилата, обитавана от Живкови. Според писателя Петър Христозов това е същата вила, в която 12 години по-късно се самоубива по-голямата дъщеря на президента Желю Желев.

Мурджев, който след падането на Живков написа две книги за работата си в Управлението за безопасност и охрана (УБО), казва, че от Бояна Живкова ги пратила за лекарства в Правителствена болница. Трябвало да тръгнат обратно за Боровец към 18-19 ч. Двамата с шофьора донасят лекарствата и остават да я чакат в дежурната стая. Към 18 часа единственият човек във вилата - камериерката, ги вика панически по телефона. В басейнчето на банята плува тялото на Людмила Живкова. Линейката закъснява с повече от час, защото спукала гума. Реанимацията продължава часове. На следващия ден е направена аутопсия и е публикувано заключението на медицинската комисия. Според него Живкова е починала от мозъчен кръвоизлив. На следващия ден е направена аутопсия и е публикувано заключението на медицинската комисия. Според него Живкова е починала от мозъчен кръвоизлив. То е подписано от един академик и трима професори: председателя на Медицинската академия и първи заместник-министър на здравеопазването акад.

Атанас Малеев, директора на Правителствената болница проф. Йонко Белоев, проф. Йордан Йорданов и проф. Сивчо Сивчев. Въпреки авторитетните подписи под заключението малцина му вярват. На 21 юли 1981 г. дори за най-близките й сътрудници смъртта на Людмила Живкова е мистерия. Тогавашният шеф на катедра "Съдебна медицина" проф. Иван Попвасилев десет години по-късно твърди горе-долу същото. Той изпитвал студенти, когато го повикали и му казали, че акад. Малеев иска да вземе тялото на Людмила за аутопсия. Според него медицинската комисия е била незаконна по три причини. В нея нямало съдебен медик; присъствал роднина на мъртвата - Малеев е вуйчо на Живкова; проф. Йорданов е участвал в реанимацията й. Но в комисията има нещо още по-забележително. Старият съдебен медик греши. Сцената с Малеев не би могла да се разиграе, защото по това време той изобщо не е в България. Документирано е, че на 21 юли 1981 г. академикът е бил в командировка в Италия. Десет години по-късно той признава, че в деня на аутопсията е бил във Флоренция на международен конгрес по химиотерапия и е видял трупа на Людмила едва на погребението. Т.е., подписът на председателя на комисията е сложен само за тежест.

Телохранителят Мурджев оспорва не само причината за смъртта, но и датата. Той твърди, че още когато лекарите дошли, Живкова вече не е давала признаци на живот. Версиите за конспирация са много, но се свеждат до две. Едни казват, че Людмила Живкова се е самоубила, а други, че е била убита. В мемоарите си баща й също признава, че се съмнява във „вмешателство”. Версията за убийство датира от първите дни след смъртта на Людмила. И тъй като беше немислимо някой в България да дръзне да посегне на дъщерята на Първия, съмненията се насочваха автоматично към господарите в СССР начело с Леонид Брежнев. По онова време противоречията във върхушката грижливо се прикриваха, но сега вече е ясно, че дъщерята на Първия влиза в конфликт с праволинейните комунисти. Техен водач става председателят на Народното събрание, а по-късно председател на активните борци против фашизма Владимир Бонев, а сборен пункт - съветското посолство в София. Правоверните се оплакват от увлеченията на Людмила по източния мистицизъм и окултизма, от срещите й с врачки, но ги представят като опасно "западно влияние".

По дипломатическите канали тяхното безпокойство се предава в Кремъл. Преди смъртта си Живков признава, че КПСС е критикувал два пъти дъщеря му заради културната политика, която води. След смъртта на Людмила Живкова рязко намаляха западните филми, пускани в българските кина, и преводната литература от Западна Европа и САЩ. Според руския мистик Валентин Сидоров, приятел на Живкова, на тайна визита в София пристига един от най-влиятелните членове на Политбюро на ЦК на КПСС, който след три години застана начело на Съветския съюз - Константин Черненко. Неговата цел е да тушира напрежението между българското ръководство и съветското посолство. Малко преди смъртта на Людмила консерваторите в него постигат важни победи - Людмила е отстранена от поста ръководител на подготовката за честването на 1300 годишнината на българската държава и на нейно място е избран баща й. През юни премиерът Станко Тодоров, смятан за либерал, е сменен с верния на Москва Гриша Филипов - хардлайнер, роден в Съветския съюз, който дори български говореше с руски акцент. Самата Людмила мисли, че руснаците я шпионират. При последното си посещение в Индия през март 1981 г. тя се усъмнява, че телохранителят й Димитър Мурджев е съветски агент. Приятелят й Любомир Левчев развива поетичното подозрение, че е умъртвена чрез бавнодействаща отрова. Доказателството било, че тюркоазеният й пръстен побелял няколко дни преди смъртта й. Но Левчев не е виждал пръстена - разказала му го анонимна камериерка.

Писателят Петър Христозов, който твърди, че е трето поколение руски шпионин и генерал от съветското военно разузнаване, категорично отхвърля такава вероятност с аргумента, че Москва е имала по-важни грижи. Леонид Брежнев беше добър приятел на Тодор Живков. Възможно ли е да нареди да убият дъщеря му? Факт е, че заради лошото му здраве работата се ръководеше от Юрий Андропов, преди това шеф на КГБ, а след смъртта на Брежнев през ноември 1982 г. негов наследник. И все пак: би ли действал Андропов на своя глава? Новият американски президент Роналд Рейгън още с встъпването си в длъжност на 20 януари 1981 г. увеличи четири пъти помощта, отпускана от САЩ на дисидентските движения в Източна Европа. Съветските ръководители трепереха полската болест „Солидарност”, която смени ръководството в страната в деня на кончината на Живкова, да не стане епидемия и внимават за идейната чистота в другите страни от източноевропейския им блок. Именно затова укорите срещу Людмила намират такъв благоприятен отзвук в Москва. ЦРУ също подозира убийство в книгата на Питър Швайцер "Победата. Тайната стратегия на администрацията на Рейгън", която според автора била написана по данни на ЦРУ, се казва: "В началото на 1981 г. КГБ наредило да се предприеме акция за смазване на това (прозападно) движение. По-агресивни били действията срещу Живкова. През март тя починала внезапно при автомобилна катастрофа. Имало свидетели, че това е фалшифицирана игра..." Но как да вярваме на автора, като е объркал датите и фактите - Людмила Живкова катастрофира осем години по-рано - на 12 ноември 1973 г. Александър Фол, Любомир Левчев и Димитър Мурджев са единодушни, че в последните месеци Людмила Живкова е разбирала своето поражение и е изпаднала в тежка депресия. Но след като руснаците успяват да я парират чрез политически средства, защо им е да я убиват? За да си отворят нов фронт и в България? Освен това как би могъл да се изпълни заговорът чисто технически?

Според бивши служители на УБО не е било възможно в строго охраняваната резиденция в Бояна да се промъкне външно лице. Следователно версията за убийство непременно включва съучастие на охраната. Очевидно Живков не е имал и най-малко съмнение в предаността на телохранителя й, защото след смъртта й полковник Мурджев се връща в собствената му охрана. А шефът на УБО ген. Илия Кашев остава на своя пост до смъртта си през 1986 г. Подозренията, че Людмила Живкова е убита, не са подкрепени с никакви доказателства, няма нито един заподозрян. Самият Емил Александров я вижда за последен път на заседание на Комитета за култура на 30 юни, три седмици преди смъртта й. После не го допускат да разговаря с нея дори по телефона. Последната й поръка е да откаже срещата й с индийския министър на културата, който трябвало да пристигне около 22 юли. Но доказателствата може и да са скрити. Двамата очевидци на трагедията си противоречат. Десет години след смъртта на Людмила Живкова нейният телохранител полк. Мурджев лансира нова версия, която отговаряше на очакванията на публиката за скрита конспирация.

Според Мурджев Людмила се е натъпкала с приспивателно, за да умре. Телохранителят заедно с шофьора Кирил Зафиров са единствените свидетели на случилото се. Те са били през целия юли заедно с Живкова на Боровец. На 20 юли, понеделник, на обяд тя ненадейно им нарежда да тръгнат с нея за София. Пристигат към 15 ч във вилата в резиденция Бояна, където тя остава. Според Мурджев Людмила ги пратила за лекарства от Правителствена болница - приспивателното дормопан и още нещо. След като й ги донасят, остават да чакат с шофьора в дежурната стая. Към 18 ч камериерката вика двамата мъже, които виждат тялото на Людмила в басейнчето в банята. Те опитват да окажат първа помощ на Людмила - правят й изкуствено дишане. Идва и прочутата медицинска сестра на Живков - майор Ани Младенова, повикана от Мурджев още в 15 ч. Реанимацията продължава и след полунощ, но безуспешно. Чак в 2 ч на 21 юли я обявяват за мъртва. "Истината за деня на нещастието беше скрита - твърди Мурджев. - Людмила Живкова беше мъртва около 19 ч. „Впоследствие Младенова ми разказа как е намерила изпразнената опаковка от приспивателното (дормопан) и я е заменила с нова, от която е извадила само две таблетки” твърди телохранителят. Накратко версията на Мурджев е, че Людмила се е самоубила, а Ани Младенова прикрила доказателствата. Според телохранителя причината е тежката депресия, от която страдала Живкова. Тя започнала да повтаря, че „всичко е загубено”. Подобни думи цитира и Любомир Левчев. Людмила почнала да гори архива си, в който имало много записи на беседи с Ванга. Живков също твърди, че е имал някакво предчувствие. При толкова много предчувствия е чудно как никой не е спрял Людмила в този последен фатален ден. Още по-интересното е, че единственият доказан парапсихологически феномен по онова време - Ванга, близка приятелка на Людмила, не е доловила знаци за предстоящото нещастие.

И Мурджев, и Левчев я питали защо не ги е предупредила. "Нямаше написана смърт", рекла Ванга. Шофьорът на Людмила Кирил Зафиров е бил с нея повече от седем години - от началото на 1974 г., малко след тежката катастрофа на 12 ноември 1973 г., при която дъщерята на Живков за малко не загива. Неговият разказ значително се различава от този на Мурджев. Според шофьора Людмила обикновено мълчала в колата. Мълчала и по пътя от Боровец до Бояна. Зафиров я оставил и си отишъл до дома. Върнал се в 18 ч и тогава двамата с Мурджев отишли за лекарствата. Викът на камериерката според него е дошъл в 20,15 ч, когато гледали новините за събитията в Полша. Когато камериерката ги повикала и с Мурджев дотичали в къщата, Людмила не била във ваната - жената я извадила веднага. „Беше жива, беше топла”, твърди Зафиров. Лекарите прегледали всички лекарства. От дормопана липсвали само две таблетки. А Ани Младенова дошла след тях. Версията за самоубийството освен романтична несъмнено е и най-благоприятната за УБО. „Беше си класически инсулт”, твърди Зафиров. Патологът на Живкова проф. Сивчо Сивчев по нареждане на Тодор Живков прави аутопсията и лично я подготвя за погребението. Той така и не отива на мястото на трагедията, за да чисти залата за аутопсии в Правителствена болница. „Направихме аутопсията и констатирахме, че причината за смъртта е мозъчното увреждане от двете автомобилни катастрофи. Тук (сочи над лявото око – б.а.) тя имаше един белег, който се виждаше и по телевизията. Този дълъг цикатрикс беше правен в „Пирогов” след втората катастрофа. Мисля, че са й правили и козметична операция в Париж. Първата катастрофа е била по-лека, но ударът пак е бил в главата. Втората е известната тежка катастрофа на пътя за летището, където трябвало да изпрати баща си”, твърди патологът. Според него е нямало инсулт, а навярно е изпаднала в безсъзнание в самата вана и там е загинала. Причината за смъртта й е удавянето, след което е открита вода в белите й дробове.

Малко преди това Живкова се върнала наскоро от Мексико. Там получава пристъпи на нервно разстройство, свързано с уврежданията на мозъка при двете катастрофи. Тя е получавала многократно такива пристъпи, може би при претоварване. Според съветския съдебен лекар д-р Шишков при такива мозъчни увреждания Людмила най-вероятно е страдала от травматична епилепсия. Вуйчо й Малеев казва на патоанатома в заключенията и в информацията пред пресата да не занимава населението с удавянето. До извода за самоубийство с дормопан обаче така и не може да се стигне, тъй като е трябвало да се направят химически изследвания, които са били забранени от роднините на Живкова по неясни причини. За да се установи дали Людмила се е самоубила, трябва да се отвори гроба й и да се изследват химическите вещества, твърди патологът. При всички случаи следите на нещастието водят далеч назад – към тежката автомобилна катастрофа на 12 ноември 1973 г., когато Людмила Живкова е тежко ранена при челен удар на колата й с един „Москвич” на Околовръстното шосе. От този момент започват нейните здравословни проблеми и нейните залитания по източния мистицизъм и окултизма. Тя многократно посещава Индия, става вегетарианка и теглото й никога не надвишава 48 кг. Но това не означава, че Живкова е страдала от шизофрения, както твърди бившият шеф на съдебната медицина проф. Иван Попвасилев. Това е тежко наследствено психическо заболяване, за каквото няма никакви данни. Проф. Попвасилев е имал основание да мрази и Малеев, и Живков, което обяснява някои негови неверни или дори невероятни твърдения - как Малеев, който всъщност е бил в Италия, дошъл и взел от неговата катедра трупа на Людмила, как лекарите я намерили да плува във ваната с един пешкир в ръце, как изчезнали скъпоценностите й. Линейката идва след повече от час. Чудовищно и нелогично е да се помисли, че за това време тримата, които са я намерили, няма да я извадят и да й окажат първа помощ. Но защо не е извършено следствие, както се прави при всеки нещастен случай? Може би за да не научат тази тайна други хора. Дори самият Тодор Живков не е проявил никакво любопитство - нито тогава, нито по-късно - да разпита шофьора и телохранителя. Може да се е съблазнявал от мисълта да създаде комунистическа династия - като Чаушеску в Румъния и Ким Ир Сен в Северна Корея.

Нали след смъртта на Людмила започна лансирането на сина му Владимир, съвсем чужд и неподходящ за политиката човек. А според д-р Шишков Людмила вместо това е трябвало да бъде инвалидизирана първа група и да се пази от всякакво умствено и психическо напрежение. Акад. Малеев, който освен заместник-министър и виден лекар беше шурей на Тодор Живков, неведнъж си е позволявал да му казва, че дъщеря му се нуждае от лечение, а не от политическа кариера. Може би Живков е разбрал правотата му твърде късно. Дали се е обвинявал за смъртта на дъщеря си? Житейската драма на политика не е била разследвана от правосъдието, но може би ще развълнува някой човек на изкуството в бъдеще.
Източник:aktor.bg

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта