“Виж тия германци как зяпат с часове чеверметата. Щом гледат, значи е интересно.Защо да не ги накараме да гледат седнали, че и да го опитат?” Това рекъл Панайот Чолаков от смолянското с. Проглед на една от ливадите в курорта Пампорово. През 1970 г. той е готвач в механа в курорта и решил да отиде при шефовете на “Балкантурист”. Искал да сподели с тях идеята си да направи заведение, което да предлага чеверме. Началниците усетили бизнес нишата и го поощрили. Така бай Панайот започнал да реализира идеята си, която донесла милиони левове печалба.Панайот започнал да реализира идеята си, която донесла милиони левове печалба. Пред паметника на бай Панайот винаги има чаша с вино. СНИМКИ: АВТОРЪТ В наши дни няма реномиран ресторант в Родопите, който да е без оформен кът за приготвянето на чеверме, а майсторите му са сред най-високоплатените в бранша.Заради хрумването си чевермeто да се предлага като търговски продукт Чолаков, който е покойник от 19 г., е единственият готвач с паметник у нас.Не остава празна вече толкова време след смъртта му чашата с вино, поставена пред монумента му в двора на заведението, направено от него. Бай Панайот обичал приживе винце. “Беше начертал схемата на бъдещия ресторант на хартия от цигари и отиде при арх. Петър Петров да иска становище. След разрешението на шефовете архитектът също се съгласи, въпреки че не харесваше чертежите му”, спомня си 85-годишната съпруга на покойника Стефка. Срязал 10-ина ели на посоченото място, а с материалите издигнал постройката изцяло от дърво. Дори покрива на заведението е направил от обелените кори на повалените ели. Понеже на младини бай Панайот бил овчар, кръстил залите “Кошарите” и “Мандрата”. За столове наредил стари бурилки за биене на мляко, а стените украсил с елементи от колоритния бит на чобаните и местните хора. Сепаретата разделил с плет от ляскови клони. Още при отварянето атрактивното заведение започнало да се пълни с чужди туристи. Готвачът от с. Проглед спечелил огромно доверие сред шефовете си и му дали свобода да избира персонал и да оформя порядките в кръчмата. Според изискванията на бай Панайот още при влизането на гостите се предлагат греяна ракийка в глинена чаша, хляб и сол под звуците на гайда. Едрият мустакат родопчанин никога не се появявал на работа без народна носия, пистолет и нож, наврени зад червения пояс, както и овчарска гега. На най-видното място в кръчмата била изписана част от текста на любимата му песен: “Кехая, наша доржаво, вручь сурийкине торнаха” (Пастирю, бащице наш, всички стада вече тръгнаха) и никой не можел да го обвини в лично пристрастие. Униформата от местна носия била задължителна за всеки, който работи в заведението, независимо дали навън е зима или лято.
Пред паметника на Бай Панайот
винаги има чаша вино
снимка:24 часа
Осигурявал им ги лично той. Чужденците го наричали просто ънкъл (чичо - от английски). Бай Панайот не разрешавал да се сервират ножове и вилици, защото чевермето трябвало според него да се яде с ръце. Той си позволявал дори да кара и гости от много високо ниво да ядат с ръце. Сред тях били величия като Тодор Живков, шефът на Щази Маркус Волф, Ерих Хонекер, Раул Кастро - братът на Фидел. На всяка маса обаче слагал в изобилие от мокрите кърпички “Българска роза”. По неговите правила готовото агне се обезкостявало пред клиентите - хем да е атрактивно, хем да се види как добре е опечено. Докато сервитьорът го реди в чиниите, 200-годишни чанове, събирани от ветерана на заведението, бият пред посетителите. Бай Панайот пробвал чевремето, едва като изстине напълно. Гарнирал го с мед и мастика. Той наредил и 10-ина пчелни кошери в Пампорово, където водел чужденците да им показва как се добива мед. След време се стигнало до там, че Чолаков не работил няколко месеца в заведението. Тогава той смъкнал кошерите си в с. Проглед и спретнал мъничко заведенийце в родното си село. Тогава чуждите туристи вместо в Пампорово тръгнали да ходят при него и го върнали на работа обратно, обяснява съпругата му Стефка. Легендарният чевермеджия лично квасел млякото в дървени качета, понеже нямал доверие на друг. За купешкото казвал, че е айрян. Приготвял го по старата родопска рецепта за брано мляко, при което се изцежда от водата и се бърка като вино. Така млякото траело чак до зимата. Поднасял киселото мляко в глинена купа, обърната с дъното нагоре, за да се увери гостът, че е гъсто и силно мляко. Смятал туршията за нещо много важно и също сам си я приготвял. Всички в заведението го наричали “бубайко” от уважение към способностите му и от благодарност, че им е гласувал доверие и ги е подбрал за тази работа. Чевермеджията обикновено вземал хора, за които се говорело, че били пройдохи. Учел ги лично на занаят. “Възхищавахме се от него, че не правеше разлика между хората и не му пукаше от никакви величия за онова време. Веднъж ни бяха поканили да въртим чевермета за някакъв голям празник в София в Парка на свободата (днес Борисовата градина - б.а.). Въртим, въртим и никой не купува, защото малко хора знаят какво е това. Изведнъж бай Панайот се провикна: “Кълка за кълка заменям!” Скупчи се камара народ пред огньовете да видят какво става и да си поръчат”, спомня си един от учениците му Росен Топов. Заплатите в кръчмата на бай Панайот били най-големи в целия курорт. Най-големите врагове му бяха отговорниците по ТРЗ (Труд и работна заплата - б.а.). Те не гледаха кое заведение е пълно и кое празно. Веднъж ценовиците в системата на “Балкантурист” решили да повишат цената на порцията с 2 лв. Бай Панайот се изправил, хванал рейса от Пампорово и право в София. Чрез стария си приятел Тодор Живков си уредил среща с тогавашния министър на търговията и старата цена била върната. Бай Панайот бил прочут бохем и личен приятел с Живков и членовете на Политбюро на БКП. Родопчанинът е вдигал на хоро почти всички министри с думите: “Какви сме българи, като не можем да си играем хората.” “Идва веднъж при мен и ми вика: “Жено, искат да ходя в Германия да работя. Отказах ги обаче, защото поисках да ми намерят място с 50-метрови ели, като в Пампорово, а те нямали такова”, разказва съпругата му. “Той спеше в заведението, смяташе го за своя рожба и се грижеше за него, както за нас - децата му, въпреки че получаваше една средна заплата за усилията си”, казва дъщеря му Мария.
Източник:www.24chasa.bg

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта