Георги Калоянчев се оказа пророк на собствената си смърт. Преди 6 месеца той бе разстроен заради черната серия от кончините на други големи актьори и възкликна: „От Нова година насам изгубих доста близки. Трима мои колеги починаха – Коста Цонев, Черкела… Хора, с които съм работил и бяхме на една възраст. Като разбрах и за Наум Шопов, веднага казах на съпругата ми, че аз ще съм следващият пътник.“

Уви, Калата позна – на него действително не му е оставало много живот.

Пак в същия разговор Калоянчев сподели, че близките му се молели да умре в съня си, та да не се мъчи. Това обаче не се случи – актьорът легенда издъхна във вторник по обяд в пълно съзнание. Малко преди това той събра около смъртното си ложе всичките си роднини, за да се простят.„Смъртта ме плаши. Улавям се, че мисля за нея. Живее ми се още, но… Каквото за всички, това и за мен“, заяви Калата в последното си интервю, дадено през есента. В този момент той бе съсипан заради грандиозния скандал, в който го въвлече Карбовски с въпросите си за хомосексуалността на Парцалев. Бе се зарекъл никога повече да не говори с журналисти, но ма любимия си вестник не можа да откаже. След това здравословното му състояние се влошава значително и медийните му изяви приключиха завинаги.

Калата от години страдаше, че болестите са му отнели възможността да практикува любимата си професия. Той дори нямаше как да отскочи до Сатирата, където бе минала голяма част от живота и кариерата му.

„Много отдавна не съм ходил там. Мъчно ми е, но не мога да вървя. Не съм добре с краката, а и искам хората да ме запомнят такъв, какъвто бях в разцвета на силите си. Защо изобщо съм жив? Мечтая, но като се погледна в огледалото… Каква мечта мога да имам аз!? Та аз в момента съм половин човек“, просълзявал се е пред наш репортер великият актьор.Да, сцената му липсваше. И не спираше да я сънува. „Все един и същ е сънят. Закъснявам и ми викат по уредбата: „Да се яви Калоянчев!“ Бързам, бързам, но закъснявам. Всеки път се събуждам вир вода“.

Само той си знаеше какво бе принуден да изживее в последните години, когато силите му го бяха напуснали. Наложи му се даже да смени бастуна с проходилка защото едно падане усложни и без това нелеката ситуация с болните му крака.

Миналата година докторите откриха и рак на Калата. Заради възрастта му обаче нямаше как да го оперират и се наложи да го церят само с лъчетерапия. Уж проблемът бе отстранен, но кой ли дава 100-процентова гаранция…

Самият Калоянчев вярваше, че е излекуван. „Ходих десетина дни да ме облъчват. След това минах скенер и ми нямаше нищо“, радваше се той.През 2004 г. претърпя операция на жлъчката. Бе получил криза и докторите във ВМА решиха да отстранят проблемния орган. Не рязаха обаче със скалпел, а осъществиха манипулацията безкръвно.

„Навремето Чирков ми направи стенд, защото едната клапа на сърцето ми изпускаше. Стоях 2-3 дни в болницата“, разправял е също Калата пред журналисти.

Той редовно си пиеше предписаните му лекарства, но не ги знаеше какви са. Гълташе тези таблетки, които му подадеше жена му Валя. На нея й имаше пълно доверие. „Не съм се интересувал никога, и нямам представа каква сумата отива за медикаментите ми всеки месец“, повдигаше рамене.

Макар и със сериозно разклатено здраве, Калата така и не пожела да се откаже от любимото си удоволствие – цигарите. Пушеше си до последно по една-две папироси на ден. Близките му не спираха да му мърморят на главата, но той им обясняваше, че не гълта дима и не си вреди.Когато във вторник Калоянчев издъхна, край него я нямаше голямата му приятелка, негова колежка и комшийка Стоянка Мута-фова. Същия ден 90-годиш-ната комедийна прима бе в провинцията, където трябваше да играе в спектакъл. Дъщеря й Муки се чудеше как да й поднесе тъжната новина по телефона, та да не я разстрои и да не й докара някоя криза.

Стоянка бе най-близкият човек на Калата в арт гилдията и той благородно й завиждаше за творческото дълголетие. „Непрекъснато е в движение, шапка й свалям на духа. Скоро не се е качвала при нас, но иначе чат-пат жена ми й мери кръвното„, заяви Калоянчев в едно от последните си интервюта.

За себе си той намираше утеха в спомените за славната си кариера и култовите си театрални изяви в спектакли като „Големанов“, „Старчето и стрелата“, „Биволът“, „Швейк“, „Г-н Балкански“… „Биволски роли!, казваше за тях. -Аз теглех всички зад гърба си и може би затова съм в това положение със здравето и нямам сили. Много се раздавах, но не съжалявам.“

Откакто закъса с краката, Калоянчев предпочиташе да живее на вилата си в Банкя. Там спеше на първия етаж и не му се налагаше да катери стълби. В столицата се връщаше само през зимата.

А как минаваха дните му ли? Гледаше телевизия, най-вече спортния канал, и слушаше често оперна и симфонична музика.

„Всички – съпругата ми, синовете, снахите, внуците, се грижат за мен. Жена ми е прекрасен човек. Аз обаче от старостта съм се изнервил и не мога да търпя някои неща. Казвам си всичко едно към едно и това често води до спорове в семейството. От най-малкото нещо мога да повиша глас. Хубавото е, че бързо ми минава. Свикнал съм да бъда на първо място в къщата. Съпругата ми все е казвала, че има трима синове и най-малкият е Калата. Винаги всички са ме обгрижвали и у дома, и в театъра. Ставало е това, което кажа аз“, откровеничеше приживе славният непрежалим артист. И страдаше, че с малки изключения колегите му са престанали да се сещат за него: „Чувствам се забравен. На какво да се прави – такъв е животът.“

Е, за Георги Калоянчев животът свърши . Но той никога няма да бъде забравен, поне не и от хората, които са го гледали на екран и на сцена.
Източник:senzacia.net

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта