В Татовите „морални” времена, към които имаме най-големи съмнения, са ставали и най-невероятни сексуални „изстъпления” – най-често между директор и подчинени, между партиен секретар и редова членка на БКП. Партийната политика е позволявала подобни отклонения в името на „сплотяването” на работническата класа. Да не се чувства разделение между върхушката и „низшите духом” и материално.
Самите стратези от тъй наречената ВОСР – Ленин, Сталин, Дзержински, а също Георги Димитров и прочее забравени вече от портретите величия, са кръшкали най-безцеремонно на благочестивите си „червени” половинки. По дачи, резиденции, закътани от простолюдието вили и вилички. В охранените им лапи първо попада нежният обслужващ персонал – най-уязвимата прослойка, обслужваща елита. В цялата йерархия всичко върви от горе надолу. „Малките” директно копират „големите” и си развяват пищималите като вождовете си, дори ги надхвърлят в щенията си. Брутално, обсебващо и нетърпящи никакви други мнения. Иначе оставаш зад борда на живота. Няма малка, няма голяма правда, има само една-единствена – тази на партията ръководителка, която дори и да съгреши, си остава права.
Годината е 1983-та.

На бай Манол Конакчиев, директор на кърджалийския месокомбинат, където дневно минават под ножа над 3000 говеда, остават само шест месеца за пенсия.Време, достатъчно да се оплеска и да остави ярка диря в местната кланица. За него работят към стотина души, от които 20-30 яки родопчанки. Каквото е минало под „ножа” на шефа, минало. За последно мята мераклийски погледи на главната си счетоводителка Невяна Петрова, само с три лета по-млада от него, но пък за разлика от жена му, къде-къде по-надарена – с гръд като харманлийски карпузи, с ханш като тракийска тиква, около четвърт декар. Сочна и апетитна, откъдето и да я погледнеш. Остава само да я побарнеш и… обладаеш.
Годините са пак кризисни, коли се добитък на поразия, за да се задоволи най-вече столичният пазар. Та покрай напрегнатото си всекидневие двамата сладострастници все изпущат времето да задоволят първичния си нагон. Намират го в една съботна утрин, когато поредната партида месища са изпратени по първо направление.
74Манол и Невяна търсят усамотение в… хладилен склад. Какви са ги вършили там, какви не, само те си знаят, дано поне са осъществили мераците си, но твърде скоро осъзнават, че така са хлопнали външната врата, че не могат да излязат от помещението. А температурата в него е два градуса по Целзий. Изпадат в ужас. Тракат зъби от студ. Дори и горещите прегръдки вече не помагат. Готвят се за бялата смърт.
Най-неочаквано към 22,30 ч., малко преди сексуално настроените гълъбчета окончателно да сдадат багажа от мраз, някой отваря близо двутонната порта на хладилното помещение. Оказва се Хасан циганинът, най-добрият коляч в предприятието.
Децата му останали гладни, та решил да ги нагости с малко мръвка, крадена, естествено
Снабдил се с необходимите урудки и преодолял препятствията. Но когато вместо тренажорите с куките висящо кърваво месо вижда полузамръзналите си началници, тотално сдава багажа. Не поема нито напред, нито назад. Онемява. „Снежните” любовници го приемат като манна небесна, прегръщат го и го целуват, щастливи от избавлението си.
56
След полунощ великолепната тройка се затваря в директорския кабинет – вадят се тънки питиета, топли кафета, изискани мезета, шамфъстъци и прочее екстри. Предстоят тежки преговори – нито Хасан циганинът е видял прелюбодейците, нито соц-директорът ще предприеме наказателни действия срещу крадеца. Крадец – спасител! И това ако не е социалистическа патология, здраве му кажи. Какво тук значи някаква дистанция на времето!
Източник :http://www.blitz.bg/

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта