Дунав залива града - само покривите стърчат над водата

На 4 март 1942 г. към 2 часа следобед Видин е оглушен от мощна пукотевица. Гърмежите са от пукащите се огромни ледени маси, покрили Дунав. Нивото на реката започва бързо да се покачва.
Около 20 минути след началото на ледената канонада понтонният мост е отнесен. Дигата е „прескочена” и водата нахлува в обитаемата част на града. След още 10 минути бюфетът на пристанището е напълно наводнен. Огромни вълни мощно се стоварват върху видинчани. Паникьосани тълпи се втурват към вътрешността на града, където са високите му части. Чуват се отчаяни викове: „Дунавът иде!” Под водата остават жп линията и фабрика „Загорка”. Улиците се превръщат в реки и Видин заприличва досущ на Венеция. Хора, не успели да напуснат къщите си, се катерят по покривите им. Рибарски лодки, препълнени с мъже, жени и деца, плават по основните градски артерии.

Бедствието продължава

около пет часа. Към 19 ч. покачването на нивото на Дунав спира. Наводненият град е потънал в мрак. В 1 ч. след полунощ камбаните отново започват да бият. Над заспалия град отекват нови пукотевици. Над беззащитното население се стоварва истинско цунами. В настаналата паника видинчани започват да къртят греди от покривните конструкции. Надеждата им е с тях да доплават до сушата. А тя, все повече и повече се отдалечава. Тъмнината е раздирана от отчаяни писъци  и викове за помощ.
На сутринта всичко е утихнало. Потъналият град е завладян от мъртвешко спокойствие. Покъщина кротко плава по улиците. Малкото останали лодки събират хората, покатерили се по дърветата и покривите на сградите. Към обяд пристигат и спасителни екипи. Те раздават храна на пострадалите. Част от гражданите са настанени в пожалените от водата училища и обществени сгради.
Вечерта на 6 март Дунава

отново приижда.

Под водата остава целият град с изключение на Кале махала. Войската продължава да евакуира населението.
На 7 март целият Видин изцяло е потънал. На всичкото отгоре започва и обилен снеговалеж. Сутринта на 8 март малкото сгради, които се подават над водата, са затрупани със сняг.
В продължение на една седмица са евакуирани  около 15 000 души. Голяма част от тях са откарани с лодки до близкото с. Видбол, а оттам с влакове за Плевен, Враца, Фердинанд и други градове във вътрешността на страната. Трудоваците започват да разчистват улиците от трупове на удавен добитък.
Първите евакуирани видинчани започват да се завръщат по домовете си на 18 март. Постепенно животът в крайдунавския град се нормализира...

Голямата река залива и други селища

През март 1942 г. Лом, Оряхово, Свищов, Никопол, Русе и Тутракан също са наводнени. Пристанищата и ниските крайбрежни квартали на тези селища са потопени. Слава Богу, че до трагедия като видинската не се стига. След първите съобщения за нея гражданите успяват да напуснат домовете си. Цялата страна проявява човешко съпричастие към бедстващите. Правителството отпуска 10 млн. лв. за пострадалите. Много семейства от вътрешността на страната приемат в домовете си евакуирани видинчани.

Наборе.бг

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта