На 4 октомври големият актьор Георги Георгиев-Гец би навършил 89  години възраст, която, уви, стигнаха малцина от родните звезди. Отиде си броени дни преди да празнува 70-годишен юбилей. След 5 месеца на легло, три от които в кома.Отиде си след мъчителни страдания на 9 април 1996 г. в Стара Загора, след пет месеца прекарани на легло, първите три от които в кома, на 2 септември 1996 г. в столичната болница „Царица Йоана”. До него, в последните му мигове, бдяха жена му Цена и по-големият му син – кинорежисьорът Иван Георгиев, който също почина неотдавна. Той изиграва в киното неповторими образи във филми като: “А бяхме млади”, “Осмият”, “Зарево над Драва”, “Селянинът с колелото”, “Матриархат” и други. Една от най-ярките му филмови роли е Йордан в “Селянинът с колелото”, за която бе отличен с награда от филмовите фестивали във Варна и Москва.
Роден в еленското село Разпоповци, сега квартал на гр. Елена, Георги Георгиев от дете заживява с неповторимата атмосфера на местното читалище и на ентусиастите-самодейци и съвсем логично след завършване на еленската гимназия заминава за София. Кандидатства във ВИТИЗ през 1947 г. Приет е едва на третия път, като междувременно работи като журналист. Единствен от випуска си става знаменит и признат творец, чийто път задължително се анализира във всяка меродавна специализирана енциклопедия. Учи в института от 1949 до 1954 г., след което попада в трупата на първия ни по престиж театър – днешният НТ „Иван Вазов”, на чиято сцена играе до пенсионирането си през 1992 г.
Гец е от поколението актьори от ранга и мащаба на Коста Цонев, Георги Калоянчев, Апостол Карамитев, Любомир Кабакчиев, Гинка Станчева, Емилия Радева… Той се утвърждава в благородна конкуренция в най-добрия ни театър сред най-изявените му творци, а чрез характерната си мъжествена и благородна осанка, естествено и непринудено излъчване и огромен талант и трудолюбие, става една от най-влиятелните фигури в следдеветосептемврийското ни кино и тв, един от най-често сниманите български актьори, работили под ръководството на най-изявените ни постановчици.
Водеща в цялата кариера на Гец е героичната тема, борбата на пресъздадените от него протагонисти в миналото и настоящето за справедливост, хуманизъм и по-добър живот.  Любимецът на народа изпита ударите на догматичната ни критика и както бе нарочен за един от специалните за бившия режим, изживя горчивината от забраната на някои от най-съкровените и ярки творби, в които е участвал с присъщата си амбиция и всеотдайност като забранената пиеса „Прокурорът”.Любимецът от екрана е преживял много премеждия по време на снимки.Цяло чудо било оцеляването на Гец в една от сериите на „На всеки километър”, където той играе спасил се от удавяне въстаник от 1923 г. В сцената трябвало да се потопи в р. Дунав един шлеп с въстаници и само Гец успява да скочи във водите. Денят бил доста студен и актьорът, облечен с дебели шаечни дрехи, трябва да плува в ледения Дунав. „Гец, скачаш от шлепа, плуваш, колкото имаш сили, и когато се умориш, се обръщаш по гръб. Тогава ще мине моторницата да те прибере”, наредил режисьорът. започват снимките. Камерите работят. Гец  скача от шлепа. Плува до изнемога и по едно време се обръща по гръб. Но за негов ужас чува: „Гец, стой така, моторницата не може да запали.” В същото време течението на реката го отнася вече страшно далеч. Дрехите му подгизват и започват да го влачат надолу, а в главата му звучи: „Повече от 30 метра няма.

Слух, че Гец шамаросал Татовия син Владко Живков, се разправяше на ухо малко преди десети. Оказа се измислица, но хората неслучайно “присъдиха” героичната постъпка на любимеца си. Това е част от митологията около актьора, който никога не би посегнал да бие и най-големия си враг. Обичайното му обръщение “миличко” и “душичке”  към всякакви непознати в устата му излизаше нито като покровителствено, нито като фамилиарничене.  А сърдечно и великодушно. “Имаше детска душа – казва синът му Иван – напълно беззащитен пред  лъжата и подлостта на хората.”
Харесал си като студент мисъл на Тургенев: “Ние не сме глезени деца на съдбата, а труженици, труженици.” И обичаше да я повтаря в интервюта. Са­мият той не беше глезено, а любимо дете на съдбата.

Източник: СВОБОДНО СЛОВО,www.bgnow.eu



0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта