Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката хисаря. Сортиране по дата Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката хисаря. Сортиране по дата Показване на всички публикации
Хисаря се отличава с 22-та извора с различни физико-химични характеристики и температура и с доказани лечебни качества. В града се поставят основите на организираното балнеолечение в България. През 1882 г. правителството на Източна Румелия издава „Правилник за експлоатация на хисарските бани“. В лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив чешкият химик Состержонек прави химически анализ на водата от пет хисарски извора – това е първият химически анализ на минерална вода в България.
Минералната вода от извор Момина баня е с най-високо съдържание на радон (160 емана) и температура 41 °C, което я прави най-подходяща за лечението на бъбречно-урологични заболявания и заболявания на опорно-двигателния апарат. Водата е слабо минерализирана, без цвят и мирис, с приятен вкус. Един от изворите, които Состержонек изследва през 1882 г. е именно Момина баня.Минералната вода на извор Момина сълза също е слабоминерализирана, но със съдържание на много микроелементи – манган, цинк, кобалт, мед и др. Използва се за питейно лечение предимно на стомашно-чревни заболявания. Температурата и е 42 °C.


Град Хисаря се намира в централната част на България, под южните склонове на Средна гора, на 346 м н. в. Отстои на 44 км северно от областния град Пловдив и 24 км южно от град Карлово.


Хисаря се отличава с 22-та извора с различни физико-химични характеристики и температура и с доказани лечебни качества. В града се поставят основите на организираното балнеолечение в България. През 1882 г. правителството на Източна Румелия издава „Правилник за експлоатация на хисарските бани“. В лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив чешкият химик Состержонек прави химически анализ на водата от пет хисарски извора – това е първият химически анализ на минерална вода в България.
Минералната вода от извор Момина баня е с най-високо съдържание на радон (160 емана) и температура 41 градуса, което я прави най-подходяща за лечението на бъбречно-урологични заболявания и заболявания на опорно-двигателния апарат. Водата е слабоминерализирана, без цвят и мирис, с приятен вкус. Един от изворите, които Состержонек изследва през 1882 г. е именно Момина баня.


Тайнствен енергиен център, за който малцина знаят, е скрит в огромния парк на някогашната правителствена резиденция в Хисаря. Представлява четири каменни конструкции, ориентирани към посоките на света – изток, запад, север и юг. В средата е оформен малък извор, обграден с камъни, за които местните казват, че лично Людмила Живкова ги е донесла при едно от пътуванията си до Тибет.

Енергийният център е построен в средата на осемдесетте години. Според разказите на хисарчани, това е станало след една от поредните срещи на Людмила с Баба Ванга. Лично пророчицата от Петрич посочила на Живкова сакралното място в Хисаря, където енергиите се преливат и зареждат тялото и душата с положителен заряд. До скоро енергийният център бе известен на малцина, а с годините мястото бе обрасло с трева и бурени.

Едва преди няколко месеца  ентусиасти решават да го почистят с доброволен труд и лични средства и да го открият за нов живот. Те правят и специален ритуал за възстановяването на сакралното място - осем двойки, облечени в бели дрехи, застават в кръг и танцуват мистичния танц на паневритмията на фона на жива музика от цигулка и флейта. А две от дамите четат свои есета и стихове, посветени на духовната култура.

За увлеченията на Людмила Живкова по мистичните учения и източните култури се знае отдавна, макар в повечето случаи да се касае за догадки и твърдения на нейни познати.

За окултните занимания на покойната дъщеря на бившия Първи свидетелства и бившият служител на УБО Димитър Мурджев. В своята книга за работата си в охранителния отряд на властта той свидетелства, че Людмила се е срещала с мъдреци, гурута и духовни водачи в Индия и Мексико.

Заради вярванията си в източните духовни практики тя се е хранела само с плодове, ядки и чай, в много редки случаи е консумирала мляко. Интересувала се е живо от парапсихологичните явления, трансценденталната медитация, хиндуизма, мистицизма, будизма, била е привърженичка на Махариши Maxeш Йоги, религиозните секти, тайните общества, езотериката като цяло.

„Когато Людмила беше на върха, културната ни политика не се основаваше на марксизма-ленинизма или на диалектическия материализъм, а на дъновизма”, казва бившият посланик на България в Мексико Богомил Герасимов.

Според него, тя е била последователка на хиндуисткия култ на бог Агни - Бялото братство в Индия. През 1979 г. Людмила публикува статията си "Хармония и красота в безпределния спиралообразен кръг на развитието”.

Теорията за спиралата е в основата на идеите на Бялото братство за еволюцията и често използван символ в масонството, посочва в своя статия Иван Беловски. Смята се, че тъкмо заради интереса на Живкова към Бялото братство последователите на Петър Дънов не са били преследвани по време на социализма, за разлика от евангелисти, петдесятници, адвентисти и други привърженици на религиозни секти.


Людмила често обичала да повтаря фразата на Учителя Дънов „Да бъдат благословени трудностите, защото чрез тях растем“, свидетелства в книгата си за нея синът на известния художник и писател от миналото Николай Райнов - Богомил Райнов.

„И отказваше да се съобразява с елементарния факт, че индивидът, освен дух, е и материя, а материята не може да бъде безгранична като капацитет и потенциал. Препирали сме се неведнъж по въпроса, ала тя неизменно държеше на своето, като цитираше думите на Учителя: „Само обтегната струна звъни”, пише Богомил Райнов.

Людмила е смятала, че в Мексико, Индия, Япония и България се намират най-големите енергийни центрове в света. Точно до Мексико е едно от последните й пътувания, преди нелепата й смърт.

Бившият дипломат Герасимов смята, че Людмила Живкова е била посветена в древни окултни и философски техники от Богомил Райнов, както и че като историк тя е изследвала подробно възникването и дейността на първите теософи в България. Основите на теософията са взети от древноиндийската философия. Живкова се е интересувала и е имала контакти с известни теософи масони, сред които Елена и Николай Рьорих, посочва и Иван Беловски.

Тя първа се заема с пропагандата на идеите и творчеството на Николай Рьорих, който е известен масон с много последователи. Людмила налага неговата живопис и обявява 1978 г. за година на Рьорих.

През 1979 г. лично организира изложба на картини на Лили Димкова, дъщеря на лечителя Петър Димков, в музея на Рьорих в Ню Йорк. С Елена Рьорих е имала дълга кореспонденция, свидетелства Богомил Райнов.

Людмила е била близка с много духовни личности по онова време у нас – пророчицата Ванга, философа, психолог и йога Христо Гешанов, Неврокопския митрополит Пимен, парапсихолога Кубрат Томов.

Има твърдения, че Людмила е била свързана с масонска ложа със седалище в Париж и точно благодарение на тези своите контакти тя е била посрещана лично от най-големите световни лидери.

Мнозина от високопоставените членове на чужди делегации са били водени от нея при Ванга. Людмила й е имала безгранично доверие и когато пророчицата й казва за съществуването на сакралното място в Хисаря, енергийният център е построен, а през 1984 г. на метри от него е вдигната и последната държавна резиденция  “Магнолия”.

Дворът е залесен с екзотични дървета и растения, докарани от Египет и Китай. Самата база е изпълнена в социалистически лукс – огромни пана с дърворезби, шведски мокети, масивни финландски асансьори. В единия президентски апартамент с площ 400 кв. м е отсядал лично Тодор Живков. Има две спални, три бани, кухня, хол, предверия и работен кабинет. На цял етаж е разположен и вторият президентски апартамент.

В резиденцията са отсядали първите мъже на Иран, Гана, бившите лидери на СССР и Куба Леонид Брежнев и Фидел Кастро. Вътре има закрит басейн, джакузи, сауна, стаи за масаж, стаи с тангентори и вани, кабинети по физиотерапия. Повечето помещения гледат към английския двор. В парка е построен тенис корт, барбекю, разсадник, езеро с лилии.

Резиденцията бе затворена от близо 4 години. С постановление на Министерския съвет базата мина на подчинение на Военномедицинска академия.ВИЖТЕ ОЩЕ:Мистерията около смъртта на Людмила Живкова

Автор : Камен Колев


 


Бодигард №1 на Живков е знаел много компрометиращи факти за политическата върхушка


На 30 септември 1986 г., вторник, тогавашният официоз вестник "Работническо дело" съобщава, че "след кратко боледуване" е починал генерал Илия Кашев – началникът на Управление за безопасност и охрана (УБО). Но краткото боледуване, всъщност е куршум в главата!


Генерал Кашев наистина се оплаквал от високо кръвно и диабет. И за първи път от много години шефът на УБО си позволява да отиде на почивка с жена си в правителствената резиденция в Хисаря. След закуската на 28 септември съпругата му Ана се връща в столовата да го търси, но генералът го няма. Оказва се, че вратата на втори апартамент, където е отседнало семейството, е заключена. Разбиват я с ютия.


Намират генерала в банята, все още даващ признаци на живот. До него е пистолетът му „Валтер”, калибър 7,62 милиметров. Опитите да го спасят се оказват напразни – след по-малко от час смъртта му е факт.

 

В 19,30 ч. в Хисаря пристигат шефът на Националното следствие Костадин Коцалиев и неговият подчинен Ангел Александров. Виждайки трупа на генерала, Коцалиев проронва: „Ех, бай Илия, тук ли трябваше да те видя?”. Огледът на мъртвеца приключва късно през нощта. След дълго търсене под вратата намират деформиран куршум. Установено е още, че всички прозорци на апартамента са били затворени, а вратата – заключена отвътре. Липсват други следи. По пръстите на Кашев откриват частици от барут. Следователите са категорични – и дума не може да става за невнимателно боравене с пистолета, това е явно самоубийство! 


По-късно се разбира, че Кашев всъщност е споменавал пред жена си за такова свое намерение. Въпросът какво е подтикнало генерала към такова решение и до днес остава без отговор. Бончо Бончев, първи заместник на Кашев, бил по време на инцидента на лов с Тодор Живков. Като казал на Тато за случая, двамата решили да не съобщават и да не афишират смъртта на генерала като самоубийство. „Защото съобщението щеше да гръмне по целия свят - казва Бончев. – Човекът, който е сред най-близките на Живков, се е самоубил. Това не звучи много добре за имиджа на държавата, за правителството!”. И в болницата на МВР се намерил лекар, който подписал смъртния акт със заключение „инсулт”.

 


В мемоарите си Иван Славков-Батето пише, че през есента на онази година (1986) Кашев е поставил пред Живков въпроса за разюздания живот на сина му Владимир и за произтичащите от това финансови преразходи на УБО. На ухо се говорело, че на Владко била дадена огромна сума безотчетни пари – 300 000 лева. Но Първия отговорил така на Кашев, че на генерала не му оставал друг избор, освен да посегне към пистолета си. А публична тайна по онова време било, че Тато наистина се отнасял с болезнена ревност към всяка забележка за Владко.

 

През 2006 г. се появи нова версия за смъртта на генерал Илия Кашев. Според нея бодигард № 1 на Живков бил убит като част от мащабен план за отстраняването на верните хора на Първия. По този начин се подготвяла промяната на 10 ноември 1989 г.

 

Но едва ли Кашев е би могъл да предизвика или да спре смяната на върха...

Източник:retro.bg




Стефан Данаилов в първата си кинороля, която изиграва като петокласник - участието в приключенската продукция „Следите остават“ по Павел Вежинов .В дясно е Георги Наумов.Той също става актьор и играе в доста филми.

Доайените на българския театър – Стоянка Мутафова и Татяна Лолова се молят техния по-млад колега Стефан Данаилов да прескочи трапа, пише Lupa.bg. Госпожа Стихийно бедствие се интересувала от състоянието на Ламбо, след като разбрала неприятната вест, че актьорът е изпаднал в кома и е на ръба между живота и смъртта.
97-годишната Стоянка Мутафова продължава да играе в хитовата постановка "Госпожа Стихийно бедствие", където си партнира с Ирен Кривошиева – майката на единствения син на Ламбо – Владимир Данаилов. Именно от Кривошиева Мутафова получавала информация как е Стефан Данаилов. Ирен пък била в непрекъснат контакт с детето си, което е в САЩ. Владко обаче редовно се чувал с доведения син на баща си – Росен Цанков, който е неотлъчно до леглото на големия актьор.

„Имаме много общи приключения. На колко турнета сме били заедно, аз пътувах винаги в неговата кола, говорехме си с часове”, спомня си Мутафова за Данаилов.
„Много го обичам и му желая от все сърце да е все същият чаровник, какъвто го знаем. Ама бил недовиждал. Ама не можел да ходи! Пита ли ме мен, дето съм точно 20 години по-дърта от него! Я да не преиграва! Я марш на сцената, Стефане!, заканва се на своя любим колега Госпожа Стихийно бедствие.
Молитви за здраве за Стефан Данаилов отправя към Господ и друга негова голяма приятелка и добра колежка Татяна Лолова. „Ох, миличкият, толкова много го обичам. По-малък е от мен, знам, че много тежки и трагични неща му се струпаха на главата напоследък. Той загуби съпругата си Мери преди 5 години, и аз загубих моя Славе преди 10 месеца. Знам какво му е на Стефан. Той преодоля и коварно заболяване. Искам да си стъпи пак на краката", казва Лолова.

Партньорката на Ламбо на сцената - Аня Пенчева, заради която той се върна в театъра след 5-годишна пауза със спектакъла "Актрисата", всеки ден звъняла на близките на Стефан Данаилов да се интересува за здравословното му състояние.

Всички ученици на Мастера от различни поколения непрекъснато звънели на доведения му син Росен Цанков и на племеницата му Росица Обрешкова, за да питат как е любимият им професор.
Вчера майор Деянов е изпаднал в кома и макар че е на лечение във ВМА от седмица състоянието му рязко се е влошило в сряда. Той претърпя инцидент през лятото, който завърши с операция на тазобедрената става, а от санаториума на МО в Хисаря, където се възстановяваше, актьорът по спешност бе транспортиран до ВМА-София и приет в реанимацията заради проблем с излив на белия дроб.

Дведеният син на актьора Росен Цанков обясни, че му е направена пункция на белия дроб заради проблеми с дишането. "Имаше затруднено дишане и се наложи апаратно дишане. Лекарите решиха да го поставят в медикаментозна кома. Иначе си беше в съзнание", уточни Цанков.




Величествен таен подземен тунел пресича цяла България, твърди доц. Ангел Калинов, оглавявал дълги години катедрата по генетика към ВСИ – Пловдив.
След пенсионирането си се е отдал на голямата си страст – радиестезията, бил е председател на пловдивския Духовен център „Гея”.  „Аз съм бил в този тунел”- заклева се доцентът.
“Правен е от траките, седем метра е широк, с кон да вървиш. Близо до Асенова крепост край Асеновград има един параклис – „Св. Димитър”, оттам може да се влезе в него. Той започва от подножието на Родопите, минава под Балкана и край крепостта в Арчар, под Дунава и чак до Румънско”.

Целите Родопи били прорязани от такива мистериозни тунели. Край скалния феномен Белинташ имало много подземния коридори. „Там пък са големите съкровища на траките. Те са скрити в пещери край Равен камък и Момин камък. Съществува легенда, според която Александър Македонски е подарил на светилището на Белинташ златна колесница.”
Радиестезистът разполага със стара карта на подземията на Белинташ. В нея били посочени три олтара. Имало шест входа към залата, само два от тях са действащи, на останалите трябвало да се копае. Един от тунелите излизал в пещерите на резервата „Червената стена” над Бачково. „Съществува описание за една от пещерите там: „Ще влезнеш в 61-ия тунел, има бронзова врата. След нея еди-колко си стъпала… Този тунел е свързан директно с Бачковския манастир. В древността на мястото на манастира също е имало тракийско светилище”.
Край билния път, недалеч от Белинташ, доц Калинов е разкрил и тайниците на Вълчан войвода. Обяснява, че пещерите са били използвани като скривалища и от други хайдути. Все още никой не е влизал в пещерите и не се знае какво има скрито в тях. Причината е, че в проходите дебнели всякакви смъртоносни капани.

Пловдивските тепета също са свързани с големия тунел, който стигал и до село Марково, разкрива доц. Калинов: „Над селото е имало друг дворец на Александър Македонски. Твърди се, че там е била скрита плячката от персийските му походи. Има гръцки и други описания за това. Смята се, че там е погребан и чичо му”.

Пловдивският Индиана Джоунс е открил под Младежкия хълм седем прохода, водещи към гробницата на тракийски цар. Според него те отговорят на седемте чакри от човешкото тяло. „В съседство на хълма е имало древно селище. Хората от него по подземен хотел са влизали в светилището, за да правят жертвоприношения. През тепето преминава и минерална вода, която идва от Родопите и влиза директно в царския дворец на Бунарджика. Той е бил строен от траките и след това модернизиран от Филип. Александър е живял като малък тук, а Аристотел е идвал да го обучава. В двореца на Бунарджика е имало големи бани. Същата вода излиза край село Войводино, а от там продължава до Хисаря”.  Стари пловдивчани помнят, че на Бунарджика е имало минерален извор, който е пресъхнал по време на земетресението през 1928 година.

Доц. Калинов установил, че дворецът се намирал на 40 м от някогашния ресторант „Големия Бунарджик”: „Ако се копае, ще се открие главният му вход, който е край тенис кортовете.
Радиестезистът е убеден, че невероятни тайни крие и Трихълмието. „Златна колесница като тази на Александър Македонски има скрита и под Стария град. От там също минава Големият тунел и под тепето излиза на античния стадион. Ако отидете зад Иконната галерия в Стария град, ще видите един от входовете на тунела. Това е само едно от разклоненията. В други са скрити несметни съкровища. Явно обаче има много капани. Има сведения за една френска експедиция, която още около 1925 г. е влязла в тунела под Стария град и… изчезнала. Повече никой не е видял французите. Ние искахме да влезем, но не ни пускаха. Ключа го държеше един свещеник от църквата „Св. Св. Константин и Елена”. Мисля, че сега ще бъде по-лесно да се вземе решение. Нужна е обаче специална екипировка, за да се проникне в тунела, със сигурност има много пропадания”. Доц. Калинов вярва, че цялата тази подземна мрежа от тунели ще бъде разкрита и ще стане достъпна за хората.

Източник:burgasnews.com

Хранителен магазин в Хисаря,през 80-те

Изглед от 1973 година






Димитър Стоев от Пловдив сподели за интимния живот по време на социализма в любопитна кратка публикация. Хубавите младежки спомени през соца лесно се забравят защото те нямат край и бледнеят пред лошите спомени особено за семейния живот.

Като дете съм виждал на село как милиционери в потури и цървули с червени фуражки и пушки отвеждат чорбаджийски син и ратайска дъщеря да ги женят в Селския съвет. Намерили ги в царевичака без да правят нещо Извънбрачния с*кс беше като табу - чупи-купи!


Много селски хубавици за жителство обикаляха страната и имитираха изнасилване и забременяване с цел принудителен брак. Развода беше срам и позор във сравнение с днешната мода. Терен за любов бяха само парковете и градините. Също така и на къра, където колкото много влюбени двойки имаше, толкова повече бяха и зяпачите...Хисаря се славеше с Маймун Дере, дето бездетните жени забременяваха.


Разврата се ширеше по всички почивни станции на БПС..В курорта Наречен всяка маса в заведенията се заемаше само от една жена в очакване на мъж. Да не говорим за морето и любовта там. Жените на моряците не издържаха повече от 40 дни без мъже по време на дълъг рейс с корабите. Купуваха по 2 билета за кино с 1 за продан на някой симпатичен младеж и стояха до него при прожекцията заедно...

Вижте още:Слънчев бряг - лични спомени от края на 70-те и началото на 80-те години

Източник: blitz.bg


Магазин плод-зеленчук в Хисаря,80-те


Вечерта на 10 април 1979 г., БТА  предава дългоочакваната новина – българин лети в Космоса. По това време страната ни трескаво се готви за честванията по повод 1300 години от нейното създаване, а датата 10 април почти съвпада с двайсетгодишнината от полета на Юрий Гагарин. Цял един ден народът ликува без преструвка. Рядък случай, когато нацията ни целокупно е овладяна от радостно очакване. 

Минути след съобщението на информационните агенции за полета на „Союз-33“ с първия български космонавт над 100 многоцветни ракети ознаменуват събитието в родния му град Ловеч над старинната крепост „Хисаря“. Въпреки късния час стотици граждани на Ловеч изпълват улиците на квартал „Вароша“.  В къщата на Георги Иванов на ул. „Хисарска“ №4 се е събрал едва ли не целият град. Там са родителите му Анастасия и Иван Иванови, сестра му Малина, племенниците Владимир и Илиана, целият му род. В цялата страна са организирани митинги, на които е изразена радостта от полета на първия българин в Космоса. 


За ознаменуване на радостното събитие се създават и песни, отразяващи чувството на национална гордост и радост, че „сред космическите герои има и българин“. 

Ансамбълът за песни и танци на Българската народна армия изпълнява песента „Здравей, космонавт“ по текст на Иван Карадачки. „Космически братя“ е заглавието на документалния филм на студията на Българската народна армия на оператора Димитър Бебeнов и режисьора Мирчо Манолов. Сценаристи на лентата, която разказва за подготовката на полета, са полк. Георги Златинов и Георги Аврамов. 

 „Българийо, тържествувай със своята космическа слава“ – започва най-новата дългосвиреща плоча на Завода за грамофонни плочи „Балкантон“, създадена в нощта след изстрелването на космическия кораб.  Няма българин, който да не си припява най-популярната песен от нея 



„Колко е хубаво щом сме двама, щом сме двама страшно няма. Рамо до рамо, крило до крило винаги така е било….“.

Тя се казва „Песен за космонавта” и е по текст на поета Орлин Орлинов и музика на Ангел Заберски.

Студията за научно-популярни и документални филми излъчва филма „Българският принос в развитието на Космоса“ на режисьора Константин Обрешков, посветен на развитието на космическите изследвания в България и на българската апаратура, летяла в Космоса. 

На 11 април 1979 г. в София е открита изложба „Космосът започва от Земята“, организирана от БТА, ТАСС, Общонародния комитет за българо-съветска дружба и Дома на съветската наука и култура в София. Тя включва около 150 фототабла за подготовката на двамата космонавти в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“.

България, която към момента на полета има развита солидна космическа наука, става шестата страна, изпратила човек в Космоса, след СССР, САЩ, Чехословакия, Полша и ГДР. 

 

А една от най-хубавите песни придобила широка популярност е „Звездна песен”, по музика на Александър Йосифов. Песента е изпълнена и записана на грамофонна плоча от най-популярният дует тогава Лили Иванова и Асен Гаргов.

 

Чуйте я!

Звездна песен

музика: Ал.Йосифов

аранжимент: Ив.Пеев

Дочакахме и този ден

Във междузвездните пространства

С ракета българин да странства

От обичта ни окрилен.

Дочакахме и тоя миг

С крилете горди на сокола

Правнук на майстора Манола

Да стигне звездния светлик.

И на земята и в небесата

Брат до брата, крило до крило.

Непобедими, неразделими

Както винаги е било.

Намерил своя звезден час,

Ти звездна радост ни донесе.

В душите бликна звездна песен

И грейна звезден лъч у нас.

Като смелчак и син любим

Балкана ще те помни вечно.

И цял народ шепти сърдечно –

За подвига благодарим.

И на земята и в небесата

Брат до брата, крило до крило.

Непобедими, неразделими

Както винаги е било.


Изглед от 70-те

Критично остава състоянието на филмовата легенда Стефан Данаилев. В сряда лекарите във Военно-медицинска академия го поставиха  в изкуствена кома.

Заради затруднения в дишането 76-годишният актьор е бил интубиран, съобщиха източници, предаде NOVA TV. От ВМА до момента не разпространяват информация за състоянието му.

Преди седмица легендата на българското кино и театър беше настанен в интензивното отделение на болницата заради събиране на вода в белите дробове. През август Ламбо бе приет по спешност в болница в Бургас, където му беше направена операция на тазобедрената става.



Легендата на българското кино и театър бе приет в лечебното заведение в началото на месеца с усложнения след вирус. В последствие стана ясно, че е развил белодробна емболия и е трябвало да му бъде направена пункция. Вчера обаче състоянието му рязко се е влошило и той е изпаднал в безсъзнание.

От ВМА отказаха отказаха всякакви коментари, в това число и дали е в съзнание.

Стефан Данаилов вероятно има хипостатична пневмония, която е довела до полиорганна недостатъчност и затова се е наложило да бъде на асистирана вентилация, предполагат лекари, които чуха за влошеното му състояние, цитирани "24 часа". Застойната пневмония е често срещано усложнение след счупване на бедрената шийка. То се получава заради липсата на движение след травмата и съответно проблемите с кръвообръщението в малкия кръг. При неговата възраст и общо състояние такова усложнение е напълно реалистична хипотеза. Пневмонията води до дихателна и полиорганна недостатъчност.

Данаилов страда от паркинсон, високо кръвно и сърдечни проблеми. Преди време преживя и онкологично заболяване като заради възстановяването си цели 5 години не се бе качвал на сцена. Направи го отново през юни тази година – при това на скутер на сцената на Народния театър.

След инцидент през август актьорът бе приет по спешност в болница в Бургас, където му беше направена операция на тазобедрената става. След допълнителни изследвания през септември на големия артист бе назначена рехабилитация във военния санаториум в Хисаря.

Източник:vesti.bg

Паметникът на Васил Левски в Ловеч е открит на 27 май 1965г. и е най-големият и внушителен паметник на Васил Левски изграден до момента



Един от символите на града и е част от герба му в продължение на почти половин век. Намира се в Архитектурно-историческия резерват „Вароша“.През пролетта на 1959 г. началника на отдел „Просвета и култура“ на Градския народен съвет в Ловеч Геновева Сиркова, внася в Окръжния народен съвет предложение „За построяване на паметник на Васил Левски в гр. Ловеч“. 


Мотивът е „Град Ловеч е столица на великия Апостол за революционната му дейност и най-много от времето си той е прекарвал в Ловеч. Кварталите „Вароша“ и „Дръстене“ са свързани с дейността на Васил Левски, но подходящ паметник за увековечаване на неговата дейност няма“. В предложението е определена площадката за построяването на паметника „До историческата крепост „Хисаря“ , която разделя „Вароша“ и „Дръстене“… и ги свързва с къщата-музей „Васил Левски“. 


Там е и мястото, където великият българин в късни доби често е минавал, отивайки към някоя от тайните си квартири при местни люде.




ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: