3 сандъка с бетонирани трупове изплуваха от Дунав, мистерията с 8 милиона марки продължава!

Първоначално разследването на това жестоко престъпление не дава резултат, разплитането започва, когато в Спешния център се появява млад мъж с простреляна в бедрото рана

През нощта на 4 срещу 5 декември 1998 г. Андрей Ковачевич, син на Владимир Ковачевич-Треф от първия му брак, е ограбил фирмата на баща си, който е бил убит година по-рано пред "Сава център" в Белград. От сейфа на фирмата "Треф рент-а-кар" той е отнесъл близо осем милиона германски марки, пише kurir.rs.

След убийството фирмата е била управлявана от Бояна Байрушевич, сестра на Вук Байрушевич (който на 10 декември 2025 г. е прострелян в кафенето си във Врачар, Белград) и втора съпруга на убития Треф. Тъй като Треф не е оставил завещание, втората му жена Бояна наследява цялото имущество по право на първенство.

Андрей, недоволен от делбата на имуществото (тъй като твърди, че не е получил почти нищо), заедно с двама приятели – тогава 20-годишния Александър Костадинович и 19-годишния Филип Гаврилович – измислят план да откраднат парите от агенцията "Треф рент-а-кар".За акцията те уж са използвали счетоводителката Биляна Станойкович, която е имала магнитна карта за достъп и е знаела единствена шифъра на сейфа.

Ковачевич е влязъл необезпокояван в помещенията на агенцията, тъй като познавал лично охранителя Братислав Дачич, когото, според тогавашните медии, хладнокръвно е убил с изстрел в тила. Смъртта на Дачич е била още по-трагична, тъй като наскоро се е оженил, а съпругата му е била в шестия месец на бременността.

С помощта на Станойкович те отварят сейфа и отнасят седем и половина милиона марки. По-късно нещастната жена е била откарана до язовир Гараши над Аранджеловац, където също е била хладнокръвно убита.

Първоначално разследването на това жестоко престъпление не дава резултат. Разплитането започва, когато в Спешния център се появява млад мъж с огнестрелна рана в бедрото. Дежурният полицай подава сигнал, че той дава неясни обяснения за травмата си, след което младежът е отведен за разпит.

След продължителен разпит, около полунощ младежът признава, че се казва Александър Костадинович и е един от участниците в обира, като съобщава и имената на съучастниците си. Той разкрива, че се е ранил, докато са карали Биляна Станойкович към Аранджеловац.

Телефонът ѝ е звъннал, а той е заредил пистолета си в колата, заплашвайки я. Оръжието обаче случайно се е самозадействало и го е ранило в крака.

Така той е бил принуден да потърси помощ, когато му е прилошало, и кълбото на престъплението започва да се разплита. Скоро след това е арестуван и Андрей Ковачевич, който се предава на полицията по настояване на майка си Весна.

При тях обаче не са намерени всички пари. Андрей по-късно е осъден на максимално наказание от десет години затвор за непълнолетни, но загива на 3 септември 2006 г. при ужасна катастрофа с мотор. Александър Костадинович е осъден на 15 години затвор.

Третият участник в грабежа, Филип Гаврилович, така и не е открит. Следите му се губят, както и следите на четири милиона марки, които никога не са намерени. Гаврилович не изчезва сам – с него бягат баща му (който е бил комарджия) и един приятел.

Година и половина по-късно, на 12 юли 2000 г., на река Дунав в Голубац, край Пожаревац, местни момчета откриват сандъци с трупове.

Момчетата намират сандъците, които изплуват от плитката вода. Първият е бил грубо скован, без капак, и е миришел ужасно. Вътре рибари установяват, че има човешки торс без глава и ръце, залят с бетон до кръста.

Десет метра по-нагоре по течението е намерен втори, почти идентичен сандък, а два дни по-късно водолази намират и трети.

Във всеки сандък са били открити осакатени, бетонирани тела, които не е било възможно да бъдат идентифицирани.

Проведени са анализи, но поради дългия престой във водата те не дават надеждни резултати, тъй като ДНК анализите тогава в Сърбия са били в начален етап.

И до днес остава въпросът кои са тримата души, чиито бетонирани тела са извадени от реката. Съществуват само предположения, че може да има връзка с кървавия обир, за който две невинни жертви са платили с живота си две години по-рано в Белград./БЛИЦ/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Любимецът на децата Бате Асен бил принуден да си смени името

Тази година се навършиха 20 години от смъртта на любимеца на децата Асен Кисимов, когото поколения наричаха Бате Асен. Изпълненията му на „Зайченцето бяло“, „Къде са ми детските книжки“, „Тече, всичко тече“ и днес се слушат от децата, както преди 40 години, а озвучените от него приказки са част от израстването на няколко поколения.

 

„Моите деца се радват най-много на песните му, понякога им е тъжно, че не познават дядо си. Но тези песни са машина на времето – деца, израснали в различни години, ги обожават по един и същи начин“, споделя синът му Йордан Кисимов.

 

Внуците на актьора Алекс и Ема са родени след неговата кончина и така и не успяват да го срещнат. Въпреки това го познават чрез записите, които продължават да се гледат и слушат в интернет, и чрез спомените на баща им. „Понякога им е мъчно, че никога не са го прегърнали, но той живее за тях чрез песните“, казва Йордан.

 

Децата винаги са били най-голямата любов на Асен Кисимов. Именно на тях е посветил голяма част от творчеството си. На 13 юли 2005 г., деня на неговата кончина, той пак е трябвало да има среща с малки зрители, която очаквал с огромно вълнение. Това е символично за живота му: до последно е отдаден на детската публика.

 

Кисимов има над сто роли в театъра и оставя ярка следа в киното – от „Топло“ и „Бъди щастлива, Ани“ до „От нищо нещо“, където е в образа на журналиста Ташев и си партнира със Стефан Данаилов и Анета Сотирова.

Играл е в Театър „Българска армия“, „София“ и Бургаския драматичен театър. Гласът му десетилетия звучи по радиото в предаването „Часът на слушателя“.

В комедията "От нищо нещо"

 

Малцина знаят, че в началото на кариерата си Асен Кисимов е решил да смени фамилията си, за да не бъде свързван с театралния колос Константин Кисимов. За да се избегнат паралели и недоразумения, младият Асен дълго време работи под името Ангелов. Това е едно от най-болезнените решения за него, разказват негови близки, защото смята фамилията на своя баща за чест.

 

Синът му Йордан за разлика от баща си не поема по артистичен път. Завършил е в Германия, занимава се с бизнес, но е известен и като страстен кулинар и е чест гост в готварски тв предавания.

Източник:Ретро.бг

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1983 г. на сватбата им идват 250 души. Тодор Живков изпраща поздравителна телеграма

Преди 42 години, на 11 декември  1983 г., Златното момиче Илиана Раева казва заветното „Да“ на своя избраник Наско.

Преди 44 години започва романтичната история на двама от най-обичаните български спортисти – гимнастичката Илиана Раева и футболистът Наско Сираков.

„Това, с което ме шокира и направо ме вбеси, беше, че на първата вечер, в която все още си говорехме на „Вие“, той ми каза „Ти ще бъдеш моя жена“…и аз „моля?!“ и той – „Нищо, просто ще бъдеш моя жена“ и аз му казах „Интересно, още повече, че това няма как да стане, защото ти си футболист…”, спомня си Илиана Раева.

Сватбата приковава към екраните цялата страна!  Всички искат да видят заветното „ДА“!

„Витошка” буквално беше залята от хора, които бяха дошли да гледат. Спомням си, че вътре в залата не можеше да се влезе, за да минем церемонията – беше някаква лудница в самата зала, а отвън на улицата беше някакъв ад – просто не можеше да се паркират колите от хора”, разказа Раева.

На сватбата идват 250 души. Тодор Живков изпраща телеграма, за да поздрави младоженците. Кумове са Нешка Робева и съпругът й. Треньорката изиграва важна роля още в първия момент като кума. „Вечерта националният отбор по футбол заминаваше на лагер във Варна и Иван Вуцов беше тогава треньор и трябваше Нешка да го увещава да пусне Наско за първата си брачна нощ при съпругата си,  защото той беше много категоричен.”

Тогава тя е бременна с първата си дъщеря Славея, която проплаква за първи път на 8 юни следващата година. Четири години по-късно на бял свят идва и красивата Виолета.

Историята на любовта им

Наско е този, който инициира срещата между двамата. Преследва я три месеца, докато успее да й каже, че един футболист иска да се запознае с нея. На първата им среща той я взема от дома й с кола и я води на ресторант. След 3 дни следва втора среща.

„Аз бях убеден от първата ни среща, че това е жената на моя живот и че трябва да си изживея живота с нея“, споделя футболната легенда в предаването „Търси се“ през 2011 г.

„Тя е много честна в отношенията, тя е изключително крехка като физика, но цял живот съм имал един невероятен гръб в нейно лице. Тя ме е подкрепяла и е стояла зад мене и ме е защитавала повече, отколкото себе си.

Отношенията между една от най-здравите семейни двойки в българските спортни среди, а и не само, невинаги са били безоблачни и розови. И Наско, и Илиана споделят, че са били много силни характери. Илиана е тази, която започва да прави първа компромиси – най-вече с гордостта си.

„Една любов, която мина през всичко – много изпитания, много драми и тежки моменти, страшно силна любов и сексуална връзка.“

В интервю пред bTV преди 2 години Наско Сираков дава рецептата, с която са запазили брака си:

„С любов, с послъгване тук-там, с отношение… Така се запазва. Илиана е великолепен човек. Каквото и да кажа за нея, ще е малко. Всяка сутрин ? казвам, че я обичам.“

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Изоставя правото, за да създаде едни от най-хубавите български филми

Никола Асенов Рударов е една от тихите, но ярко вписани фигури в българското кино — актьор, режисьор и човек с характер, който оставя следа в поколения зрители. Роден е на 6 декември 1927 г. в София в семейство на български бежанци от Македония. Детството му преминава в дух на дисциплина и труд, но и сред силно усещане за културните корени на семейството му. Рударов израства като чувствителен, наблюдателен младеж, който още от ранните си години проявява интерес към литературата, киното и сцената.

Първоначално обаче съдбата му поема в различна посока — след завършване на средното си образование той записва право. За кратко време следва Юридическия факултет, но разбира, че това не е неговият път. Привличат го човешките истории, камерните ситуации, емоциите, драмата — и постепенно, въпреки очакванията на близките си, се насочва към киното. Тази смелост да напусне сигурния професионален избор и да се посвети на изкуството по-късно многократно се проявява и в творческия му път.

Като режисьор Никола Рударов създава шест пълнометражни филма, всеки от които носи характерния му стил — внимателно структурирани човешки истории, често с леко социално звучене, с герои, движени от вътрешни конфликти, а не от външен драматизъм. Сред най-популярните му творби се открояват „Да изядеш ябълката“, „От нищо нещо“, „Хора отдалече“ и криминалната драма „Комбина“. В тези филми ясно личи интересът му към психологическата дълбочина на персонажите и към онзи тип драматургия, която изследва мотивите, слабостите и силите на обикновения човек. Той не е режисьор на шумни ефекти и показност — напротив, предпочита интонацията на деликатното, камерното и човешкото.

Паралелно с режисурата, Рударов изгражда и солидна актьорска кариера. Участва в десетки филми, в които често играе хора със строга външност, силен характер или специфичен вътрешен код, макар че в реалния живот е бил спокоен и добронамерен човек. Българската публика особено добре го помни като учителя Баръмов във „Вчера“ — роля, която се превръща в култова. Рударов създава образ, който остава в българското кино като символ на строгия, но същевременно жив тип училищен авторитет от едно друго време. Репликата му „Ще видите вие кон боб яде ли!“ е част от фолклора на няколко поколения ученици.

Работи също в „Шведски крале“, „Лагерът“, „Сезонът на канарчетата“, „Дунав мост“, „След края на света“ и други значими заглавия. Киното му дава възможност да се разкрие в широк диапазон от персонажи — от сериозни и драматични, до образи, носещи тиха ирония или дълбока човешка тъга. Една от отличителните му черти е умението да присъства на екрана дори когато ролята е малка. Не играе, не преувеличава — просто „е“ на сцената, и това е достатъчно, за да бъде забелязан.

В личния си живот Никола Рударов е известен с това, че е скромен, неконфликтен и дълбоко отдаден на професията си. Колегите му често споделят, че е бил човек на тишината и наблюдението — не от тези, които запълват пространството с шум, а от онези, които го изпълват със смисъл. Обича литературата, слуша класическа музика, интересува се от политика и обществен живот, но се дистанцира от публични изяви и скандали. Близкият му кръг от приятели е малък, но сплотен. За него казват, че е бил артист от старата школа — човек на думата, точността и професионалната почтеност.

Последните години от живота му преминават спокойно, далеч от шумното публично пространство. Работи периодично, докато здравословното му състояние позволява, а по-късно се оттегля. Умира на 26 март 2010 г. на 82-годишна възраст, оставяйки след себе си десетилетия филмова история и поколения зрители, които продължават да го гледат и откриват в неговите роли част от духа на българското кино от втората половина на XX век.

Наследството на Никола Рударов е тихо, но трайно — като самия него. Не е сред най-шумните имена, но е сред най-разпознаваемите, най-истинските и най-честните. Той остава в паметта на българската култура като актьор и режисьор, който умее да разказва истории без излишен патос, да създава характери без преструвка и да оставя следа без да го заявява. Именно това го прави толкова ценен.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Семейството на Любо Пенев с извънредно съобщение

 

Благодаря Ви, че сте до нас в този тежък момент, написаха те

Семейството на големия български футболист Любослав Пенев, който в момента се бори с рак на бъбреците, излезе с емоционална публикация в социалните мрежи, пише Флагман. В последната седмица кампанията за набиране на средства за лечението на Ел Голеадор включи стотици фенове, легенди и хора, обичащи футбола.

Онкологичното заболяване на Любо Пенев е в напреднала форма и се налага експериментално лечение, което обаче е много скъпо – между 150 и 200 хил. евро на месец.

Ракът топи Любо Пенев с 1 килограм на ден

Заради заболяването Любо отслабва буквално с килограм на ден и вече се е стопил под 60 кг, но той не губи надежда, че ще оцелее. Днес семейството му написа следното:

„До всички, които заставате до нас,

От името на нашето семейство и на нашия Любо ви благодаря от цялото си сърце. В този най-тежък момент вашата любов и съпричастност ни държат изправени.

Благодаря на Фондация ЦСКА за тяхната подкрепа, както и на всички хора от футбола, от спорта, от България и Испания, които се обединиха около него. Отборите, в които е оставил дълбока следа, и съперниците му на терена показаха истинска човечност.

Стадионите, които скандират името му, и стотиците дарители са част от силата, която му помага да продължи своята битка. Вашата подкрепа е безценна и остава жизненоважна за продължаващото му лечение в Германия.“

Източник:Петел

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Преди 40 г. смениха името й на Силвия, Слави я сваля като студентка, а днес е сред най-стилните жени у нас

Не може да бъде! Търкаме очи и гледаме пак, но… няма как да я познаем, ако самата Есил Дюран не беше разкрила, че това е тя. Да, на снимката виждате самата нея и то на абитуриентския си бал, след който, разбира се, веднага била приета за студентка в Консерваторията.

Дюран пусна фотото за празника на студентите 8 декември и призна, че това са били най-щурите, щастливи, но и полезни години в живота й и макар че често пъти нямала и пет лева в джоба, винаги си казвала, че това е временно и нещата ще потръгнат. Така и станало, както сами знаем. Днес Есил се радва на прекрасна кариера и още по-прекрасен съпруг и син.

Самата тя признава, че не си прилича на снимката, защото тогава е нямала корекции, разбира се. Наясно сме, а и тя не крие, че си е правила ринопластика, подобрявала е устните и лицето си като цяло.

Мнозина са на мнение, че днешната Есил е по-секси и красива от предишната, въпреки че е вече на 56 години. „Тогава са били такива модерните прически и грим, така че тя се е придържала към тях, но да си кажем честно – изобщо не прилича на младо момиче, а й даваме поне десетина години отгоре. Докато днес не й даваме възрастта, а я сваляме с десетина“, коментират нейни фенове в нета.

Сигурни сме, че певицата се радва на тези думи, защото от тях личи, че прави необходимото, за да се поддържа и да се грижи за себе си.

Есил Дюран е сред малкото чалга певици, които наистина имат и глас, но и интелект, а и образование. Тя завършва джаз пеене в Консерваторията, но се прехвърля към лекия жанр, защото по онова време там са парите и кариерата.

В подкаста на Благо Джизъса преди дни певицата си спомни миналото, както и познанството си със Слави Трифонов от студентските години. Той я поканил на среща, но понеже и двамата нямали пари, седнали в някакво евтино бистро и я карали на чай и сладки приказки.

„Абе, интересна нощ си беше, но в никакъв случай не сме завършили в кревата. Това го декларирам, защото по онова време дори бях девствена“, взриви с откровението си Есил, но даде да се разбере, че Дългия я е свалял.

Реално тя обясни, че идва от консервативно семейство, държащо на ценностите и морала, затова нямала и идея за секс до доста късни години. „Вече бях завършила висшето си образование, когато питах мои приятелки за това-онова от секса – бъкел не разбирах от тези неща, а и не бях била с мъж“, признава си Дюран.

Тя не съжалява изобщо за това, че се е „открехнала“ късно, защото смята, че така или иначе животът си тече, годините вървят и неизбежно научаваш всичко… но имаш определено време, в което може да си чист и невинен, и е добре да го използваш.

Не крие, че после си е сложила силикон, заради работата в Пайнер, но е категорична, че никога не правила компромис със себе си и с текстовете, които пее – никога вулгарности и цинизми.

Източник: Crimesbg.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ