Стоеше ли се на опашка за дефицитни стоки и какви?

Дори онези, които не пазят спомени за „онова време“, хиляди пъти са чували историите за очакваните в продължение на 365 дни банани и портокали. Когато именно извиващи се до необозримост редици от готови да награбят екзотичните за ширините ни плодове, се превръщат в символ на Нова година, а и на Коледа дори. 

За Бай-Тошовото време, сиреч зрелия социализъм, тия банани и портокали спадат към така наречените „дефицитни стоки“. Нещо съвсем непонятно за нас, съвременните консуматори, чието най-голямо затруднение идва от обратното –  изобилието и цената му. 

Отрасналите преди 89-а обаче нямат такъв проблем, защото изборът е сведен до две категории, на каквито се делят и стоките според произхода им: "I направление", българско или чуждоземно, но социалистическо производство, и "II направление" - стоки от капиталистическите страни, които могат да се купят само от „Кореком”. 

При все това „купуване“ е силна дума, тъй като дори всички да са равни, някои са по-равни от другите и, общо взето, с такава сгода разполага само едно малцинство, самоназоващо се "правоимащи". Тези, които нямаха право да пазаруват в магазините на „Кореком“, прибягваха до друга хитрост - купуваха си долари или дойче марки и отиваха направо в лъскавия Запад, тоест в местния „Кореком“, за да си купят дънки, касетофони и истински швейцарски шоколади.

Научете повече

Прясното мляко се доставяше рано сутрин в каси пред затворените магазините и никой не го пазеше

Българското прясно мляко на Държавно стопанско обединение „Млечна промишленост“…Няма да обяснявам как и къде се добива и как се пастьоризира…Не е от сухо мляко със сигурност…

После в млекоцентралите се пакетира в найлонови опаковки, по 1 литър.. Самите опаковки се произвеждаха в „Асенова крепост“ – Асеновград и идваха на ролка..Ролка на която е навит 1 километър найлонов ръкав, от едната страна принтиран, от другата не…Зарежда се ролката на една машина. Която машина пълни пликовете с мляко…

Мери точно един литър и с ток с висока честота запечатва и реже плика.. Края на първия плик е начало на следващия .. И така… Готовите пликове, човек, който е и последна проверка ОТК подрежда в касите… Всяка пластмасова каса побира точно 20 плика…По-малко може.. Повече – не.. Описаната операция се прави през нощта-докато спинкаш.. Някой се труди… 

За да може утре сутрин да пиеш кафе с мляко … Пълните каси се оставят не в склад, не в хладилник, а в камион на „ДСО „Млечна промишленост“, който чака отвън.. Камиона НЕ е хладилен…Не е покрит…Обикновен камион с каросерия… Камионите на „Млечна промишленост“ всяка нощ стигаха до всяка точка на България…За да снабдят страната с ПРЯСНО Прясно и кисело мляко…

Та..Минава камиона и оставя касите с млякото ПРЕД затворените магазини…Всеки водач на камион си има не телефон с ексел, а лист, на който лист пише-кой магазин колко каси мляко е заявил.. 

Тръгват сутрин към 7 хората на работа.. Минават покрай магазините и само казват-„Млякото е дошло“… Касите са отпред, никой не ги пази, никой не ги пипа…Видеонаблюдение няма. СОТ-а все още не е измислен…Идва в 8 без 10 магазинерката, отваря магазина.. И с един теглич си вкарва касите вътре.., Касите с млякото НЕ стоят в хладилник или в красива хладилна витрина „Либхер“…Касите си стоят на пода…Отиваш, взимаш си 1 или 2 плика мляко и си го плащаш….Трайността на млякото е 72 часа..Пише го с думи на плика…А машината е била и печат с точна дата и час на опаковка…

Научете повече

Часовникът на най-богатия пасажер, загинал на "Титаник", бе продаден за огромна сума

Златен джобен часовник, принадлежал на най-богатия човек, който пътувал на кораба "Титаник", бе продаден на търг за 6 пъти по-висока цена от очакваната, съобщи Би Би Си.Първоначално очакваната стойност бе 150 000 британски лири, но бижуто бе продадено за 900 000 паунда.

Бизнесменът Джон Джейкъб Астор загива на 47-годишна възраст, когато "Титаник" потъва през 1912 г. Съпругата му се спасява. Вместо да се евакуира на една от спасителна лодка, видният член на богатото семейство Астор за последно е видян да пуши цигара и да разговаря с друг пасажер.

Тялото му е извадено от Атлантическия океан седем дни по-късно и в дрехите му откриват изящен 14-каратов златен джобен часовник Waltham с гравирани инициали JJA. Той бе продаден в аукционната къща "Хенри Олдридж енд Сон" в събота, съобщи БТА."Астор е известен като най-богатият пътник на борда на кораба "Титаник" и се смята, че е сред най-заможните хора в света по онова време, с нетно състояние от приблизително 87 милиона щатски долара, което се равнява на няколко милиарда долара днес", каза аукционерът Андрю Олдридж.

"Малко преди полунощ на 14 април 1912 г. "Титаник" се удря в айсберг и започва да се пълни с вода. Първоначално Астор не вярва, че корабът е в сериозна опасност, но по-късно става ясно, че потъва и капитанът започва евакуация. Джон помага на жена си да се качи в спасителна лодка номер 4", допълни аукционерът.

Г-жа Астор оцелява, а тялото на съпруга й е извадено на 22 април, недалеч от мястото на потъването."Часовникът е напълно реставриран. Върнат е на семейството на г-н Астор и е носен от сина му. Той е уникална част от историята на "Титаник", добави Олдридж. 

Източник:dir.bg

Научете повече

Пералня „Перла 04” китеникът в хола и още за живота през 70-те и 80-те

Помните ли как минаваха дните по време на сивото  социалистическо ежедневие. В някой панелен жилищен комплекс бащата на малкия Гошко е отворил е капака на ладата пред блока, захапал цигара „Слънце”, и се поти над руската машина, която не ще да пали. Жена му току-що е измили чините от обяда – супа топчета, гювеч и мляко с ориз за десерт, и е изчистила с прахосмукачката. Извадила е прането от новата пералня „Перла 5” /върхът на лукса/ и е простряла. Сега седи по пеньоар на дивана в хола върху белия китеник, разлиства списание „Некерман” и хвърля едно око към руски филм за войната, който дават по телевизията. 

Звукът на купения с връзки цветен телевизор е изключен, а от вефа на секцията се разнася гласът на Лили Иванова и нейната „Детелини”. На масата стои отворена кутия шоколадови бонбони „Амфора”. От детската стая се дочува звукът на пиано – малкият Гошко се упражнява старателно за урока си в понеделник и очаква с нетърпение Тошко да го извика да играят навън. В това време баба му плете пуловер, а дядо му се затворил в кухнята и се опитва да хване радио „Свободна Европа”.

В наше време картината е много по-различна. Малкият Гошко е оставен на произвола на съдбата. Майка му и баща му от сутрин до вечер са на работа, дори и през уикенда. Баба му е в провинцията и няма кой да го контролира. Той не излиза от стаята си и като хипнотизиран щрака на компютъра, увлечен в най-новата игра. Ядене за обяд няма и по някое време той излиза да си купи хамбургер и пържени картофи. После отново сяда на компютъра и пак забравя да си напише домашното. Междувременно си чати с приятели.

Майка му се връща и хвърля в микровълновата замразен полуфабрикат. Поръчва на Гошко пица и той си я изяжда в стаята. Баща му си идва изнервен, хапва набързо, а после вади документи от раницата си и сяда на компютъра да си довърши работата. Майката пък току-що е изгледала новия епизод на „Откраднат живот” и започва да си пише с приятелки във фейсбук.

Да, нещата много са се променили. Ето защо изпитвам носталгия по отминалите времена, когато семействата живееха задружно и сплотено и разговаряха, вместо малки и големи да стоят като зомбита пред лаптопите си.

Научете повече

Къде си служил и кога ? Намери свои стари бойни другари

Маршировки, учения, отдаване на почест на командира, нощни дежурства, лъскане на кубинките, сапунка в спалното, стрелби, тактики, караули, наряди, дрямка вечер пред телевизора или в часовете по политинформация, всичко това ставаше част от ежедневието на младия български войник.

И така ден, след ден до УВО….

Нека всеки който желае да разкаже къде и кога е отбивал военната си служба.Така може да откриете стари другари от незабравимата за поколения българи казарма

Научете повече