Един стар ветеран от войната, който отиваше към парка, се сблъска с бездомна старица, която молеше минувачите за храна. Тогава той разпознал бенката на горната ѝ устна и стиснал рамото ѝ.Кевин Адамс, 74-годишен ветеран от войната във Виетнам, отиваше към парка, за да прекара известно време в тишина, когато се сблъска със стара дама, която молеше непознати за храна. “П-Пат-Патриша Уотсън, това ли сте вие?” – изпъшка той, след като разпозна гласа ѝ и бенката на горната ѝ устна.
Двамата се взираха мълчаливо един в друг, сякаш бяха застинали във времето в търсене на изгубен спомен. Нищо не им пречеше да се съберат отново в онзи горещ мартенски следобед.Минути по-късно младите велосипедисти отстъпиха място на двамата възрастни хора, които се насочваха към парка. Кевин и Патриша седяха там и точно тогава тя го погледна в очите и каза: “О, Боже мой, Кев! Минаха 53 години.Те си припомниха как са били вплетени в тъканта на съдбата, в едно пътуване, което е приключило, преди да започне. “Тези твои очи все още демонстрират невинността, която бях видял преди пет десетилетия”, каза Кевин.
Ситуацията отпреди 53 години не е била нищо друго освен най-лошия кошмар за всеки човек. Навсякъде падаха бомби, които разбиваха надеждите на мнозина. И 21-годишният войник Кевин Адамс е един от тежко ранените в опустошителната война във Виетнам.“Натам, доведете го тук… бързо”, крещи младата Патриша Уотсън, регистрирана медицинска сестра в болницата, в която е приет. Кевин чуваше сладкия глас на медицинската сестра, докато изпадаше в безсъзнание, дори когато хората наоколо викаха.“Не мисля, че ще се справи. Той е наранил десния си крак и гръбначния стълб. Ако има само едно нещо, което бихме могли да опитаме, това е надеждата”, каза един лекар на Патриша, която беше назначена да работи в отделението на Кевин.
Тя надникнала през стъклото и видяла неподвижния Кевин в животоподдържащата система. “Да, нека да го запазим в молитвите си”, каза тя, докато влизаше в стаята, за да го разгледа по-отблизо.Докато Патриша се опитвала да забрави Кевин и да продължи напред в живота, съдбата имала други планове за нея.С всеки изминал ден Патриша развива странно чувство на близост с Кевин. Тя почти не го познаваше, освен че беше войник. Тя идваше в отделението му по-рано от графика си и търсеше някакъв напредък в здравето му.
Но за неин ужас той така и не се събуждаше от комата си. Междувременно лекарят дойде при нея с още една шокираща новина.“Минаха пет месеца и не мисля, че той ще се справи”, казал главният лекар на Патриция. Медицинската сестра погледнала Кевин и казала, че все още чувства, че той ще се събуди някой ден.За миг медицинската сестра почувства, че трябва спешно да влезе в отделението на Кевин и да прекара известно време в тишина с него. Там тя нежно докоснала ръката му, затворила очи и се помолила за бързото му възстановяване. Няколко дни по-късно тя видяла суматоха пред отделението на Кевин и се втурнала да види какво е това.
“Донесете го, бързо”, изкрещя лекарят, докато Патриша се промъкваше през персонала, за да погледне. Тя зяпна от ужас и вече не можеше да скрие сълзите си.Този ден Кевин получи припадъци и състоянието му го тласна към тежката кома. Лекарите ѝ казали, че са изгубили всякаква надежда и могат само да чакат чудо.
Пет минути по-късно отделението се изпразни, когато Патриша седна до неподвижния Кевин. Тя го погледнала и нежно прошепнала: “Пожелавам ти да се събудиш скоро… заслужаваш да живееш… имаш да постигнеш много”.През следващите 22 месеца Патриша работи усилено ден и нощ в болницата. Освен редовните си прегледи в отделението на Кевин, тя отделяла допълнително време, за да се грижи за него. В крайна сметка осъзнава, че се е влюбила във войника.Патриша трябвало да избира между ангажиментите си извън работата и службата си за Кевин. Тя никога не прекъсвала работата си и работела извънредно, за да го възстанови.
Често се събуждала от дрямката си през нощта и бързала към леглото на Кевин, за да провери дали още диша. Макар че няколко тревожни мисли замъгляваха съзнанието ѝ, Патриша се уповаваше на молитвите си и се надяваше на чудо.Един ден тя била заета със стерилизирането на дребното оборудване в отделението на Кевин, когато лекарят спешно я извикал. “Пат-Патриша, ела тук… бързо… не мога да повярвам, че това се случва”, извика той.Патриша изпусна подноса в ръката си и се втурна към леглото на Кевин. Също като останалите наоколо, тя не можеше да повярва, че молитвите ѝ най-накрая са били чути. Кевин се събудил от комата си и започнал да движи крайниците си.
Минути по-късно той седнал на леглото си и се огледал, сякаш бил навлязъл в реалността от свят, застинал във времето. Патриша го погледна и се усмихна. Дълбоко в себе си тя се надяваше, че той изпитва нещо специално към нея.Кевин едва реагира, когато извика мъжката медицинска сестра. Той му каза нещо и скоро всичките му вещи бяха събрани и опаковани. Войникът се приготвил да бъде изписан на следващия ден, докато Патриша осъзнала, че ѝ остават само няколко часа, за да му признае любовта си.
На сутринта Патрисия се облече бързо и се погледна в огледалото повече от веднъж. “Да, днес съм красива!” – каза тя, докато вземаше чантата си и бързаше към отделението на Кевин.Но тъкмо когато си проправяше път, тя се сблъска с непозната млада жена, която беше заета да разглежда всяко отделение, докато вървеше по коридора.“Много се извинявам… бързах – каза Патриша, докато помагаше на жената да вдигне падналия си букет.
“Всичко е наред. Търсех интензивното отделение, където е приет господин Кевин Адамс… Кевин Адамс? Войникът? Мога ли да ви помоля да ме заведете там?” – учтиво попита жената Патриша, която беше зашеметена.“Да, разбира се… натам, моля, любезно ме последвайте – каза Патриша, докато тревожно вървеше към отделението на Кевин. Щом стигнаха дотам, тя не можа да се сдържи и тайно да не пусне сълзите си, докато жената прегръщаше Кевин и го целуваше от радост.“Благодаря на всички, че спасиха годеника ми”, каза тя. Лекарите ѝ казали, че това е напълно възможно благодарение на любезната служба на Патриция. Жената погледна медицинската сестра и тръгна към нея с отворени обятия.
“Много ви благодаря, госпожо Патриша. Аз съм Кайла, годеницата на Кевин – каза тя и се представи.Въпреки че Патриша беше разочарована, тя се радваше на бързото възстановяване на Кевин и се надяваше на най-доброто за тях. Тя видя как Кевин излиза от болницата с Кайла и знаеше, че никога повече няма да го види.
След като войната се успокои, тя се омъжи за далечен роднина пет месеца по-късно. Докато се опитва да забрави Кевин и да продължи напред в живота, съдбата има други планове за нея.“Случи се изведнъж, докато той се прибираше вкъщи”, казва Патриша на един от роднините си, докато държи малката си дъщеря Амелия, на 5 години, близо до себе си на погребалното събрание на съпруга си.
Съпругът на Патрисия е починал при катастрофа. Тя овдовяла твърде рано, но това не ѝ попречило да се труди повече заради дъщеря си. С всяка изминала година дъщеря ѝ се държала странно и дистанцирано.“Това беше само заради теб. Ако се беше погрижила повече за татко, когато беше в болницата, той можеше все още да е с нас”, избухва Амелия, която вече е в края на 20-те си години, срещу майка си.
При това дъщерята изхвърлила Патрисия от дома си, заявявайки, че тя е твърде токсична, за да се среща със семейството си. “…И не се връщай, ако това е най-малкото, което можеш да направиш за мен”, ядосано каза на майка си и затръшна вратата пред нея.Тъй като Патриша вече се беше пенсионирала, тя нямаше къде да отиде. Тя е прекарала по-голямата част от живота си в служба на другите и не е знаела много за външния свят и за домовете за възрастни хора.
Загубила всякаква надежда, тя приела съдбата такава, каквато е, и отказала да си спомня каквото и да било добро или лошо в живота си… дори за Кевин, когото някога много обичала.Кевин беше овдовял в другия край на щата и нямаше деца. Беше се оженил за Кайла, но съвместният им живот може би беше преброен, тъй като тя беше починала поради заболяване преди години.
След смъртта на съпругата си Кевин не се ожени повторно. След това се връща в своя град, за да изживее остатъка от живота си сам, и именно тук среща Патриша след 53 години.“Често идвам в този парк, тъй като той ми помага да забравя мрачното си минало”, казва той на Патрисия, която така и не произнася друга дума освен плач. Сълзите ѝ изразявали неизказаните ѝ мъки и Кевин бързо разбрал защо е потисната.“Децата в днешно време… Мисля, че е време и аз да изпитам малко грижа! Защо не дойдеш в дома ми? Ще се погрижа добре за теб” – каза Кевин на Патриша, която се колебаеше.
След дълбок размисъл тя се съгласява и се премества при Кевин в неговата малка, но спокойна къща в провинцията. Той помага на Патриша да се лекува от болестта си, тъй като годините на уличен живот са се отразили на благосъстоянието ѝ.От воденето ѝ на рутинни прегледи в болницата до пазаруването на дрехи за нея, Кевин се заема да отвърне на добрината ѝ. Но скоро осъзнава, че трябва да направи нещо повече за нея.“Чудех се дали бихте могли да говорите с дъщеря си и може би да я помолите да дойде?” – каза той, като ѝ показа слушалката в ръката си. “Но преди това мисля, че трябва да й се извиниш, че не прекарваш време със семейството си, и да й обясниш защоһттр://….”
Патриша беше шокирана. Кевин беше извървял допълнителната миля, за да се свърже с Амелия и да обясни настоящата ситуация и местонахождението на майка ѝ.“Мамо, съжалявам. Не знаех, че трябва да помагаш за спасяването на толкова много животи там… Винаги си поставяла другите пред себе си и вместо да се чувствам горда с теб, аз те подведох… Съжалявам… с-съжалявам”, каза Амелия по време на разговора.
Дъщерята съжаляваше, че е подвела майка си, и обеща да се срещне с нея скоро. Седмица по-късно тя посети Патриша в дома на Кевин и прегърна силно майка си – нещо, което не беше правила от години.“Да се приберем вкъщи, мамо… обещавам, че никога няма даһттр://….” Амелия каза, докато прегръщаше майка си отново и отново.
Кевин погледна към Патриша и се опита да поговори с нея насаме. Но поради някаква причина запази жестовете си за себе си и наблюдаваше как майката и дъщерята излизат от дома му.Но тъкмо когато си проправяше път към колата, Патриша се обърна и погледна Кевин. След това отиде до близкия розов храст, откъсна едно цвете и се усмихна, докато вървеше към него.“Сродни души за цял живот!” – радостно възкликна тя, докато подаваше цветето на Кевин. Той го държеше близо до сърцето си и махаше весело, докато колата минаваше покрай портата му.
“Отново съм влюбен в жената, която ми е предопределена!” – прошепна той, потривайки мустаците си. Взе забравения от Патриша шал и го прибра в гардероба сред дрехите си.От този ден нататък Кевин и Патриша остават сродни души и често се свързват, за да споделят истории и странни шеги. Понякога се срещаха в любимия парк на Кевин и се гледаха мълчаливо един друг!
16:09
.jpg)
