Ужасяващият съветски експеримент, при който група затворници прекарват 15 дни без сън

 

Камерата, в която затворниците са държани 15 дни без сън

В края на 40-те години на миналия век съветски учени затварят заедно петима човека в херметична камера и изпробват върху тях експериментален газ, който предотвратява заспиването. По този начин те искат да проучат последствията от продължителното лишаване на организма от сън.

Първоначалната цел на т. нар. Николаев газ е да държи войниците будни на бойното поле за продължителен период от време по време на военни действия. Това би позволило на правителството или да използва по-малко войници, или да увеличи силата и способностите им.

Невротоксичният газ е кръстен на Феликс Николаев: 

Предполагаем войник, за когото до нас е достигнало ограничено количество информация, но името му присъства в записките на експеримента.

В продължение на 15 дни съветските учени държат будни 5 човека, използвайки експерименталния газов стимулант. Учените внимателно следели нивата на кислород в залата, за да не убият обектите си, тъй като газът бил токсичен в големи количества. По това време все още не съществуват камерите за наблюдение и руснаците разполагат само с микрофони и малки кръгли прозорци с дебелина 15 см. В херметичната камера затворниците разполагали с книги, походни легла без завивки, течаща вода, тоалетна и храна за месец.

"Опитните свинчета" били политически затворници, обявени за врагове на народа по време на Втората световна война.

Първите 5 дни

През първите 5 дни от експеримента всичко вървяло гладко. Затворниците не се оплаквали, защото им било обещано, че ако участват доброволно и не спят, ще бъдат освободени. Учените следели действията и ежедневието им и забелязали, че започнали все повече да обсъждат помежду си травматични инциденти, които са преживели в миналото. След четвъртия ден разговорите им станали още по-мрачни.

След петия ден те започнали да протестират срещу ситуацията и обстоятелствата, довели ги до тук и започнали да показват признаци на засилена параноя. Спрели да си говорят един с друг и вместо това шепнели в микрофоните и срещу непрозрачните кръгли прозорчета. Всеки от тях смятал, че може да спечели доверието на учените, доносничейки за останалите. В началото учените смятали, че поведението им е резултат от експерименталния газ…

Деветият ден

На деветия ден единият експериментален обект започнал да крещи. Той тичал из залата, крещейки непрестанно в продължение на 3 часа, като в даден момент вече само скимтял, защото не можел да произведе по-силен звук. Учените стигнали до заключението, че е скъсал гласните си струни. Но по-странно е поведението на останалите затворници… всъщност те не реагирали по никакъв начин. Те продължили да шепнат в микрофоните, докато друг от тях не започнал да крещи. Други двама некрещящи затворници започнали да късат страници от книгите, да ги мажат със собствените си изпражнения и да ги лепят по прозорчетата. Крещенето спряло, както и шепотът в микрофоните. Учените вече не виждали какво се случва в стаята.

Дванадесетият ден

Учените проверявали микрофоните на всеки час, за да са сигурни, че работят, защото не можели да повярват, че е възможно при петима души нито звук да не излиза от залата. Нивата на кислорода сочели, че затворниците са живи. Само че отчетената консумация на кислород се равнявала на количества, характерни при тежки силови упражнения. В ранната утрин на 14-тия ден учените направили нещо, което обещали да не правят. За да получат някаква информация, те включили интеркома и се опитали да комуникират със затворниците. Те заповядали на затворниците да се отдръпнат от вратата и да легнат на земята или в противен случай ще бъдат застреляни. Учените също така обещали, че единият затворник ще си спечели незабавно освобождение. С изненада те чули едно единствено изречение в отговор: "Вече не искаме да бъдем свободни."

Между изследователите и военните ръководители на проекта възникнал спор какво следва да се направи. Тъй като не успели да провокират никакъв друг отговор по интеркома, те решили, че в полунощ на петнадесетия ден ще отворят вратата на залата.

Петнадесети ден/полунощ

Учените прекратили изпускането на Николаевия газ в камерата и я напълнили с чист въздух. По микрофоните веднага се чуло роптаене. Три различни гласа започнали да се молят, сякаш за живота си, газът отново да бъде пуснат. Залата била отворена и в нея нахлули съветски войници, които да извадят навън опитните субекти. Затворниците започнали да крещят още по-силно отпреди.

Един от мъжете лежал мъртъв в 20 см кървава вода. От тялото му били откъснати парчета плът, с които бил запушен сифонът на пода. Всъщност всички обекти на експеримента били с жестоки наранявания. По-ужасното в случая било, че всички се били самонаранили и дори яли от собствената си плът.

Живите затворници били ужасени, че ще заспят и отказвали да напуснат камерата, молейки учените да пуснат отново газа. Двама били откарани до медицинско заведение за лечение. Единият дотолкова се противял на упойката, че чупел кости и късал плът и мускули. Веднага след като анестезията подействала, сърцето му спряло и той умрял. Другият обект бил подложен на хирургични интервенции без упойка. В крайна сметка всички тестови обекти намират смъртта си, а експериментът се оказва неуспешен.

Реалност или не

Поради естеството на материята, достоверността на този разказ не може да бъде доказана. Историята достига до нас благодарение на анонимен разказ, публикуван в известен американски сайт за ужасяващи случки и мистериозни явления. За момента автентичността му не е потвърдена от нито една официална институция.

Но съществуват сведения, че различни усъвършенствани версии на газа днес се използват по света като хипнотични катализатори или серум на истината. Поради тази причина всеки от вас сам трябва да прецени дали историята е реална или не. Ако е истинска, остава един въпрос – газът или лишаването от сън са отговорни за поведението на опитните субекти? Вероятно никога няма да разберем…

Източник:www.news.com.au

Научете повече

Живото българско кисело мляко от нашето детство

1. В стъкло, а не в пластмаса с феноли

2. Точно 0.5 кг, а не 0.35, 0.33, 0.32 и надолу...

3. Живо - след 2-3 дни в хладилника, въпреки всичко се вкисва, защото бактериите са му живи и работят

4. Без нишесте, кокосово масло и други заменители

5. Без консерванти и прочее мумифицираща здравето химия

6.Няма отпадъци - бурканчетата са за многократна употреба!

7. Българско - и като произход (даваше хляб на български производители), и като компания!

Ей тези неща ми липсват днес! А на Вас?

Павлина Танева

Научете повече

От такива колички като на снимката-умни,красиви и здрави деца пораснаха

Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. Водата се топлеше на печката. Памперсите не бяха открити. На контактите нямаше предпазни капачки. Шкафовете вкъщи не се заключваха никога, вратите на къщите също стояха отключени. Но никой не крадеше парцалените ни топки и кукли.

Сутрин излизахме навън с по една филия хляб, полята с олио и посипана с червен пипер. Играехме по цял ден игри, които сами си измисляхме и се прибирахме едва когато запалваха уличното осветление – там, където го имаше. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро“. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. И през цялото това време родителите ни изобщо не знаеха, къде се намираме. Но никой не стана хаймана.

С часове майсторяхме колички от дъски и лагери, намерени на боклука на съседния завод и едва, когато вече летяхме по нанадолнището, си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Ходехме със синини и натъртвания, с драскотини и дори със счупени глави. Но никой на никого не се сърдеше за това.

По няколко човека ядяхме от един сладолед, пиехме лимонада от една и съща бутилка, люпехме семки, утолявахме жаждата си от улични чешмички. Но никой не се разболяваше от това.

Отивахме на училище без придружител. Нямахме училищни бодигардове. Учехме по учебниците, останали от по-големите ни братя и сестри. Дърпахме плитките на седящите пред нас момичета. Но те не ни се сърдеха и дори бяха горди с това.

Нямахме видео и кабелна телевизия с над 100 канала, нямахме GSM-и, нямахме компютри с 3D игри и Интернет.

Но затова пък имахме приятели. Просто излизахме от къщи и ги срещахме на улицата. А ако ги нямаше там, отивахме у тях. Ей така, без предварителна покана или дори – без обаждане! И те ни се радваха.”

Научете повече

Почина бившият италиански премиер Силвио Берлускони

На 86-годишна възраст почина бившият премиер на Италия Силвио Берлускони. Той е издъхнал в болницата "Сан Рафаеле" в Милано,съобщи NOVA.TV 

В последните шест седмици Берлускони се лекуваше в лечебното заведенеи от белодробна инфекция, свързана с хронична левкемия.

Медийният магнат и лидер на партията „Форца Италия” четири пъти оглавяваше кабинети в Рим. Самият той беше скандален и на няколко пъти беше съден.

Роден през 1936 година, Берлускони завършва право в университета в Милано. Занимава се със строително предприемачество и натрупва значително състояние през 70-те години. 

През 1974 г. създава кабелната телевизия „Телемилано”, която съвсем скоро се превръща в предизвикателство за националния монопол. Само шест години след първия си канал, създава и първата комерсиална телевизионна мрежа – „Канале 5”, която през следващите години доминира телевизионния пазар. Берлускони притежава фирми, магазини, киносалони и дори футболен клуб „Милано”.

„Берлускони оказа огромно влияние върху италианската култура, върху манталитета на хората. Защото още с появата на комерсиалната му телевизия в началото на 80-те години на миналия век, Италия беше между католическата традиционна култура и лявата комунистическа култура. 

Той въведе нов тип прогресивна мисъл, което означава социална промяна и по-свободна гражданска ориентация и по-свободни, например, сексуални навици”, каза професорът по политически науки в университета „Луис” Лоренцо де Сио.  

Политическата кариера на Берлускони започва през 90-те, когато създава консервативната политическа партия „Форца Италия”. Едва стъпил във властта, срещу бизнес империята му започва разследване за корупция.

Изправен пред вот на недоверие, той подава оставка. Малко по-късно е обвинен за измама и корупция, но присъдите са отменени. С обещания за намаляване на данъците и по-високи пенсии, партията му печели на парламентарните избори през 2001 г. и той отново става премиер.

Критикуван за влошаващото се състояние на италианската икономика и за подкрепата на американската инвазия в Ирак, Берлускони подава оставка, но печели вот на доверие в парламента и отново се връща на власт с ново правителство, за да загуби на изборите от центристите на Романо Проди.

 

„Трудно е да си представим „Форца Италия” без Силвио Берлускони. Въпросът е какво може да се случи с партията след неговата смърт? От друга страна, медийната му група „Медиасет” съществува в сектор, който е силно регулиран от държавата. Така че отношенията, които има с правителството, са много важни. Всички са заинтересовани да държат „Форца Италия” жива, за да запазят тези отношения”, посочи още Лоренцо де Сио.

Само две години след това Берлускони отново печели предсрочните избори с новата си партия и застава начело на правителството.

„Форца Италия” на Берлускони представлява важен мост между италианските елити и групата на Европейската народна партия в Брюксел. Може би, европейските връзки на правителството , с които се занимава бившият председател на Европарламента Антонио Таяни от „Форца Италия”, ще се засилят”, смята професорът по политически науки в университета „Луис”.

Берлускони е замесен в с*кс скандали, обвинения за връзка с малолетна и съдебни процеси за с*кс със 17-годишна мароканска прост*тутка и за злоупотреба с власт. В края на 2011 г. губи мнозинството си в парламента и подава оставка.

Научете повече

Историята на гениалният мошеник на СССР - натрупал милиони богатства под носа на съветското правителство, въпреки смъртното наказание за това

През май 1952 г. от Генералната военна прокуратура на СССР се заемат с молбата на някой си инж. Иван Ефременко, който обвинява  Управление военно строителство 1, че са го измамили с 200 рубли, дадени за държавни облигации. Разследващите се обръщат към Министерството на отбраната и с изумление разбират, че там такова поделение няма. Отправят запитване и до Министерство на държавнаат безопасност, но и там не са чували за УВС 1. Шокираните прокурори разбират, че имат работа с огромна престъпна мрежа, умело замаскирана като военно строително поделение.

Тази история започва 24 години по-рано, когато младият Николай Павленко – син на украински мелничар, решава да напусне селото и да търси късмета си в големия град.   Премества се в Белоруската ССР, където започва като строителен работник в пътностроителното  предприятие „Главдортранс”. По-късно се записва студент в Пътностроителния факултет на Минския политехнически институт. За жалост там остава само 2 години – в университета е получено писмо, че е син на разкулачен, а за такива място там няма.

Павленко започва през 1930 г. като прораб в Главното управление на военното строителство. Оправният младеж бързо завоюва добри позиции. Преминава по стълбицата на служебното израстване. Работи с много пари и строителни материали. Бързо навлиза в схемите за присвояване, но и службите не спят – през 1935 г. той е арестуван от НКВД. Николай е заплашен от разстрел или, в най-добрия случай, дълги години затвор. И той се решава на сделка – става секретен сътрудник на НКВД. По негови доноси са арестувани и по-късно разстреляни като „троцкисти” двама негови колеги. Но сделката за Павленко си струва – отървава кожата, получава покровителство и продължава да израства в службата – достига до началник на строителен участък.

На 22 юни 1941 г. за СССР започва Великата отечествена война. На 27 юни Павленко е назначен за помощник инженер във 2-ри стрелкови корпус като военен техник 1 ранг, съответстващ на старши лейтенант. Войната за СССР се развива катастрофално през първите месеци – заедно със своята част Николай отстъпва до Вязма. Инженерните части, обезпечаващи пътното строителство, изпитват крещящ недостиг както от квалифицирани хора, така и от техника, дори и от обикновени лопати – складовете им, разположени по полската граница са загубени още в първите дни на войната. Хаосът и на първа бойна линия, и в тила е посевместен. На Павленко решава да приключи бойния си път. С командировъчно, което впоследствие се оказва, че е фалшиво, и заедно с личния си шофьор Шчегольов и служебния автомобил през септември се отправя към град Калинин (днес Твер).  С този град той е свързан още преди войната – идва често в командировки, тук се запознава и с бъдещата си жена Зинаида. През септември, когато той се появява там, фронтът неудържимо се приближава към града, а Зинаида заболява от тиф и той дълго време полага грижи за нея. Къде с щедри запои, къде с подкупи, а къде с недомлъвки за секретна мисия той успява да притъпи любопитството какво прави офицер като него в район на бойни действия. Градът в началото на 1942 г. е вече освободен от германската окупация. Логично би било дезертиралият от фронта Павленко да се опита да легализира чрез връзките си престоя в Калинин и да се покрие като чиновник в някоя служба, но съдбата други планове. На един от поредните запои с другарите си той среща дребния мошеник Людвиг Рудниченко, който му показва как може от обикновена гумена подметка да изреже гербов печат. На комбинативния Павленко му хрумва невероятна и дръзка идея – да създаде своя военна част.

Случаят помага на Павленко – по това време организацията ГУШАДОР, която отговаря за военното пътно строителство и е под шапката на НКВД, е разформирована. Но армията все още не съумява да поеме сама тази дейност. В това междуцарствие се настанява именно новосъздаденото от Павленко УВСР-5 (Участок военно-строительных работ №5 Калининского фронта). Опитният Рудниченко създава фалшиви печати, официални бланки се отпечатват в местната типография – срещу порядъчно запиване и обмен на дефицитни продукти. По същия начин са поръчани и униформи за „офицерите” - приятелите на бъдещия „командир”. Войнишки униформи и обмундироване са доставени от черния пазар. Строителна техника има достатъчно – изоставена от германците при отстъплението им. Павленко нанася първия си изключително дързък удар, когато се появява във военното коменданство на града и представя документи, изискващи да му бъдат предоставени бойци, изостанали от частите или изписани от болници за окомплектовка на частта. Обаянието и увереността на новоизпечения инженер 3-ти ранг (вече капитан), щедростта му в запоите, както и дадените „на когото трябва” рушвети притъпяват подозрителността на военните и той получава исканите хора. Срещу порядъчен подкуп е открита и банкова сметка на частта. Сега остава да легализира и самото подразделение. За целта той се обръща към  началника на 165 евакуационен пункт от Калининския фронт – военния лекар 1-ви ранг Биденко. Срещу обещанието за бързо построяване на землянки за пункта частта на Павленко – вече наброяваща 40 човека и преименувана на УВСР-2, е зачислена на доволствие към пункта и сключва официални договори и с други части. Началото на първо частно подразделение вече е поставено.

През есента на 1942 г. Калининският фронт вече е ликвидиран, районът вече е дълбок тил и съответните служби се заинтересуват от малкото подразделение. Павленко успява по своя си начин да тушира проблемите, но е наясно, че ако иска да работи необезпокояван, трябва да е едновременно близо до фронта, но и да не се застоява дълго на едно място. Идеалното прикритие се оказват военните летища – по тях има много работа за него, те са дълбоко зад бойната линия, но се местят заедно с нея. Срещу поредните щедри подкупи частта на Павленко се озовава в 12-и район на авиационно базиране на 4-а въздушна армия – отново като УВСР-5. Хората му работят здраво и качествено, в банковата сметка постъпват пари, голяма част от които „офицерите” поделят помежду си.

Така Павленко и неговата част, която вече се е разраснала до 200 човека, преминават по бойния път на Червената армия и капитулацията на Третия райх ги заварва в Щутгарт. Успоредно с ремонта на пътища и мостове павленковците се заемат и със здраво грабене от териториите, през които минават. Мародерствата са извършвани с такъв размах, че накрая самият Павленко е принуден публично да разстреля трима от своите подчинени за назидание. За извозване на придобитото от коменданта на Щутгарт отново срещу рушвет е осигурен ешелон от 30 вагона.

През 1946 г. Павленко демобилизира частта си. Раздадени са общо 230 ордени и медали, както и добри парични суми – между 7 и 12 хиляди рубли за войниците и между 15 и 25 хиляди рубли за офицерите. Самият Павленко се „задоволява” само с 90 000 рубли. С тях си построява къща в Калинин и още една в Харковска област, купува си кола „Победа”. Заедно с верните си другари създава в Калинин гражданско строително дружество „Пландорстрой”, чрез което да изпере по-голямата част от придобитите пари. И тук историята би трябвало да приключи тихо, а Павленко да се наслаждава на кротък семеен живот с жена си и двете си деца. Но не би.

Разточителният начин на живот, множеството подкупи и запои за отговорни лица, както и появата на млада любовница водят до неминуемото връщане към старите навици. Този път действието се пренася в Западна Украйна, където властите още имат сериозни проблеми с нелегалните националистически отряди на „бандеровците”. Освен че там се водят реални бойни действия, бойците разрушават инфраструктурата и наличието на строително-възстановителна част е напълно нормално. Така през 1948 г. там се появява Управление Военно строителство 1 (УВС 1). Отново в действие влизат уменията на Людвиг Рудниченко да създава фалшиви държавни печати, подкупите и запоите с длъжностни лица. УВС 1 по нищо не се отличава от всяко друго съветско подразделение – спазват се уставите, водят се занятия, носи се караулна служба – редовите военни изобщо не подозират, че служат в „частно” поделение. Нещо повече – за да предотврати слухтене около самото подразделение, Павленко сам изисква от органите да проверява постъпващите дали нямат „тъмни петна” в биографиите си. Само за 4 години УВС 1 успява да сключи и реализира договори за ремонт и възстановяване за 38 милиона рубли. Подразделението има клонове в балтийските републики, Беларуската, Украинската и Молдовската ССР. Павленко, вече с пагони на полковник, е канен в президиумите на всички официални тържества и чествания. В Молдова, където е и щабът на УВС 1, той често се появява на трибуната, близо до тогавашния първи секретар на партията – бъдещият ръководител на СССР Леонид Брежнев.

Краят на приказката

Алчността и усещането за недосегаемост накрая изиграват номер на Павленко. Хората му стават все по-нагли и започват самостоятелни игри на измами. Един от ръководителите лъже работниците си, като им взема пари за държавни облигации, но им дава за много по-малка стойност. И един от тях пише жалба лично до маршал Ворошилов, оттам жалбата се озовава в Главната прокоратура и кълбото започва да се разплита. На 14 ноември 1952 г. милицията с внезапна акция атакува всички поделения на УВД 1. Следствието се води две години и набъбва до 164 тома. Въпреки шумните публични процеси по това време, на делото на Павленко не се дава никаква гласност – властта не може да си позволи да признае, че в продължение на 11 години в свръхцентрализираната социалистическа държава е съществувала огромна, при това добре въоръжена с държавно оръжие, престъпна група. Въпреки смъртта на Сталин и очакванията за амнистия, на 4 април 1955 г. всички подсъдими получават присъди с дълги години затвор. Самият  Николай Павленко е осъден на смърт и разстрелян.

Къде е истината?

Не всички обаче са съгласни с официалната версия.  В държава, където цари страх, всеобщо подозрение и многобройните тайни служби са практически  навсякъде, създаването на такава голяма група извън обсега на държавата е малко вероятно. Възможно е самият Павленко да е бил изкупителна жертва за огромни разхищения и злоупотреби от страна на хора, намиращи се на изключително високи позиции. Заповедта за акцията е подписана от тогавашния зам.-министър на Молдавското КГБ Семьон Цвигун, който по времето на Брежнев прави шеметна. Като се има предвид как са водени следствените дела и съдебните процеси в сталинската епоха не е невероятно голяма част от обвиненията и доказателствата да са изфабрикувани, а самият Павленко да е ликвидиран, за да бъдат прикрити хората над него. Каква е истината обаче, едва ли скоро ще стане известно – и до ден днешен материалите по огромното дело са засекретени.

Източник:photonik.blog.bg

Научете повече

Първата българска електрическа скара работеща безотказно и до днес

И това е тя, дами и господа – скаричката, от която толкоз много вкусотии съм изял и толкова години да не знам, че е първата българска скара!

Производство на Елпром Варна от 1959-60 г.

На първо време, тя трябва да заема достойно и почетно място във Вашата кухня.

Най-добре е, когато вътре има зачервено мезенце.Също така ставаха и най-вкусните принцески с кайма или кашкавалче и какво ли още не..

То се изпича от един реотан с мощност 800 вата. Скарата се захранва с щекерен кабел и има само една степен – 0/1.

След употреба е добре да я оставим отново измита.

Имахте ли такава скаричка и какви вкусотии сте си приготвяли на нея?

Научете повече