Промяна има, наистина е  коренна и е свързана най-вече с липсата на икономика и производство. С всичките му кусури соцът успя да изгради производствени комплекси, които напълно задоволяваха нуждите на страната ни, че дори даваха възможности за износ на продукция. Произвеждахме камиони в Шумен и леки коли в Ловеч.

В София имаше цял индустриален район, в който се намираха три гигантски производителни комплекса – ЗММ (Завод за металорежещи машини), „Фармахим“ - за производство на лекарства, и „Елпром-Енерго“ - за производство на електромотори, трансформатори и електросъединители.

 Безспорно челно място заемаше гигантът на родната индустрия „Кремиковци“, чиито работници се трудеха при подобрени социални условия - високо заплащане, безплатен транспорт, ранно пенсиониране, редица социални придобивки. 

Имаше заводи, пръснати равномерно из цялата страна, които бълваха продукция за родния пазар и за износ.

И до днес има домакинства, в които безотказно да работят автоматичните перални, произведени във Варна или телевизорите от Велико Търново. Влезте днес в който и да е от големите магазини за електроника, за бяла и черна техника и потърсете някаква българска стока. Няма.

Дори и една най-обикновена вътрешна антена за телевизор, която един технически грамотен човек може да измайстори с подръчни средства, не е българска, а е вносна. В същото време се чудим защо немските автомобилостроители ни заобикалят и предпочитат Турция. А една икономика, която не произвежда, е куха и обречена. С туризма и селското стопанство само не става. А и там се провалихме.

Петър Хараланов, София



 1.Пеехме с радиоточка.

2.И карахме синьо балканче.

3.Играехме до късно на жмичка.

4.А през деня със сладоледа на сянка.

5.И белите, изпокъсани цвички.

6.И онази, зелената джанка.

7.Как се катерехме за череши.

8.И тичахме свободни. На воля.

9.Разказвахме си приятелски смешки.

10И казвахме: Заповядай и Моля!

11.Пускахме в небето балони.

12.И топихме в казан с лютеница.

13.Разменяхме камъче за бонбони.

14.И поръсвахме със захар мекица.

15.Ставахме рано, до топлата фурна.

16.С колене покрити със рани.

17.Ех, спомени. Как да ви върна.

18.Дори и да няма банани.

19.Едни безгрижни, щастливи хлапета.

20.В локвите скачахме. Без умора.

21.Сякаш от някоя друга планета...

22.Пораснахме. И станахме хора !

Вижте още:16 незабравими цитата от старите детски книжки



Помните ли,че имаше наливно и бутилирано, беше малко по - скъпо,към 1,60 и шарлан, ползваше се за салатите и филийките със шарена сол.

Продаваше се в тъмнозелени стъклени бутилки с елегантен силует, който нямаше как да се сбърка. Голяма мъка беше да се измие едно такова шише, но нямаше домакинство, което да не къта поне по няколко такива бутилки, които после се пълнеха с домашно винце или ракия. 

Някак си хората предпочитаха именно в тях да си затворят безценните еликсири. 



Някой, който е живял в столицата или в някои от най-големите градове, може да възрази. Истината е, че режим на тока имаше почти навсякъде, режим на водата навсякъде извън големите градове.

Най-страшно с режима на тока беше за живеещите в големите комплекси и отопляващи се с парно отопление. 

Просто със спирането на тока спираше и парното, понеже абонатните станции са на електрическо захранване. 

Така освен тъмното настъпваше и студеното. А зимите особено през 80-те години бяха зверски студени. 

Правеха се някакви графици, въртяха се кварталите с различен часови режим, уж за да е по-справедливо, но така или иначе си беше тъмно и студено. Хората роптаеха тихичко, но никой не надигаше глас нависоко. Партийните секретари, партийните членове и низши организации дебнеха и ако някой изразеше някакво недоволство като нищо да се срещне с представител на зловещата Държавна сигурност.През летните месеци пък в малките населени места настъпваше кошмарът с водния режим. 

Понякога той си беше направо смазващ – по 3-4 часа вода на денонощие. Хората смогваха едвам да си напълнят съдовете за пиене, какво къпане, пране, хигиена. В дворовете по селата и малките градове често можеха да се видят метални корита, легени, кофи, напълнени с вода и оставени на слънцето, за да се стоплят и да се използват за хигиенни нужди. 

Имаше и кризисни периоди, в които чешмите пресъхваха за по-дълго, стигало се е до режим няколко часа вода на 3-4 дни. 

Най-големият ужас беше режим на вода и ток едновременно през зимните месеци. Е, вярно е, че все имаше по някоя чешма с изворна или минерална вода, но безводието като цяло беше ужасяващо.А най-лошото е, че този проблем е надвиснал със страшна сила и сега.

Николай Цончев, София


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив