Това е баба Боряна.

Искам да ви запозная с нея. Тя е бивша учителка по икономика.

На днешен ден – без пенсия, без семейство и без дом. Загубила е дъщеря си в автомобилна катастрофа. Със здравето е зле – има рак. Живее на улицата. И тук държавата я няма – никаква!

Разплака се когато седнах до нея и я попитах – как е!

Но въпреки цялото нещастие, което я е сполетяло накрая ми каза: „Ще кажа, че съм добре!“

Учтива, възпитана, с мъка в сърцето жена. Тя ме посреща когато отивам на работа и когато се прибирам от работа. Всеки ден ми пожелава хубав ден, с усмивка. Тя е там, на изхода на подлеза на Тодов Каблешков в София, и ако имате път на там, не я подминавате, дайте й нещичко, било то и храна, тя ще ви поздрави с благо сърце.

В пътите, когато съм й купувала закуска с чай, ме е питала: „А, ти имаш ли какво да ядеш, моето момиче?“.

Когато я попитах, дали не може да бъде настанена в старчески дом, тя ми отвърна, че няма как, понеже няма с какво да си плаща таксата за него, и тук за съжаление държавата също я няма!

Държавата ни е във Франция, да подпира чужди катедрали, държавата ни е заета да си купува имоти на безценица, но не и да се грижи за бедните си хора, не и за тях.

Тук сме ние, обикновените хора от народа, които помагаме с каквото и колкото можем!

Затова нека помогнем на баба Боряна! Ще съм радостна ако тази жена успее да изживее последните си години под покрив!

Добромира Велчева, Фейсбук

Източник: dunavmost.bg



Полицай е убит до границата с Турция, съобщи МВР. Инцидентът е станал снощи, около 20:35 часа, когато неустановено лице стреля по съвместен наряд на Гранична полиция и военнослужещ, който изпълнява задълженията си по охрана на границата в района на село Голям Дервент.

В резултат на произведените изстрели служителят на Гранична полиция е починал на място, а служителят от МО е успял да се оттегли от мястото, като същият не е пострадал.Към мястото на инцидента са насочени най-близките гранично полицейски наряди.

"Имам информация, която не е проверена, напротив, той е взел необходимата позиция като се е прикрил. Това все пак подлежи на проверка. Прекалено рано е да коментираме каквато и да било хипотеза", заяви министъра на отбраната Димитър Стоянов на брифинг по случая с убития полицай на границата край Елхово,съобщава дарик.бг

"Говорих сутринта рано по телефона с министър Демерджиев, но и той ми предаде същата информация", добави Стоянов.

"Разбира се, че е притеснителен случая, аз лично считам, че това е криминален случай на каналджии, които по един или друг начин се опитват да продължат своята нелегална дейност, за съжаление платена с цената на един човешки живот", заяви Стоянов. 

За инцидента са уведомени турските гранични власти, като е направена среща на линията на държавната граница, с цел установяване и задържане на извършителя.

Предполага се, че извършителят е на турска територия. Изпратените наряди не са установили незаконни мигранти в района.

За случая са уведомени дежурен разследващ полицай, дежурен експерт, оперативен работник, дежурен следовател и дежурен прокурор. 

Към мястото тръгва министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев. Очаква се около 9:00 часа той да даде информация за медиите пред РДГП “Елхово”.

Във връзка със случая се отменя официалното отбелязване на празника на националната полиция - 8 ноември.

По думите на кметския наместник Иван Франсъзов в село Голям Дервент ежедневно преминават групи с нелегални мигранти. ой каза още, че в селото, в което живеят около 30 души, не са чули изстрели снощи. Преминаващите мигранти са предимно сирийци и афганистанци, каза още той. По негова информация загиналият полицай е от Елхово.

"Мигрантските групи са от по 20-30 души, предимно млади хора от Афганистан и Сирия. Постоянно минават тук през границата и създават суматоха". обясни Франсъзов. Граничната ограда е в добро състояние, твърди той, но "мигрантският натиск е голям и тях нищо не ги спира".

Бившият министър на вътрешните работи Емануил Йорданов също коментира случая. “Работата по границата никога не би могла да приключи. Трябват повече сили и средства, които да се насочат натам. Не е възможно всяка една ситуация да бъде предвидена”, каза той в ефира на “Здравей, България”.Вижте още:Как охранявахме държaвната ни граница преди 1989 година





През 1969-а година в СССР е открит първият завод за тоалетна хартия. Производството е със закупени от Великобритания машини. Това става век след първото приложение на стоката в САЩ и 50 години след масовото и навлизане в Цивилизования свят.

За да образоват населението как се ползва тоалетната хартия, са пуснати в обръщение тези подробни упътвания.

Но тоалетната хартия остава силно дефицитна стока в соц-лагера. Ето защо до самия край на Строя във всяка социалистическа държава трудещите се бършеха с речите на първите другари, отпечатани в партийните официози.



История на тоалетната хартия по света:


В древността гърците са ползвали камъни и парчета глина, докато римляните са си служили със специална пръчица, на чийто край била поставена гъба, уголемяваща се в солена вода. Хартията е изобретение, което се появява на бял свят през II век пр.н.е. и идва от Китай. Именно от там произлизат и първите сведения за използването на тоалетна хартия.


За първи път тя е въведена през 1391 г., за да задоволява нуждите на китайските императори. Специално за император Хуну и неговото семейство са били произведени 15 000 меки и ароматизирани листа хартия с размер 60 на 90 см. По същото време хората в Европа са използвали слама, сено, трева или стари парцали.


Първите заселници в Америка пък са си служили с листата на царевицата, а впоследствие днешният вестник се е превръщал в утрешната тоалетна хартия. Така например всяко издание на американския алманах Old Farmer’s Almanac, съществуващ от 1792 г. насам, е имал специална дупка, позволяваща окачването му в санитарно помещение, за да може да бъде използван като тоалетна хартия.


1857 е годината, в която нюйоркският предприемач Джозеф Гайети въвежда първата пакетирана тоалетна хартия, която нарекъл „терапевтична хартия“. В един пакет имало 500 листа на цена 50 цента. Гайети бил толкова горд с изобретението си, че на всеки лист стояло неговото име.


1871   Патентът за тоалетната хартия, такава каквато я познаваме днес, е издаден на 25 юли и принадлежи на американеца Сет Уилър.


1872   Създадена е хартиена фабрика Кимбърли-Кларк (Kimberly-Clark). Днес тя е една от най-големите компании, създаващи продукти за лична хигиена предимно от хартия.


Около 1880  Въпросът кой за пръв път е започнал да навива тоалетната хартия на рула е спорен. Според някои източници пръв е бил Сет Уилър и компанията му Albany Perforated Wrapping (A.P.W.) Paper Company през 1877 г., а според други е била компанията за хартия Scott Paper Co. през 1880 г. Последната се е срамувала от продукта си и не е поставяла името си върху него.


1925   Компанията за хартия Scott Paper Co. е обявена за водеща в света.


1928   Първата фабрика за производство на тоалетна хартия в Европа. Основана е от немския предприемач Ханс Кленк в град Людвигсбург.


1932   Въведена е познатата ни и до днес опаковка, съдържаща 4 рула тоалетна хартия.


1942   Във фабрика за хартия във Великобритания се произвежда първата двупластова тоалетна хартия.


1973   Първият недостиг на тоалетна хартия е бил в Америка, след като на 19 декември телевизионният водещ на популярното „Вечерно шоу“ Джони Карсън, се пошегувал, че тоалетната хартия ще изчезне от супермаркетите. На следващия ден сутринта 20 млн. души, които гледали предаването, се втурнали в магазините и на практика изкупили всичката тоалетна хартия. Отнело цели 3 седмици този ценен продукт отново да се появи по рафтовете на супермаркетите.


1991   Американската армия използвала тоалетна хартия, за да маскира свой танк в Саудитска Арабия по време на войната в Персийския залив.


1995   Сливане на компаниите Кимбърли – Кларк с компанията за хартия Scott Paper Co.


1999   Създаден е виртуален музей на тоалетната хартия.


2001   За пръв път е била въведена навлажнена тоалетна хартия в Америка от Кимбърли – Кларк.


2001   Създадена е енциклопедия на тоалетната хартия, като част от уебсайта www.ToiletPaperWorld.com. Един от създателите на този уебсайт пръв започва продажбата на тоалетна хартия по интернет.


Проучване, направено от Кимбърли-Кларк, сочи, че 61% от хората използват тоалетната хартия и за забърсване на носа, 17% пък почистват с нея, ако разлеят нещо, а процентът на жените, които си махат грима с тоалетна хартия е 8. Тоалетната хартия намира приложение и при 7% от хората, които бършат огледалата си с нея, докато 3% я използват за да почистят ръцете/лицето на своето дете. Това средство за хигиена е популярно още и при покриване на тоалетната чиния и при почистване на очила.


Както и с повечето неща в живота, които често не оценяваме, докато не останем без тях, сещаме се колко е ценна тоалетната хартия, едва когато забележим, че такава липсва. В голяма част от света, рулата с меката хартия са все още лукс, като по-малко от 30 % от хората ги използват.


Тоалетната хартия не е често тема на разговор, а за някои е дори срамно да се обсъжда, но несъмнено тя е удобно средство за поддържане на хигиена. Фактът, че според проучване, 49 % от анкетираните биха взели руло тоалетна хартия със себе си (освен храна), ако попаднат на самотен остров, говори сам по себе си. 



"Москвич" се завръща на пазара. Руската машина ще се произвежда в Китай и все още не е ясно кога ще го видим на пазара. Новият модел е кръстен на река Яуза и се очаква да бъде първият модерен руски SUV.  

"Яуза" изглежда като класически кросоувър. Прибавени са хромирани детайли, както и такива от черна пластмаса. Основата на модела е китайският JAC Sehol X4, въпреки че на предния капак виждаме емблемата на "Москвич". 

Фабриката на китайския бранд е до град Хефей в Източен Китай и именно там би трябвало да се прави и "Яуза" или по-точно - върху вече наличните Sehol X4 да се слага надписът "Москвич".

Новият "Москвич" идва с бензинов двигател от 150 конски сили и автоматична трансмисия. В бъдеще се очаква и електромобил от марката. Цената на Москвич "Яуза" все още не е напълно ясна. JAC Sehol X4 струва между 12 900 и 15 хил. долара в зависимост от модификациите му. Руският му брат-близнак най-вероятно ще пристига на цена от 1 млн. до 1,8 млн. рубли - между 16 300 и 29 300 долара.

Интериорът е по-скоро оскъден. Малък дисплей с инфотеинмънт система и панел с бутони под него. Кожен салон с велурени елементи. Възможно е и някои екстри да бъдат орязани. 

Остава и проблемът кой ще може да си закупи подобен автомобил на територията на Русия. Редица компании прекратиха вноса на свои продукти, защото в страната няма достатъчна покупателна способност.

Източник:www.24chasa.bg



Беше през 80-те години на миналия век. Бях служител в кметството. Много често вършех канцеларската си работа в извънработно време. През деня имаше много  други задачи. И затова вечер когато нямаше  вече посетители си работех спокойно.

Беше ясна и топла юнска вечер. Разтворени бяха врати и прозорци. Работех си спокойно. Тогава в кметството имаше нощни дежурни – мъже, бивши военни, преминали вече в запаса. Едовременно чаках и нощния дежурен да предам дежурството, което ставаше по опис. Предупредих го, че може да закъснее, ако има да върши някаква лична работа. Тогава селото беше многолюдно. Имаше голямо движение на хора и превозни средства чак до полунощ. А пък нея вечер имаше и другарска наборна среща. Бяха надошли хора от различни места за да се срещнат в родното село. 

Още през ранния следобед площадът беше пълен с хора. След 20 часа всички се прибраха в залата за официалната част. Около 22 часа чух, че някой се качва по стълбището, защото стаята ми беше на втория етаж. Разбрах, че при мен идва нетрезвен човек. Не се изненадах, защото и друг път ми се е случвало някой пийнал съселянин като види, че съм още в кметството да дойде да ме посети. Този човек ме изненада, когато се появи на вратата. Беше непознат. Изцапан, изкалян и с охлузвания по лицето. 

Явно беше и пиян. Говорейки на пресекулки ми се представи. Бил на гости в нашето село, в дома на мъж с когото се запознал в болницата. След като приключило гостуването отишъл на спирката, но автобусът вече бил заминал. Отишъл в ресторанта. Понеже не познавал никого, седнал сам на маса. След малко трима младежи го наобиколили. Когато той отишъл до тоалетната, те го последвали. Поискали да им даде всичките си налични пари. Той отказал - последвали няколко крушета. Паднал на земята.  Тогава му взели всичките пари.       

Разбрах, че човекът беше дошъл да изплачи мъката си и преживяното. Разпитах го да ми даде някакво обяснение за тези младежи. Познавах всички в селото. От описанието за нападателите разпознах един от тях, но това ми беше достатъчно. Казах на непознатия, че още на сутринта ще бъдат повикани в кметството да отговарят за постъпката си. Мина ми през ума да го настаня да нощува в дежурната стая или в някой друга, но видът му и състоянието, в което бе изпаднал не позволяваше това. Казах му, че времето е топло - да отиде и полежи на някоя пейка и там ще изтрезнее. Сутринта ще го изпратим с автобуса. Послуша ме човека и с бавни крачки, залитайки заслиза надолу.

Когато дойде дежурният го уведомих, че има пиян човек навън. Ако дойде да го безпокои да не се притеснява или да се чуди какво да прави. Прибрах се в къщи. Към два часа след полунощ дежурният ми се обади, че когато хората са се прибирали от тържеството, на една пейка в парка намерили мъртъв човек. Нямаше никакво съмнение, че това е същият човек, който дойде да ми се оплаче. Обадих се на дежурния в районното управление на МВР.

Отидох в кметството, за да изчакам дежурната група. След двадесетина минути пристигнаха трима следователи. Първата им работа, като дойдоха беше да транспортират тялото за аутопсия.  Казах им, че имам съмнение за един от нападателите. Когато доведоха младежа в кметството беше със същия зелен панталон, както ми го беше описал пострадалия. Нямаше никакво съмнение, че за него ставаше дума. 

Трябваше само да се докаже. Той отричаше да е ходил в ресторанта, разправяше, че не е виждал никого. Доведоха и една от сервитьорките. Тя назова и другите двама младежи, които са ходили до масата на непознатия. Забелязала е, че са говорили с него, но не е чула за какво. Доведоха и другите двама.

Оставиха ги по един в стая. При тях имаше и следовател да ги разпитва. След това следователите се сменяха, за да могат чрез кръстосан разпит да разберат истината. Използваха професионален метод за това. Нападателите не знаеха, че непознатият човек е починал. Следователите им казаха, че още е в нетрезво състояние, настанили са го в друга стая - когато изтрезнее напълно ще ги разпознае. 

Тогава нападателите признаха за всичко - завели го завели до тоалетните, той се е съпротивявал и не им дал доброволно парите си. Единият го е ударил в лицето. Падайки назад мъжът си е ударил тила в стъпалата на тоалетната. От това е настъпила и смъртта му по-късно. Това беше потвърдена и от съдебно-медицинската експертиза.Нападателите получиха справедливи присъди за това си криминално деяние.

Пенчо ЦАНЕВ, с.Горно Абланово, Русенско/Наборе.бг/



Имаше такава институция - другарски съд. Съставът на съда беше от трима души-председател и двама члена. Предлагаха се от местната организация на Отечествения фронт. Одобряваха се от партийното бюро. Съдът имаше правомощия да налага наказание „обществено порицание“. За по-тежките случаи глоба до 20 лева. По него време 20 лева бяха много пари.

Събраните суми от глоби се внасяха в извънбюджетна сметка на Общинския народен съвет. Не беше регламентирано за какво точно могат да се изразходват. По моето време, когато ръководех финансовата служба не похарчих нито стотинка. Имаше наличност от 120 лева. Сумата беше достатъчна за един банкет или кьорсофра, които бяха обичайни тогава. Но Законът за финансовия контрол беше много строг. 

Ако си го бях позволил в най-добрият случай щях да бъда глобен с 3 брутни месечни заплати. Някои щяха да ядат и пият, а аз щях да платя масрафа. Предшественикът ми, който временно заемал длъжността си бе позволил от тези средства да закупи стенен часовник с махало и камбана. Бяха на мода. Часовникът беше закачен на стената в стаята където работех и аз. Когато се пенсионирах стаята ми не се ползваше. Не се виждаше и часовника. Помислих, че са го изхвърлили, защото този тип часовници вече бяха старомодни.

Сегашният кмет хареса стаята ми. Обзаведе я за кабинет. На стената видях същия часовник. Явно му е харесал. Не съм му казвал пък и няма смисъл да му кажа, защото е минала давност. Този предмет е закупен със средства от другарския съд и остава като спомен за несъществуващата вече институция. След време функцията на другарските съдилища затихна. Сумата от 120 лева още дълго време стоя в наличност в извънбюджетната сметка. Когато настъпиха демократичните промени се получи разпореждане да бъдат закрити извънбюджетните сметки като средствата се преведат в бюджета. Тогава тези 120 лева заедно с други такива малки суми ги пуснах в общия куп от където никой никога повече нямаше да ги види.

В някои случаи, когато делата бяха маловажни, Районният съд ги препращаше към другарския съд. Имах възможността да бъда председател на другарския съд. Имаше много интересни дела за разглеждане. Спомням си за едно, което утвърди авторитета ми като съдия. Две съседки на които къщите им на улицата са една срещу друга сигурно заради дребна работа влязоха в остър спор. И двете бяха прехвърлили 75-те години. 

Явно склерозата ги беше натиснала. Сутрин още като отвореха очи и вечер до късно махалата се огласяше от кавги, клетви и закани. Съседите започнаха да се възмущават. Чудеха се как тези кротки жени вече на възраст имат такива зли езици. Доста хора ходиха да ги помиряват, но изход нямаше. Наложи се дори кметът да ги вика в общината, но те като излязоха от там щяха да си оскубят косите. Един ден реших на шега да се опитам да ги сдобря. Не очаквах, че ще има някакъв ефект, но все пак реших. Познавах ги и двете. 

Едната беше по-хрисима. Отидох у тях. Предложих й да подаде заявление до другарския съд - ще повикаме съседката й, съдът ще я глоби 20 лева и ще продължава да я глобява докато не миряса. Жената се засмя и одобри намерението ми. Подаде заявление. Насрочихме заседание. Двете жени се явиха. Предупредих ги да въздържат нервите си, за да може съда спокойно да си върши работата.

Изслушахме и двете страни. И двете страни си мислеха, че са прави. И двете страни нямаха никакво основание да влизат в остър спор за няма нищо. Обявих, че съдът се оттегля на кратко съвещание. След 5 минути прочетох  и решението. Казах им, че решението на съда е двете страни да постигнат споразумение. Да си стиснат ръцете, да си простят взаимно и оттук нататък да си живеят мирно и тихо по съседски. 

В противен случай съдът ще им наложи и на двете глоби по 20 лева. Ще им бъдат налагани глоби до тогава докато не спрат да се карат. Последните ми думи ги респектираха. По онова време пенсиите им сигурно бяха по 30-35 лева. От тук нататък кавгата щеше да им излиза доста солена. Спогледаха се. Станаха прави и си стиснаха ръцете. Заедно си тръгнаха.

След това до края на живота си не си казаха вече лоша дума. Съдът ги вразуми. Това е българинът. С приказки не можеш да го убедиш, но като му бръкнеш в джоба го озаптяваш.

Енчо ЦАНЕВ, с. Горно Абланово, Русенско


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив