Спомен за легендарните корабчета по Дунав "Метеор" и "Ракета"

Такива пътувания имаше през социализма и мнозина още си спомнят с носталгия за тях. От 60-те до 90-те години на миналия век бързите корабчета по Дунав бяха познати като "Метеор" и "Ракета", като вторите се придвижват значително по-бързо. 

Обслужват се от "Параходство българско речно плаване" и изпълняват редовни рейсове.Най-натоварена тогава е линията Видин-Русе, като тръгва от запад на изток сутринта и пристигна вечерта. В обратна посока пътуването продължава по-дълго - от същата вечер до следобед на следващия ден. 

Причината е, че тогава плавателният съд се движи срещу течението и му трябва повече време. В ракетите се събират около 60 души, докато метеорите побират двойно повече пътници. Хората често използват водната транспортна връзка, защото е не само евтина, но и по-бърза от влака .

Актуални и предпочитани по нашето Черноморие бяха легендарните Комети. Това бяха бързоходни корабчета на подводни криле. Те развиваха голяма скорост: 32 възела или около 60 km в час.

Научете повече

Разстрелът на шестимата в Гарнизонното стрелбище на 23 юли 1942 г.и техните предсмъртни писма

Предсмъртните писма - това е неотразимо силна литература. Всъщност нещо повече: това са ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА - но като апология на живота. 

Някакъв „шедьовър", какъвто писателят цял живот се стреми да постигне и може би никога не постига - такъв шедьовър се ражда само „в часа на истината" народната съдба е интимно, лично щастие, патетич-ният вик - съкровена въздишка, лозунговата дума не кънти кухо, а пленява с истинността на чувството и с първозданна свежест. 

Бойците стават поети - в един-единствен звезден миг, когато вече не са в живота, но още не са и в смъртта. Поети на едно стихотворение.

Научете повече

Родното "Балканче" Соц-мечтата на младежите по времето на соца в НРБ

Ямахата на младежите преди появата на новите 50-кубикови "Симсони" от ГДР бяха мотопедите "Балкан 50", наричани популярно "Балканче". Бръмчаха из цялата страна с максимална скорост от 60 километра в час  в два цвята - червено и синьо.

100 километра се минаваха с два литра и половина бензин и отиване и връщане до Варна от Шумен например излизаше за двама души около лев и петдесет. Звярът се произвеждаше в Ловеч и за него също трябваше да се чака понякога няколко месеца.

При соца мечтата на момчетата пък беше и още едно двуколесно "Балканче", но без двигател - сгъваемият велосипед "Балкан". В сгънат вид колелото се побираше дори в багажника на зазка. Струваше около 75 лева. 

Помните ли това?

Като караше по нанадолнище от двигателя се чуваше "искам кош, искам кош" а по баир, "кой ме измисли, кой ме измисли".... а бе за времето си беше класика.Мили спомени от едно отминало време.

Научете повече

Сметка за консумация в Гранд-хотел България от 1969г.

Гранд хотелите бяха съизмерими с най високата категория и нормално високи цени за онези времена.

Става въпрос за Гранд Хотел България. Сега колко ли би струвало в подобен ресторант? Иначе е напълно коректна цената, защото съм ходил там и съм водил дама като съм плащал сам. 

Менюто което поръчвах беше различно - шопските - с ракия, Мешана скара, торта и кафе, а,аа и чаши вино или бира!

Димо Коларов /София

Научете повече

На 16 юли 1962 г.,завинаги ни напуска легендарният Борис Машалов

Един от най-големите български народни певеци, известен изпълнител на песни от северняшката фолклорна област. Талантът му на уникален народен певец е забелязан от тогавашния директор на Радио София - Сирак Скитник. 

От 1937г. започва да пее по Радио София и едновременно упражнява занаята си. Той все повече се налага като ярък изпълнител на народната песен и получава покана от грамофонната фирма “Симонавия”. В “Симонавия” той е подпомогнат от професионални педагози. През 1952г. постъпва в ансамбъла на народната армия като солист. С ансамбъла посещава много страни – СССР, Китай, Унгария, Германия и други. След това сформира групата Наша песен и се отдава изцяло на народната музика. Изнася концерти из цялата страна и в чужбина до смъртта си.

 Дейността на Машалов като изпълнител на народни песни е неделима от работата му на събирач. По време на пътуванията си, лични или служебни, той винаги търси народни песни, записва ги, полага старание веднага да ги заучи. В личния му архив има стотици писма с текстове на народни песни, изпратени от почитатели на любимия певец. За изключителния му талант е награден с званието Майстор на естрадното изкуство, орден Кирил и Методий II-ра степен, а посмъртно с орден Кирил и Методий I-ва степен. 

Най-хубавите песни на Борис Машалов са включени в компактдиска на "Балкантон"-"Заблеяло ми агънце". За него има три документални филма- "Легендата Борис Машалов" и "Пей ми песен"-на БНТ и "Неповторимият Борис Машалов" на телевизия СКАТ.

На 12г. Борис напуска родния си град Севлиево със семейството си и се преселват в София. Той и четиримата му братя се учат на бояджийски занаят.

При случайна среща с оперния певец Събчо Събев Машалов получава покана да учи оперно пеене. По-късно именно Събев го съветва да се занимава само с народно пеене.

Борис Машалов умира на 16 юли 1962г. на 48-годишна възраст следобяд около 17ч.

Сред най-известните му песни са:

- Заблеяло ми агънце;

- Атмаджа дума Страхилу;

- Мика мама дума;

- Мятало Ленче ябълка;

- Провикнал си е Никола;

- Мама Елка буди;

- Нигде се боляст не чува, майно ле;

- Недо ле, Недке хубава;

- Радка платно тъче;

- Засвирили са, Дойне, дор три гайди;

- Кехая вика из село;

- Либе, ако дойдиш, сега да ми дойдиш;

- Вино пият петдесет юнака;

- Китка ти падна, Дено;

- Дедо оре на могиле;

- Денчо буля си думаше;

На снимката : Борис Машалов с униформа на водолазна команда (от фонда на ИМ Севлиево)

Научете повече

Риск печели, риск губи и Момичетата на късмета,преди повече от 20 години

Риск печели, риск губи. Така може да се опише животът на Момичетата на късмета, след като станаха известни покрай едноименното шоу на Къци.

Едни от тях спечелиха, като доразвиха късмета си, а други повече никога не излязоха на екран.

Усмивки от старите ленти

Интересна  снимка на Ива Екимова и Гала отпреди 20 години – тогава, когато двете бяха сред най-атрактивните асистентки на Къци Вапцаров.

Както Гала, така и Ива много са се променили оттогава – не само на външен вид.

През 1994 г. Екимова все още не е женена за Дими, тя е скромно момиче с широка усмивка и къси червени коси.

Днес с участието си във ВИП Брадър, Ива показа, че зад тази усмивка понякога може да се крие и малко лицемерие и злоба. Днес вече Дими не е сред живите, а в живота на тв водещата е Петрозар, който също много я обича. Уви, Екимова не показа същата любов в Къщата и изневери морално на мъжа си, като се влюби в адаша си Аръков.

Птичето веднъж каца

Другото запомнящо се Момиче на късмета от ретро снимката – Гала, също се ориентира към професията на тв водещ. Гала също от червенокоска се превърна в блондинка, но доста по-успешна от Ива.

Със собствено предаване и още няколко такива зад гърба си, късметлийката успя да хване птичето от рамото си и не изглежда скоро то да отлети.

Стела Йорданова/HotArena.net/

Научете повече