5:45
Admin
СТАТИИ
2 comments
Става въпрос за Гранд Хотел България. Сега колко ли би струвало в подобен ресторант? Иначе е напълно коректна цената, защото съм ходил там и съм водил дама като съм плащал сам.
.jpg)
Менюто което поръчвах беше различно - шопските - с ракия, Мешана скара, торта и кафе, а,аа и чаши вино или бира!
Димо Коларов /София
5:47AdminСТАТИИNo comments
От 1937г. започва да пее по Радио София и едновременно упражнява занаята си. Той все повече се налага като ярък изпълнител на народната песен и получава покана от грамофонната фирма “Симонавия”. В “Симонавия” той е подпомогнат от професионални педагози. През 1952г. постъпва в ансамбъла на народната армия като солист. С ансамбъла посещава много страни – СССР, Китай, Унгария, Германия и други. След това сформира групата Наша песен и се отдава изцяло на народната музика. Изнася концерти из цялата страна и в чужбина до смъртта си.
Дейността на Машалов като изпълнител на народни песни е неделима от работата му на събирач. По време на пътуванията си, лични или служебни, той винаги търси народни песни, записва ги, полага старание веднага да ги заучи. В личния му архив има стотици писма с текстове на народни песни, изпратени от почитатели на любимия певец. За изключителния му талант е награден с званието Майстор на естрадното изкуство, орден Кирил и Методий II-ра степен, а посмъртно с орден Кирил и Методий I-ва степен.
Най-хубавите песни на Борис Машалов са включени в компактдиска на "Балкантон"-"Заблеяло ми агънце". За него има три документални филма- "Легендата Борис Машалов" и "Пей ми песен"-на БНТ и "Неповторимият Борис Машалов" на телевизия СКАТ.
На 12г. Борис напуска родния си град Севлиево със семейството си и се преселват в София. Той и четиримата му братя се учат на бояджийски занаят.
При случайна среща с оперния певец Събчо Събев Машалов получава покана да учи оперно пеене. По-късно именно Събев го съветва да се занимава само с народно пеене.
Борис Машалов умира на 16 юли 1962г. на 48-годишна възраст следобяд около 17ч.
Сред най-известните му песни са:
- Заблеяло ми агънце;
- Атмаджа дума Страхилу;
- Мика мама дума;
- Мятало Ленче ябълка;
- Провикнал си е Никола;
- Мама Елка буди;
- Нигде се боляст не чува, майно ле;
- Недо ле, Недке хубава;
- Радка платно тъче;
- Засвирили са, Дойне, дор три гайди;
- Кехая вика из село;
- Либе, ако дойдиш, сега да ми дойдиш;
- Вино пият петдесет юнака;
- Китка ти падна, Дено;
- Дедо оре на могиле;
- Денчо буля си думаше;
На снимката : Борис Машалов с униформа на водолазна команда (от фонда на ИМ Севлиево)
Едни от тях спечелиха, като доразвиха късмета си, а други повече никога не излязоха на екран.
Усмивки от старите ленти
Интересна снимка на Ива Екимова и Гала отпреди 20 години – тогава, когато двете бяха сред най-атрактивните асистентки на Къци Вапцаров.
Както Гала, така и Ива много са се променили оттогава – не само на външен вид.
През 1994 г. Екимова все още не е женена за Дими, тя е скромно момиче с широка усмивка и къси червени коси.
Днес с участието си във ВИП Брадър, Ива показа, че зад тази усмивка понякога може да се крие и малко лицемерие и злоба. Днес вече Дими не е сред живите, а в живота на тв водещата е Петрозар, който също много я обича. Уви, Екимова не показа същата любов в Къщата и изневери морално на мъжа си, като се влюби в адаша си Аръков.
Птичето веднъж каца
Другото запомнящо се Момиче на късмета от ретро снимката – Гала, също се ориентира към професията на тв водещ. Гала също от червенокоска се превърна в блондинка, но доста по-успешна от Ива.
Със собствено предаване и още няколко такива зад гърба си, късметлийката успя да хване птичето от рамото си и не изглежда скоро то да отлети.
Стела Йорданова/HotArena.net/
17:22AdminСТАТИИNo comments
Паметник за Сашо Мухата
Заради огромната му популярност в старата столица преди няколко години в социалните мрежи беше създадена и група в негова памет. „Тази група е създадена с цел да си спомним за Сашо, да споделим случки, събития, снимки и интересни преживявания с него (те всички бяха интересни) и да му отдадем дължимото, докато един ден построим паметник в негова чест“, гласи описанието към страницата. И действително историите със Сашо Мухата са безчет. От интересни по-интересни, изпълнени само с добри чувства към местния зевзек.
Дайте ми водка да си оправя вкуса
Безспорно най-разпространени са случките с алкохола, който Сашо Мухата успява да погълне през целия си живот. Някой се шегуват, че става въпрос за милиони литри концентрат. Една история всъщност доказва това твърдение. По обяд Мухата се навъртал в игралната зала „Казабланка“. Питали го колко ракия може да изпие, а той уверено отвърнал, че ще се справи с доста. Наредили му 8 чаши по 100 грама, които той изпил за 28 секунди. Загубил говора, излязъл навън и легнал на бордюра, който му послужил за възглавница. А навън жега- 38 градуса. Викат линейка, а шофьорът на „Спешна помощ“ си помислил, че Мухата и този път се прави на заспал. Взели го в болницата, а след няколко часа отново се появил и поискал водка, за да си оправи вкуса.
Коктейл от люти чушки и карашик
През 1998г. Сашо Мухата често ходел в „Ла скала“. Там имал познат барман и често го карал да му рисува Балдуиновата кула на ръката като питал дали ще му направи „тушировка“. Изхвърлял боклука на заведението и получавал малко пиячка. Понеже бил симпатичен на бармана веднъж се сдобил с уникален коктейл. Смесили му люти чушки, бира, вино, водка, джин, ром, текила, мастика, уиски, мента и малко кола. Изпил го на екс, а после казал, че питието е направо „смърт“. Но често си пийвал от специалния коктейл. Хиляди спомени за него споделят и от „Улицата“, както и от „Десперадо“. Въобще няма заведение в старата столица, на което Сашо Мухата да не е бил „почетен“ член.Майка ми преписа къщата от керемидите нагоре
„Мама Дешка няма грешка“, обичал да казва Сашо Мухата. Веднъж срещнал известният изпълнител Тошко Тодоров до механа „Хаджи Минчо“. Казал му същата фраза и обяснил, че майка му преписала къщата от керемидения покрив нагоре. Тодоров се спукал от смях, а Мухата му казал, че има много хубава усмивка и че зъбите му приличат на бели клавиши от 120-басов акордеон. Друга фраза, която обичал да употребява е, че е „варушки гамен“. Често питал и „к‘во шъ прайми сига“. Хвалел се, че той пие, а другите ги хваща. Шегувал се с всички, затова винаги получавал пиене на аванта. Хората обаче споделят, че той никога не просел, просто си искал така, че никой да не може да му откаже. Често „погребвал“ майка си или пък споделял, че е станал шериф на „Варуша“. Също обичал да иска цигари с обещание, че ще ги върне, след като ги изпуши, и пари, които ще възстанови след смъртта си.
Сашо Мухата не е луд да скача от прозореца
Сашо Мухата бил „примерен“ ученик, сеща се неговият съученик Стефан Давидов, който споделя много интересна случка. Мухата бил една година по-голям от него, но се настигнали в 8-ми клас. Сашо бил на изпит по алгебра при небезизвестната другарка Цацова, която го пратила на пореден поправителен. Мухата естествено нищо не знаел, а учителката се канела да каже кой минава и кой не. Мухата решил да действа бързо, станал и се качил на прозореца, започнал да крещи, че ще скочи от втория етаж на несъществуващото вече училище „Н. Й. Вапцаров“ във „Варуша“. Учителката постъпила разумно, направила се, че гледа предадените работи и казала на Сашо, че е издържал изпита. Така взел основно образование, а след години го питали дали наистина щял да скочи, а той отвърнал, че не е луд да го направи.
Мухата изтървал гаджето си от 1 метър
Сега звучи странно, но на младини Сашо Мухата си имал и мацка. За това свидетелства отново Стефан Давидов, който преди години много обичал да носи жена си на конче от центъра до „Варуша“. Една вечер си тръгнали по същия начин от „Полтава“ и на Пощата срещнали Сашо Мухата с момиче. Бохемът видял своя познат и му казал, че това и той го може. Навел се и казал на девойката да не чака партизаните, а да се качва на раменете му. Обаче мацката била „здраво“ гадже и Мухата на висок глас я попитал какво е яла. После се опитал да я повдигне, но я изръсил на земята от 1 метър височина.
Не на всеки му отива да е лудСашо Мухата често обичал да казва, че не на всеки му отива да е луд. Обикновено отговарял така, след като някой му намекне, че е за лудницата. Обичал да се прави и на пиян и уж случайно да залитне към някоя хубава кака. А за белега на челото си обяснявал, че е емблемата на винпрома. Веднъж разменил един хляб за шише ракия с едно циганче. Казал после „какво да се прави, той е гладен, а аз съм жаден“. Обичал да се шегува, че като повърне Янтра ще стане Амазонка. Имал и чувство за самоирония. Стоял на прозореца в къщата си на „Шипка“ 5 и казал, че диша въздух, защото печката гори. А той нямал печка, но после споделил, че затваря прозореца, да не изстине стаята. А прозорецът нямал стъкло. За Лили Иванова пък казвал, че е „стара кофа неръждавейка“. Веднъж го видели гол до кръста с брадва в ръка. Питали го къде отива, а той казал, че иска да очисти Ахмед Доган. Някои разказват, че по абитуриентските балове почнал да се катери по тухлите на „Полтава“ и паднал. Лежал 6 месеца в гипсово корито.
Един бяга за кеф, а друг за зор
„Сега ако вляза в полицията и напсувам дежурния един ще бяга за кеф а другите от зор“, споделя веднъж Сашо Мухата. С тази негова фраза завършва и тази статия, която е крайно недостатъчна за всичките му лафове. Хиляди са спомените с незабравимия бохем на Велико Търново. Сигурно има и такива, които го помнят с лошо, но то вероятно вече е простено. Сигурно са му простили и онези, на които е искал две керемиди, за да си направи гараж за половия орган. А той отдавна е простил на всички, които са го гледали с насмешка. И сигурно там горе продължава да си пее любимата песен „Лашата ми кантаре“.
Михаил МИХАЛЕВ
17:15AdminВаканции Лагери, СТАТИИNo comments
Все повече българи предпочитат съседните ни Гърция и Турция за почивка през лятото, има много по-изгодни предложения, навалицата пак я има, но човек се разнообразява.Има ли човек време, нерви и желание може да намери и доста изгодни квартирки и стаи, дори с климатик. За силният летен сезон, краят на юни до последните дни на август, цените както се подразбира, скачат доста.
Има доста курортни градчета, които предлагат нощувки от по 15 лева, което е съвсем допустима цена. Все пак, не всеки от нас може да си позволи 5 звезден хотел на брега на морето със собствена плажна ивица. 15 лева ти осигуряват легло, собствен санитарен възел, паркомясто, телевизор с кабелна и напоследък и Wi-Fi. Доста изгодно бих казала аз.
Спомням си когато бях малка как бяхме на море по 15 дни. Половин месец, та дори ти писва. Имахме безплатен престой в станции, пътят ни излизаше за без пари от БДЖ и плащахме само храната, която консумирахме. 15 дни, които се минаваха бавно и блажено.Вече пораснах и всяко лято си позволявам до 6 дни почивка, най-много. Някак доста са се променили нещата. Подбираме винаги най-изгодното, но така и така най-важното е компанията да е приятна. Но все пак, какви бяха цените преди, какви са сега?
Попаднах на тази обява за цените на Слънчев бряг през 80-те години. Има известна разлика. Разбира се, приемаме и факта, че тогава заплатите са били съвсем и напълно различни, но все пак … няма ли как да върнем времето назад и да останем в него? Мечтая за почивка на море от снимките от преди 30-40 години.
Не се оплаквам и сега, забавлявам се, но така ми се иска да стъпвам по този мек и блещукащ пясък, да няма навсякъде заградени от хотелите плажни територии, чистата и прекрасна вода и всичко това.Радва ме фактът, че и сега настаняването на деца е безплатно. Поне това не се е променило. Талони за храна на територията на комплекса, това може би е като сегашният All Inclusive? Може би и храната и цените са се променили до известна степен, но идеята е същата.
Времето си минава, всичко се променя, няма начин. Но все пак ни се иска да се потопим и в атмосферата от преди години, да видим какво е било. Вие какви спомени имате?
Източник:no-comment.bg
17:03AdminСТАТИИ2 comments
„Болярски салам” превзел пазара
Един от новите продукти, които държавното предприятие „Родопа” пуснало на пазара бил „Болярски салам”. Той се произвеждал в София, Ловеч, Пловдив, Русе и Шумен, но станал доста популярен във Велико Търново заради името си. Става въпрос за малотраен колбас, който издържал до четири дни в хладилник. Причина за това била липсата на каквито и да било консерванти в състава. Изненадващо за мнозина днес, саламът се приготвял от изцяло естествени съставки. Оригиналната рецепта включвала едносортно свинско месо, сланина, готварска сол, червен пипер, кимион, кореандър, и канела. И за всичко това потребителите по онова време заплащали едва 3 лв. и 20 стотинки за килограм. Намирали се и такива клиенти, които считали продукта за доста скъп, предвид че е малотраен колбас. В днешно време обаче никой не може да си представи, че салам от чисто месо би струвал толкова. Всеки би предположил, че в него са вложени пилешки кожи, смачкани кости, картофено нишесте, емулгатори, стабилизатори, консерванти, вода и други добавки.
Структурни колбаси били на мода през 80-те
Освен „Болярския салам”, месокомбинатите в страната започнали да измислят различни варианти на вече познатите колбаси. По този начин обособили цял раздел, наричайки саламите в него „структурни”. Това били салами, чиято разрезна повърхност имала мозаечен вид. Новото в тях било, че заедно с влагането на първокачествени основни суровини се прибавяли допълнителни съставки, като свински езици, телешко месо на едри парчета, сърца, мариновани гъби и чушки. Те се изработвали по една основна рецепта, в която били включени едносортно месо от плешката на едър рогат добитък, първокачествено червено свинско месо, свински гърди и подправки. Трайността на всички продукти от серията била 4 дни.
Саламът „Кричим” издържал само два дни
Сред всички „структурни” колбаси имало и един, който вместо 4 дни издържал само две денонощия. Хората следели за срока на годност, защото обичали да го похапват. Става въпрос за колбаса „Кричим”. Днес той е по-популярен като „Мортадела”. По онова време се изработвал от 90 процента основна месна маса, към която се прибавяли 10 на 100 камби или капия. Подправките, които се слагали били бял пипер, кардамон и люти чушки. Цената му била 3 лв. за килограм и се харчел навсякъде в страната. За сравнение в момента „Мортаделата” струва около 6 лв., прави се основно от механично отделено пилешко месо и сланина.
Потребителите през соца също били недоволни
Потребителите на колбаси по онова време също имали своите капризи. Тогава въобще не ставало дума за консерванти, ГМО, добавки, оцветители и сгъстители. Въпреки това клиентите недоволствали например, че саламът бил по-светъл. В такъв случай веднага започвали да цъкат с език, защото в партидата било сложено повече свинско вместо телешко месо. Други пък недоволствали, че в „Телешкия” салам имало 90 процента говеждо месо и 10 процента свинско. Не било редно в телешки колбас да се слага друго месо. Доста били и недоволните от пилешките кренвирши, за които от „Родопа” през 80-те се заканили да ги спрат окончателно, защото компрометирали вкуса на истинския телешки кренвирш. В момента на пазара във Велико Търново има само един кренвирш, който се титулува като „Телешки”. В състава си обаче той има едва няколко процента говоеждо месо…
Михаил МИХАЛЕВ
