Не си спомням да съм ял толкова вкусен горещ хляб със сирене и домати дори във Франция

С дядо ми Иван с каруцата купувахме една торба с горещ хляб от фурната.Той ми даваше една буца сирене и домати.Не си спомням да съм ял толкова вкусен горещ хляб със сирене и домати дори във Франция на Френската ривиера в 5 звезден хотел в който сме почивали.Докато Ристана раздаваше пенсиите и баба ми Мария си поставяше палеца-тогава отпивах от най-сладката боза в големи стъклени шишета и пластмасови капачки на разклона за Рашовица и Пърличево.В четвъртъх ходех до магазина до фризьорката с колелото да вардя ред за карантия...

Не си спомням по вкусна лимонада и етър с железни касетки нардени в мазето ни да съм опитвал на вкус дори сравнявайки ги с френски вина в хотел за 1000 евра на нощ...Баба ми даваше една паничка със захар и зобехме ягоди срещу ТКЗСто на воля..Да споменавам ли българските вкусни домати от помпената станция за които си спомням че помагаха български турци и си изкарваха пари както сега берат масливи в Гърция.Гледайки Врачански балкан-естествената вкусна селска храна и свободата на село Замфирово това наистина беше Раят на света.Баба ми Мария гледаше пуюки и кокошки разбира се.Когато заколяше кокошка и направеше селска супа исках винаги допълнително.Не си спомням талкова вкусна манджа дори сега сравнявайки ги в изисканите скъпи хотели , които посещавам в България във връзка с професията ми..Аз незнам какво е био продукти както сега има етикети в големите супермаркети в София.

С баба ми беряхме най-вкесните круши сладуши и за да си докараме някой лев взимахме автобуса за Берковица.Там на пазарчето торбата ни с пловдове веднага се разграбваше..Баба ми Мария/майката на моята майка Райка Божкова/ приготвяше най-вкусните мекици на света за закуска.Билковият чай ,който приготвяше от градината ни беше несравнимо ароматен.Имах привилегията като внук на Иван крайшника да пия прясно издоено мляко от овцете и в една купичка прецедено през марля да го дробя с вкусен къшей хляб докато пладнуват овцете.С моето колело носех вода и храна на кучето ни което охраняваше бустана.Понеже нямахме череши от малък знаех при старият язовир на селото къде има плодни дръвчета и тайно си набирах по една торба.Дядо ми Иван Минов крайшника беше много трудолюбив.Беше наел един трактор и така направи коритото на реката до язовира на Рашовица да минава покрай нашата градина.С една мотика отбиваше водата и всекидневно напояваше пипера , доматите , краставиците , боба.Колко много чушки нижехме с баба за зимаска ние си знаехме.Сиренето ,което приготвяше в тенекии не мога да го сравня дори в ресторанти , когато съм живял и работил до Париж /Франция/.В село Замфирово началато на 70те и 80 те кипеше живот.Хората се препитаваха от земеделие и животновъдство...Всичките бяха усмихнати и дружелюбни..Имаше през лятото много деца и местни също.Ние бяхме и останахме приятели за цял живот...

Др. Йовица Божков-София/специалист по кардиология и вътрешни болести/

Научете повече

Мъжки тениски – разнообразие от щампи и цветове

Мъжките тениски изглеждат стилно не само с дълги спортни панталони и дънки, но и с летни къси панталони, както в спортен стил, така и в спортно-елегантен, уличен, и много други. Ето защо те са сред най-предпочитаните облекла сред съвременните мъже. През новия сезон идват с впечатляващи цветове синьо, бяло, черно, червено, жълто, зелено и други интересни нюанси.
Няма спор, модните мъжки тениски в спортен стил от flaro.bg веднага ви привличат окото с оригиналния си и изключителен външен вид, като често той е допълнен от разнообразни щампи, изображения на различна тематика или пък оригинални надписи.

Бели мъжки тениски

Така например, белите мъжки тениски са признати като класика в жанра и са в състояние да се впишат във всеки ансамбъл, за да добавят още по-голяма хармония – може да ги носите с дънки или пък спортни и спортно-елегантни панталони. Чисто белите мъжки тениски са универсални, но ако държите да бъдете по-креативни може да изберете такива, които са украсени със щампи надписи.

Черни мъжки тениски

Що се отнася до моделите, издържани в черно, то те не са по-малко популярни, така че си струва да заложите и на тях. Ще изглеждате прекрасно, защото внушават респект и едновременно с това са идеалното допълнение към всеки аутфит.

Цветни мъжки тениски

Цветните мъжки тениски също не са за пренебрегване и са в състояние веднага да повдигнат настроението и да направят мъжката визия още по-интересна и елегантна. Тематиката на изображенията може да е различна – поп изпълнители, любими банди, красиви момичета, екзотични или домашни животни и други цветни и изпълнени с жизненост модели.
Мъжки тениски на райета

Те също няма да излязат от мода, като тази година са представени от различни цветови вариации, които включват не само хоризонтални, но и многоцветни вертикални ивици, за да е външният вид на мъжете по-свеж, игрив и закачлив. Особено, ако ги изберете в по-ярки цветове.

Научете повече

По времето на соца Баба ми криеше в шкафа икона на Богородица

Един от най-ярките спомени от социалистическото ми детство е скритата в един шкаф икона. В родната къща на баща ми в малко северозападно градче моята баба държеше скрита една икона. Богородица с младенеца, на гърба й стои печат от Светия синод на БПЦ. Най-обикновена хартиена иконка в малка рамчица без никаква художествена стойност. Но вероятно безценна за религиозната възрастна жена.

Иконата не беше просто затворена там. Дядо ми беше забил пиронче на вътрешната стена в шкафа и тя беше закачена на него. Спомням си, че вечер преди лягане баба отваряше шкафчето прекръстваше се, казваше: Благодаря ти, Господи! И после си лягаше. Като дете ми беше любопитно и я питах защо го прави, защо благодари.

Отговаряше ми простичко – защото я е дарил с още един ден. В един период ме предупреждаваше да не казвам на нашите. Само че веднъж, когато бяхме с родителите ми, видях, че баща ми е отворил шкафа и търси нещо в него. Не изглеждаше изненадан от иконката.

Отново с баба ми за пръв път прекрачих прага на църквата, която и до днес си стои в градчето, ремонтирана, разкрасена, облагородена. Тогава не изглеждаше така.

Естествено това бяха нашите малки тайни, които аз не споделях с никого, дори и с родителите си. Тази жена си отиде от света в началото на 80-те години, но за мен си остана символ на чиста и неопетнена вяра, която дори и при религиозните репресии на онзи режим тихо и ненатрапчиво отстояваше. Вярвам, че днес е на едно по-добро място, което е заслужила благодарение на своята духовна отдаденост. А иконката сега стои на стената ми и всекидневно е пред очите ми./Ретро.бг/

Цветан Асенов, Плевен

Научете повече

Фиш за заплата на фризьорка от 1989 година.Ето за какво е стигала тя:

Това е фиша за заплата на майка ми от юли 1989 г. Тогава тя работеше като фризьорка във Варна в държавно предприятие.

Заплатата й чисто е била 210,19 лв.
"Запорът" от 30 лв. е изплащането на апартамента, който тя погасяваше към държавата.
Удръжката от 26.11 лв. е застраховка женитба, която тя беше сключила за мен. Парите ми бяха изплатени по мое желание по-късно.
За какво стигаше тази заплата:
Тока беше няколко стотинки на киловат/час - всички се отопляваха на ток.
Водата беше също няколко стотинки за кубик.
Цената на билет за градския транспорт беше 6 ст., разговор по телефон от уличен автомат 2 ст., една баничка беше 30 ст., киното беше от 20 ст до 50 ст., бензинът беше под левче. За нова кола - лада или жигули - се чакаше по 10 -15 години, но пък москвичи и запорожци имаше свободно. Полските фиати бяха най-скъпи. Една мешана скара в ресторант Евсиноград в центъра на Варна беше 3,20 лв., с ракията и салатата стигаше около 5 лв. Хляба в магазина беше 30 ст.
Семействата почиваха поне веднъж в годината - на море. Една карта от предприятието за един човек за 14 дена струваше на работника между 17 и 22 лв.
Имаше развита туристическа дейност във всички градове, което даваше възможност за походи в планините с нощувки в хижи за почти без пари. Можеше да пътуваш на екскурзия във всяка страна от социалистическия лагер, но излизането в Западния свят беше изключително трудно.
Почти всяко семейство имаше виличка, лозе или къщичка в близко село.
Червена буржоазия имаше - и тя беше в партийния елит. Това беше дразнещо и отблъскващо. (Децата на същите тези тарикати сега управляват нас.)
От друга страна престъпността беше много ниска.
Данъците пък бяха смешно ниски. Да се чудиш как сме оцелели без ДДС, тол системи, винетки и всякакви други грабежи като тези, които търпим от днешната държава.
Здравеопазването беше на ниво и беше напълно безплатно.
Образованието също. А за високия му статут е давала оценка и Маргарет Тачър.
Имахме стойностни космически разработки.
Спорт на световно ниво.
Не живеехме богато, но държавата беше социална и макар че хората бяха жлъчни към властта, бяха спокойни и можеха да пуснат децата си сами на училище.
В онези времена ако имаш достатъчно силни връзки можеше да стигнеш далече.
Днес "достатъчно силните връзки" могат да ти помогнат само в избора на екип в болницата, за да не умреш на операционната маса поради нелепа грешка.
В т.нар. "тоталитарен режим" България просперираше, а сега се разпада поради бандитизма по най-високите етажи на властта. А народът измира или се евакуира в чужбина, за да се спаси.
И този режим на държавно управление чрез геноцид се подкрепя от евроатлантическите ни съюзници.

Това е истината, разбирайте ме както искате.

Източник:Красимир Симеонов

Научете повече

Когато млякото беше 18 ст., сиренето – 2,60 лв. а кифлата 15 стотинки

Помните ли този вкус....и тези цени?

По времето на  социализма преди 1989 година, цените на стоките бяха народни и се определяха от специален Комитет. Ето какво си спомням.

Кифлата беше 15 стотинки, баничката със сирене – от 15 до 20 ст. Бозата – 6-15-30 ст. според шишето. Виното също беше по джоба на всеки – 97 ст. Конякът „Златна котва“ беше 3,90 бутилката. Ракията – по 4-5 лв. Лимонадата от 330 мл – 5 стотинки, оранжадата – 9 стотинки, швепсът – 15 стотинки.

През последните 5-6 години до 1990-а прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 18 ст. без бурканчето, краве сиренето беше 2,60. Минималната заплата действително беше 120 лева, но през 1989 г. я направиха 140.

Преди 1989 г. ДСО „Родопа“ беше единствената държавна фирма, осигурявала снабдяването на населението с месо и месни продукти. Месокомбинатът имаше клонове във всеки окръжен град. Помня, че наденицата македонка, известна като „кучешка радост“, беше 3,30 или 3,60 лв.

Цената на билет за градския транспорт в столицата и в големите градове на страната до 1973 г.  беше 4 ст. От началото на 80-те цената на билетчето за автобус, тролейбус или трамвай стана 6 ст. Билет за самолет София–Бургас в края на 80-те струваше 22 лева. Билет за кино струваше 0,25 лв., входът за театър беше 1 лев./ретро.бг/

Научете повече

Спомените на една двойка за Св.Валентин през 1985 година

През 1985 година, на 14 февруари с приятеля ми Даниел отидохме първо на кино, а след това на вечеря. Общо взето не правехме нищо кой знае колко романтично. 

Изведнъж на двама ни хрумна идеята да отиден до София и да  се качим с новата му Жигула до Копитото, защото там гледката е много красива.

В Пловдив нямаше грам сняг и на нас изобщо не ни мина през главите, че в София ще има.Стигмахме Столицата а колкото по-високо се изкачвахме обаче, толкова повече сняг имаше. В един момент затънахме. Макар че не бяхме стигнали целта, гледката пак беше много красива.

Бяхме заседнали в снега, умирахме от студ, но въпреки всичко си изкарахме страхотно. По едно време случайно едни хора с лада нива минаваха и ни помогнаха. Казаха, че не сме първите, на които за оказали помощ този ден. Ще помня дълго точно този 14-и февруари“.

Научете повече

Някога Ракети и Метеори пореха вълните на Дунав.Имаше редовна Видин- Русе

Всеки ден имаше линия Видин- Русе. Сутрин тръгваше корабът от Видин и вечерта стигаше в Русе. А от Русе тръгваше вечерта и чак на другия ден следобед пристигаше във Видин", спомня си Григорчо Любенов.

Наред с корабите до Русе плавали и ракети:

"Те са били доста  бързи. За 5 часа с тях  се стигало до Русе. С влак до София се стигаше по- бавно, отколкото с ракетата до Русе. Те са развивали 60-70 километра и се вдигаха просто над водата, с такава сила вървяха. Много приятно за пътуване беше. Аз съм пътувал няколко пъти с ракетата и кометата. И те се редуваха- един ден ракетата, един ден кометата." разказва Григорчо Любенов пред БНР

"Метеорите, които вървяха, бяха няколко типа- едните бяха ракети. Бяха по- малки, около 60 души се возеха в тях, другите- метеор, който около 116 души, мисля че беше. И отначало ги снеха от ползване тия, малките ракети, след това спряха и метеорите.

Единият от корабите, които пътували по реката- "Георги Димитров", се запалил и изгорял на пристанището, спомня си Емил Левашки.

"Потъна и стоя няколко години. После го нарязаха на скрап и с трактори го изтеглиха. А "Александър Стамболийски" го спряха от пътуване. А метеорите, които бяха, бяха добър транспорт, перфектен- лек, бърз за времето, евтин."

Григорчо Любенов

Научете повече