Неизвестен за сега мъж успял да пробута неистински банкноти с номинал по 50 лева.
Използвана е стара схема, при която си закупуват дребни неща и се плаща с парите-менте.
От полицията предупреждават, че по време на празниците измамите зачестяват и хората трябва да бъдат по-бдителни.

Ето как да разпознаете истинските от фалшивите банктноти

Воден знак

Следващият най-разпространен признак за истинност е така нареченият воден знак. Той всъщонст представлява изтъняване на хартията под определена форма. Това емисионните печатници постигат с помощта на машина и е почти невъзможно да се направи извън тях. Фалшификаторите добре знаят това и за да „украсят“ произведението си с „воден знак“, те го рисуват. Истинският воден знак прозира, гледайки банкнотата на светлина. Ще ви издам и един трик, който също може да използвате в търсене на знака. Взимате бакнотата и я поставяте над тъмна(черна) повърхонст. Там, където хартията е изтънена, изображението ще се изпълни с черен цвят. Ще го видите много лесно. След това поставяте същата банкнота над светъл фон, изображението отново ще се очартае, но ще бъде в бяло. Бакнотата е истинска! Нарисуваният воден знак винаги ще стои тъмен- дори черен.

Холограма

Централните банки вече се защитават и с друг способ – холограмата. Тя представлява сменяща цвета си сребърна част от банкнотата. При различните валути тя изглежда различно. При лева например е лента, при еврото – правоъгълна форма в долния десен ъгъл, при швейцарския франк пък са геометрични фигури. При накланяне на банкнотата в различни посоки холограмата трябва да сменя цветовете си, както и да се появяват поне три различни изображения. Най-често те са наименованието на валутата, номиналът и някакъв произволно избран символ, свързан с държавата. Тук не е толкова важно какво точно виждате при наклон, а как го виждате. Сменят ли се изображенията изцяло, плавно ли преминават те от обект в обект, цветовете добре разграничими ли са. Този признак също се проверява лесно. Използвайте го ако нещо ви усъмни или в случай че банкнотата е захабена и не може да усетите добре релефа.


Играл е в театрите в Габрово, в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", в Народния театър "Иван Вазов". Сред многобройните му
участия в киното са ролите във филмите "Момчето си отива", "Татул", "Опак човек", "Обич", "Зарево над Драва", "Вилна зона", "Снаха", "Допълнение към Закона за защита на държавата", "Време разделно", "Барутен буквар", "Войната на таралежите", "Двойникът", "13-ата годеница на принца", "Карнавалът", в сериали като "На всеки километър","На живот и смърт", "Синята лампа", "Пътят към София", "Ленко", "Пазачът на планината".

Удостоен със званието "Заслужил артист" (1981).



Оже стартира като модел, представяйки Франция. Класира се като първа подгласница в Мис Свят 1958г.

Стартира кариерата си на актриса във филма от 1962 г. „Желязната маска”.

Няколко години по-късно през 1965 г. изиграва ролята на Домино в „Операция мълния“, четвъртият филм за Бонд.

Тя беше първата французойка, партньор на героя на Джеймс Бонд, известен като агент 007.

В началото героинята на Оже е трябвало да бъде италианка, но продуцентите пренаписват историята и Домино е французойка.

„Момичетата на Бонд“ рядко получават признание за актьорските си качества, защото акцентът на ролите им е върху красотата и телата им.

Но Оже се отличава от останалите актриси, защото навлиза в ролята и успява да я изиграе като професионалист.

След „Операция мълния“, Оже продължава да играе във френското и италианското кино.


Един служител на Федералната служба за сигурност (ФСБ) е бил убит при стрелба близо до централата на руската служба в центъра на Москва, съобщават руските медии. 

Първоначално се съобщаваше за трима убити.

Още двама служители на ФСБ (бившето КГБ) са тежко ранени, уточниха от руското министерство на здравеопазването и допълниха, че още трима са ранени. Нападателят е бил неутрализиран, като засега не е ясна самоличността му.

ФСБ по-късно опроверга информациите, че нападателите са били трима, като уточни, че нападателят е бил само един.

Допълва се, че не е имало проникване в сградата на руската специална служба на ул "Любянка".

ФСБ разглежда случилото се като "акт на тероризъм".

Снимка:www.themoscowtimes.com

Изминаха вече доста години от най-голямата ядрена авария, която е преживявало човечеството. В България все още не са направени изследвания върху щетите, които е нанесла ядрената катастрофа върху хората. Няма и наказани за информационното затъмнение, което е било наложено след случая.

Експертите по ядрена енергетика днес се оправдават, че им било забранено да говорят за това. От соц елита също се оправдават със забрана от Кремъл. Това обаче не им е попречило да хранят себе си и семействата си с храни, внесени от най-отдалечените държави и да пият вода, която била вадена от най-големите дълбочини.

Само няколко дни след аварията в Чернобил, хиляди българи са били по улиците на първомайска манифастация. Повечето от тях са водели и децата си, за да са закърмени още от малки с обич и вярност към партията. За лош късмет, точно в този ден валял проливен дъжд, който бил радиоактивен и не само намокрил хората, ами напоил с отрови почвата в България.

В резултат от това, реколтата от плодове и зеленчуци била огромна. Хората се радвали колко големи марули са отгледали. Естествено в този момент те не са знаели, че тази храна е отровна и в никакъв случай не трябва да се консумира.

Другарите от партията обаче били наясно с това и се хранели само с най-доброто, което било доставяно специално за тях от най-далечните краища на света. В същото време успокоявали народа, че няма причини за паника.

Само след една година у нас имало бум на абортите. По неофициални данни те са около 2000. Една част от тях са били спонтанни, но повечето били умишлени, защото хората се притеснявали, че може да им се роди увредено дете.

България се нарежда на пето място по заразеност от плъзналата радиация. На първо място сме в Европа по ракови заболявания. Голяма част от болните са млади хора и деца, които страдат от болести, нетипични за възрастта им, включително и психически.

Майкъл изчезва през 1960 г., когато е в Нова Гвинея, за да търси артефакти и антики. Основното обяснение е, че е изяден от канибали, но уликите дори за това са прекалено малко, за да се направи заключение.

През 1960 година той се включил в експедицията на музея на археологията и етнологията „Пийбъди”, която заминавала да изучава населението в  долината Балием в централна Нова Гвинея.

Първоначалният план е да озвучава документален филм на продуцента Робърт Гарднър „Мъртви птици”. Именно това е повратният момент в живота на милиардерския наследник.

Майкъл, заедно с друг човек от екипа, се отделя от групата, за да изследва племето Асмати. Събирайки сведения за мистичните корени на най-силното и войнствено племе по тези краища, Майкъл успял да се издигне в очите на канибалите като могъщ човек. Той постигнал това като им подарявал стоманени брадви, които били по-скъпи от златото за бойците. В замяна те му давали нарисувани черепи и други племенни реликви.

Наследникът на Рокфелер едва ли е предполагал, че канибалите вече точат зъби за него. Асматите вярвали, че изядеш ли човек, получаваш силата  и качествата му. А Майкъл Рокфелер носел известно име и главата му имала двойно по-висока цена.

Погълнат изцяло от културата на древното племе, Майкъл се завърнал отново в Нова Гвинея след като приключили снимките на филма. Той планирал да се сдобие с още от културното наследство на Асматите. „Това е страстта, опияняващото желание да направя нещо авантюристично във времето, в което световните граници, в истинския смисъл на думата, просто изчезват”, споделя в писмо до семейството си младият изследовател. „Времето, което прекарвам тук е изтощително, но същевременно вълнуващо. Асматите са като един огромен пъзел от стотици церемонии и имат уникален стил в изработването на артефакти. Пътуването и пребиваването тук ми помагат да разбера, дори и само повръхностно природата на този пъзел”.

При племето Асмати рядко попадат потомци на милиардери. Първоначално местните посрещнали  топло и радост чужденците, като ги засипвали  с местни блага. Това не било достатъчно за Майкъл, който искал да намери най-ценните и редки артефакти. По това време е на 23 години. В последното му пътуване до Нова Гвинея го придружава неговия приятел Рене Васинг. За последно Майкъл бил видян жив от Рене. Двамата били на катамаран, с който плавали на около 15 километра от бреговете. Твърди се, че двигателят им отказал. Тогава правнукът на петролния магнат Джон Рокфелер се хвърлил в морето с думите: „Мисля, че ще успея” като  закачил два бидона за тялото си, за да го държат на повърхността. Майкъл се славел като много добър плувец, но официално семейството му приема версията, че се е удавил или са го разкъсали акули. Започва масово издирване, но не е открита и следа.

Маската на смъртта

Преди да се отправи на фаталното си пътешествие, Майкъл бил на посещение при местния шаман. „Виждам на лицето ти маската на смъртта”, казал му той, но младежът не обърнал внимание на мрачното предсказание. Той грам не се трогнал и от предупрежденията, че плавателният му съд е претоварен. Катамаранът се обърнал, а останалите пътници едва се добрали до брега.

Изчезването на Майкъл се превръща в храна за медиите. Години наред те спекулират с различни версии. Освен акулите, крокодилите и удавянето, се появяват още две: че е останал да живее на близкия остров и че е бил изяден от племето Асмати.

През 1962 година мисионерът Вилем Хекман заявил, че Рокфелер е успял да доплува до брега, но практически веднага бил убит от воините на селото Осчанеп. През 1964 г. тази информация била потвърдена от бежанци от територията на асматите, които твърдели, че младият Рокфелер бил убит, сварен и изяден от воините на Осчанеп. Семейството му и холандското правителство яростно отричат тази версия.

В същата година смъртта на Майкъл Рокфелер била официално обявена, независимо, че останки от сина на Нелсън Рокфелер така и не били открити. Причина за кончината му – удавяне.

Развръзката

Една от легендите разказва, че майката на Майкъл платила 250 хиляди долара на частен детектив, който да разследва изчезването. Отзвукът на мистериозния случай привлича вниманието на журналиста и изследовател, познат от National Geographic – Карл Хофман. Той прави това, което може най-добре – отива на място и се лута из джунглите на Нова Гвинея в търсене на истината.

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив