В памет на Пазарджишката теснолинейка, заминала за последния си път...

Датата  - 30-ти септември. 2002 година. Понеделник. Ден, свързан с новото начало. На пръв поглед ден като всички останали. Град Пазарджик. Малко преди седем вечерта. Железопътната гара. Тихо и пусто е.
Тук обаче този понеделник поставя едно тъжно начало - начало след несправедлив край на една 74-годишна история. Краят на един живот. Скъсването на една връзка. 

На далечния седми коловоз са композирани три зелени вагона и един локомотив. След броени минути те ще заминат, обслужвайки последния влак по теснолинейката от Пазарджик до Варвара - част от линията Септември - Варвара - Велинград - Банско - Добринище. Последните пътници със сълзи в очите се качват на Малкото влакче. Те са с него в последния му курс. Малко, но верни до гроб. "Пазарският влак" никога повече няма да се върне в Пазарджик, никога повече няма да мине край къщичките на селата Главиница, Ляхово и Ветрен дол. Бариерите на прелеза ще се пенсионират - защото вече няма на кой да служат. Днес той ще умре. Влакът. Гръбнакът на местния живот. Последното "Сбогом" протича със закъснение. Сякаш нещо невидимо задържа теснолинейката още няколко минути в гарата, преди да се изгуби в тъмнината. Вятърът бавно повява и придава още по-тягостно усещане. Бавно пада нощта. Черна и студена. С последното подаване на зеления сигнал бавно релсите започват да изстиват... тихо и пусто е. Отиде си... завинаги... а може би не...

И днес, когато застана на перона, все още търся с поглед Малкото влакче. Но него вече го няма. А може би още го няма. И тялото ми изтръпва. Изпитвам ужаса от загубата всеки път, когато се доближа до там, когато го сънувам и се събудя. Затова знам, че не искам да губим повече. Както каза един приятел - човек може без един бъбрек, но без двата си не. Затова ще пазим Родопската теснолинейка, помнейки как преди 14 години позволихме да погребем една значима част от нея. Попитах хората, макар да бях сигурен - днес 98,5% от пазарджиклии смятат, че откъсването ни от Трансродопската железница, свързваща курортите Велинград, Банско и Добринище, е голяма загуба за града и региона ни.
Този тъмен последен понеделник на месец септември 2002 година трябва да поражда у нас въпроси и заключения, които оставям на всеки от вас...

В памет на Пазарджишката теснолинейка, заминала за последен път на 30-ти септември. 2002 година - около 19 ч.
Снимка:tesnolineikata.com
Автор на текста: Кристиан Ваклинов

Научете повече

Когато Варна се казваше град Сталин

Разказвам ви за спомените на дядо ми, роден през 1949, в град Сталин. Ако случайно не знаете, за няколко години град Варна е бил наречен Сталин, в почит на съветския ръководител. Цели 7 години.

Когато бях малък, огромно впечатление ни правеше статуята на Сталин. Нас ни беше страх дори да я докоснем или да влезем в периметъра й. Тя беше на входа на Морската градина и през нея минавахме няколко пъти всяка вечер. Помня, че дълго време около статуята стоеше на пост милиционер, а ние преминавахме с наведени глави и в тишина.
Сталин почина през 1953, градът стана обратно Варна, но статуята оставаше. Покрай нея не дежуреше милиция повече, играеха деца и хората минаваха спокойно, но не влизаха в близкия периметър. На няколко пъти имаше вандалски актове, които бяха критично обсъдени във вестниците, а хората само мрънкаха под носа си.

Една вечер през лятото на 1962 милицията блокира цялата Морска градина. Не допуснаха никого, а на сутринта статуята я нямаше. Нямаше и обяснение, сякаш никога не я е имало. Тръгнаха легендите.

Приятели се кълняха, че с хеликоптер са я хвърлили в морето и водолази са я снимали, цялата покрита с водорасли. Никога не видях подводните снимки. Официалната версия беше, че поради ремонт я прибират на склад, откъдето тя така и така не излезе. Постепенно започна изтриването на всички спомени за град Сталин, утопичната перла на Черноморието, в която всички искаха да живеят. Само Сталин си остана почетен гражданин, а от почетната му статуя не остана нищо.

Научете повече

Най - доброто от професор Юлиян Вучков през годините (ВИДЕО)

Професор Вучков бе един  изключителен талант и интелект, но със своя си особен чар. По-скоро беше смешен, но и в това имаше харизма. Телевизията губи едно явление.

Кратка биография:

Юлиан Димитров Вучков е роден на 31 януари 1936 г. в град Варна. Завършва гимназия в Хасково и театрознание във ВИТИЗ през 1958 г. Защитава докторска дисертация в Института за литература при Българската академия на науките на тема „Българската драматургия (1878 – 1944).

Bългарски есеист, публицист, театрален, литературен и телевизионен теоретик, критик, доктор на науките. Създател, коментатор и водещ на редица телевизионни предавания. Дълго време погрешно наричан и самонаричащ се „професор“. От октомври 2012 г. – почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии, а от 2013 година – и на Университета за национално и световно стопанство. Той е един от най-ярките образи на екрана.

Завежда кабинет по режисура в Творческия дом на актьора през 1959 – 1969, а от 1969 до 1990 е главен редактор на списание „Театър“.

Научете повече

След 22 години шофьорът, ударил Лейди Даяна във фаталния тунел, направи шокиращи разкрития

Ле Ван Танх обясни защо е мълчал дълги години.
Шофьорът, за чиято кола се твърди, че ударила автомобила на принцеса Даяна секунди преди фаталния удар в парижки тунел, направи сензационни разкрития, свързани с разследването. 

В ексклузивно интервю Ле Ван Танх, който е родом от Виетнам, проговаря за пръв път във връзка с твърденията, че неговият „Фиат Уно“ е ударил „Мерцедес“-а на Принцесата на народа, съобщава „Дейли Стар“.

Той посочи, че когато британски полицаи го повикали във Великобритания, за да даде показания за катастрофата, някои френски офицери му казали: „Не ходи там“.


Принцеса Даяна почина, след като колата ѝ се удари в стълб на тунел в Париж на 31 август 1997 година. Загинаха също годеникът ѝ Доди Ал Файед и шофьорът Хенри Пол.   Единственият оцелял е Тревър Рийс-Джоунс – охранителят на Даяна, който е тежко ранен.   През 2006 година бащата на Ван Танх заяви, че в деня на катастрофата синът му си е поправил и пребоядисал колата. Според разследващи, това може да означава, че е имало сблъсък между нея и автомобила на Даяна.   По това време 22-годишният Ван Танх е бил шофьор на такси. Той е разпитван от френски полицаи, след като били намерени следи от боя по колата му, която била същата като тази на „Мерцедес“-а.

Пред екип от автори, пишещи нова книга за Даяна, той обяснява защо досега е мълчал и не е отишъл да даде показания в Лондон.   В дома си в Париж шофьорът, който е и бодибилдър, научил, че британските разследващи все още много искат да разговарят с него.   „Знам, че ще дойдат. Няколко пъти ми казаха, че ще се върнат“, заявява той.   „Знаете ли какво ми каза френската полиция? „Законът не е същият като във Франция, не ходи там. Не ходи там“, казва шофьорът.   На въпрос относно твърденията на баща му за пребоядисването на колата той отговаря: „В полицейския доклад – те знаят защо я пребоядисах. Когато нямаш пари и имаш повредена стара кола, какво правиш?“.   Мъжът заяви, че се чувства оправдан и невинен по обвиненията, че е замесен в смъртта на принцеса Даяна.

През 2017 година британският полицейски комисар Лорд Стивънс, който ръководел операцията по разследването, заяви, че били помолили Танх да им съдейства и да говори с тях във връзка със случилото се.

„Не го обвиняваме за инцидента. В моя доклад се казва, че „Фиатът“ е замесен в случилото се, но не е причина за катастрофата. Все още се опитваме да го разпитаме“, каза той тогава.   Екип журналисти разговаря с Танх това лято и издаде подкаст „Даяна: Случаят е разрешен“. Те издадоха и книга със същото заглавие./Блиц/

Научете повече

В Унгария дадоха 23 милиарда бонус на пенсионерите

Всички пенсионери получават поравно. Независимо дали трудовият им стаж е 10, 25 или 45 години.

Няма шега, драги читателю. Преди дни всички пенсионери наистина бяха зарадваха с бонуси в размер на 23 256 000 000! Само че не лева, а форинти; и не българските, а унгарските пенсионери! 

Това пише Труд бг,цитирани от БЛИЦ. Всеки от тях получи препоръчано писмо от канцеларията на премиера Виктор Орбан, към което бяха приложени чекове за 9000 форинта (прибл. 30 евро), които да бъдат разходвани за плащане на сметките за ток и газ.

Независимо дали пенсиите им са 50 хиляди, 100 хиляди или милион форинта. Независимо дали са унгарци или чужденци Всички те са работили в Унгария и правителството смята, че им дължи нужната почит и уважение за техния труд, за приноса им в укрепването на икономическата стабилност на Унгария. Впрочем, съдържанието на писмото говори само за себе си: „Уважаеми сънароднико-пенсионер! Съобщавам Ви новото правителствено решение, което приехме в интерес на всички унгарски пенсионери. През септември тази година всеки от Вас ще получи бонове на стойност 9 хиляди форинта, които да бъдат изразходвани за заплащане на сметките за газ и ток. Може да си го позволим, защото през 2019 година унгарската икономика постигна още по-добри показатели. През 2010 г. унгарското правителство пое ангажимент да запази покупателната стойност на пенсиите. През 2013 г. и 2014 г. намалихме режийните разходи на пенсионерите и оттогава продължаваме да намаляваме режийните разходи на домакинствата им. Всички ние сме една нация.

Вярваме, че ако икономиката бележи успех, би следвало възрастното поколение също да се възползва от резултата на този успех! С почит и уважение мислим за хората, които със своя труд са положили основите на нашите постижения днес. Искаме да ви уверим, че и в бъдеще пенсионерите могат да разчитат на унгарското правителство. С поздрав и пожелание за добро здраве: Виктор Орбан, Министър-председател на Унгария“ Според официалната статистика, през 2018 г. в Унгария е имало 2 милиона и 584 хиляди пенсионери. Умножено с еднократния бон в размер на 9000 форинта, това прави 23,256 милиарда форинта – равностойността на 77,5 милиона евро при осреднен курс 300 форинта за евро! Тази сума унгарското правителство заделя за пенсионерите, с което косвено се повишава покупателната стойност на пенсиите им. През последните шест години тази практика се превърна в традиция. Преди всяка Коледа или Великден унгарските пенсионери получават благодарствено писмо от премиера Орбан, към което се прилагат чекове на стойност 10 хиляди форинта. Политическите опоненти на Виктор Орбан веднага реагираха с възражението, че със сегашния 9-хиляден бонус правителството отново се опитва да купува гласовете на избирателите пенсионери. Предстоят избори за общински съветници и кметове, насрочени за 13 октомври 2019 г.; а за 4 ноември – избори за Съвети на националните малцинства.

Припомняме, че миналата година, месец преди редовните парламентарни избори, с постановление на правителството на всички унгарски граждани – не само на пенсионерите – бяха отписани по 12 000 форинта (прибл. 40 евро) от сметките им за газ. Трудно може да се определя като „купуване на гласове“ облагодетелстването на цялата нация, включително критично настроената към политиката на правителството част от унгарското население. А как да квалифицираме стотиците милиони евро, заделяни за материално подпомагане на младите семейства, за стимулиране на раждаемостта, за преодоляване на демографската криза? Всичките тези разходи за социално развитие стават възможни, защото икономиката на страната е в подем, през 2018 г. отбеляза 5-процентен ръст. Безработицата е сведена до поносимите 4-5% с тенденция към намаляване. Стабилизират се работните места. Нарастват заплатите и пенсиите. Според официалната статистика днес средният размер на пенсията е 134 947 форинта (прибл. 450 евро) и ежегодно се актуализира.

Това е трайна политика, която правителството води вече девета година. Така че не „подкупите“, а реалните резултати на социалноикономическото развитие и отстояването на националните интереси на страната допринесоха за трето поредно мнозинство с две трети на партията на Виктор Орбан на парламентарните избори през миналата година. „Съединението прави силата“ не е изпразнен от съдържание „слоган“, а осъзната реалност от мнозинството унгарци заедно да посрещат изпитанията на времето, заедно да се изправят пред света като единна нация и държава. Защото силата е в единството, а слабостта идва от разделението…

*Снимка:Дневник.бг

Научете повече