Според шефа на федерацията Илиана Раева, нашите момичета са играли без грешка

Ансамбълът на България в състав Симона Дянкова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс, Стефани Кирякова и Ерика Зафирова спечели сребро в многобоя на Световната купа в Минск.

Момичетата играха без грешка и в двата дни с огромна трудност в съчетанията си, но останаха недоволни от оценяването. Още в петък президентът на българската федерация Илиана Раева изригна срещу съдийството, пише dir.bg.

За съчетанието си с 5 топки вчера нашите момичета получиха оценка от 28.850, а на три обръча и 2 чифта бухалки бяха оценени с 28.800 и така със сбор от 57.650 т. се окичиха със сребърните медали.

Първи е отборът на Русия със сбор от 59.050 (29.200 и 29.850), трети са домакините от Беларус със сбор от 57.450 т. ( 28.750 и 28.700).

„Българките бяха единственият отбор, който изигра безгрешно своите композиции! – коментира във Фейсбук Илиана Раева. – Диамантите ни играха по-уверено отвсякога! Показаха невероятна класа, характер и зрелищен спектакъл!“

В индивидуалната надпревара Боряна Калейн се класира на шесто място в многобоя със сбор от 83.000 точки.

На бухалки тя получи оценка от 23.150 т. и се класира за финала в неделя с трета по сила оценка. На лента също игра много силно и вдъхновено и бе оценена с 19.850, което я праща на финала със седма по сила оценка.

Боряна изигра много добра топка и с оценка от 21.250 т. и намери място във финала с шеста по сила оценка на уреда.

На обръч Боряна допусна грешки и не можа да се класира за финалите.

Втората българка Невяна Владинова завърши на 13-то място в многобоя със сбор от 78.500 т(19.400 на обръч, 20.950 на топка, 19.050 на бухалки след изпускане на уред и 19.100 на лента).

Шампион в многобоя стана Дина Аверина от Русия със сбор от 93.450 т. сребърния медал спечели нейната страна – близначка Арина, която събра сбор от 91.950 т. а бронзовия медал отиде при Линой Ашрам от Израел със сбор от 86.650.

Преди Боряна Калейн са още – на 4-то място Александра Арджиуджикулезе от Италия със сбор от 84.750 т, а пета е втората представителка на Израел Никол Зеликман със сбор от 84.600.

Венчална халка, букет и църковен брак предвещават смъртоносната раздяла между двамата

Венчална халка и сватбен букет са знаци на съдбата, които никой не забелязва на сватбата на Георги и Мая Илиеви. Именно те показват непоправимата раздяла между двамата, но никой не ги е разчел в празничния ден. Или просто всичко е било начертано. 

Церемонията и купонът в митичния ресторант "Мираж" събират целият ъндърграунд на България през 1994 г. Всичко това е запечатано на касета, от сватбата на наследника на ВИС и бе излъчено в "Поверително от NL".

Когато в гражданското младоженците си поставят халките, тази на Жоро трудно е влязла на пръста му. Според народно поверие това предизвестява фаталния край на брака им. Но докато това се случи, август 2005 г., ще се изпие още много шампанско. Ще се пролеят много сълзи. Едни от радост и безпомощност или заради поредната жена, която се е засилила да завоюва сърцето на Жоро. А то винаги е принадлежало само на една жена - Мая.

Георги Илиев изнася Мая на ръце от гражданското и тя е готова да хвърля булченския букет. Той обаче се чупи и се разпада в ръцете на булката, което е следващият прокобен знак. "Айде да се махаме вече от тук, да отиваме да пием", изнервен от церемонията прошепва женихът на кума си - Румен Маринов - Нарциса. Всички се качват на лъскавите лимузини и тръгват към "Мираж", мястото, което по ирония на съдбата ще се превърне в лобното за по-големия брат - Васил Илиев.

Връзката между Мая и Жоро била толкова силна, че единствено смъртта можела да ги раздели, свидетелстват техни приятели и близки. Около година преди разстрела на Жоро на Слънчев бряг, двамата с Мая сключват църковен брак. Без купони и аларми, без приятели и роднини те се венчават в храм-паметник "Свети Александър Невски", а обвързването им пред Бога извършва лично Българският патриарх Максим./БЛИЦ/


Васил Горчев-Кьоравия е убит посред бял ден пред хотел “Ален мак” в Благоеврград. Недосегаемият 46-годишен бизнесмен е застрелян показно с 1 куршум в главата в 13,20 ч пред очите на охранителите си. Никой от многобройните гардове не е чул изстрела, нито е видял килъра. В момента на стрелбата Горчев е бил с лице към към тях.

Според очевидци убийството е станало в 13.32 часа.Убитият е разговарял с няколко от охранителите си на около 7- 8 метра от входа на нощния бар на хотел "Ален мак".

Внезапно, без да се чуе изстрел или друг звук от огнестрелно оръжие, Горчев, който е бил прав, рухнал на земята и започнал да агонизира. Попадението, вероятно от снайпер, е било в челото му, между очите.

Простреляният веднага бил откаран от хората си в спешния медицински център, но починал още преди да стигнат до здравното заведение.

Свидетели на показния разстрел коментират, че изстрелът най-вероятно е дошъл от строяща се сграда, намираща на се бул. "Кирил и Методий", на около 50 метра от хотел "Ален мак", съобщава БНР.

48-годишният Горчев е родом от Перник, където е и адресната му регистрация, но от дълго време ползвал стая в хотела.

Въпреки, че местната преса нееднократно го е "набеждавала" като един от най-влиятелните наркопласьори, свързвайки името му като разпределител на жриците в югозападна България, срещу него никога не е имало повдигнато обвинение, нямало е заведено дело или влязла в сила присъда.

А и защо трябваше да трошим пари за път до морето, хотели за нощувки, шезлонги и чадъри, като си имаме край Габрово Жълтешката река и река Мечковица в района на село Гачевци. Водата в тези рекички през лятото е бистра като сълза и достатъчно топла, за да се къпем в нейните вирове. По бреговете им се намира и пясък за плаж.

Аз със съпругата ми и двете ни момченца ходехме в почивните дни през лятото да се печем и къпем в рекичката Мечковица. Установявахме се на брега и до една стара воденица, от която беше останал само дървеният ѝ улей, по който още течеше много вода. След като се напечахме на слънцето, заставахме под улея и се разхлаждахме. В близост до мястото, където, тъй да се рече, плажувахме, се намираше стара каменна чешма с голямо корито. Водата беше много студена. В един неделен ден през лятото, когато си почивахме на брега на реката, дойде един мъж и затвори отвора на коритото на чешмата. След като то се напълни със студена вода, сложи в него еднолитрова бутилка с габровска жълта сливовица да се изстудява. След това отиде край реката да се пече на пясъка. После на чешмата дойде друг мъж, вероятно негов приятел. Взе шишето с ракията от коритото и постави на негово място друго шише, пълно с жълта лимонада.

Стана ми интересно и реших да изчакам да видя развръзката на тази „приятелска” шега,пише ретро.бг

Надвечер мъжът, който остави бутилката с ракията да се изстудява, дойде с няколко свои приятели и седнаха на сянка край чешмата. Той извади шишето от коритото на чешмата и го подаде на най-възрастния от тях пръв да запие и да каже мнението си за неговата домашна сливовица. Човекът отвори бутилката и пийна малко. Поклати глава, усмихна се и му върна бутилката. Той също пийна малко от нея, намръщи се, грозно изпсува и хвърли шишето надалеч.
Е, всичко това си беше само една весела габровска шега, ама не съвсем. Изпиха му на човечеца студената сливова ракия други негови авери, а него направиха за смях.

Ангел Ангелов, Габрово

Купищата лъскави лакомства, с които сега изобилства всеки магазин, едно време можеха да се намерят само в „Кореком“. При социализма се задоволявахме с малък асортимент десерти, за чийто вкус обаче сега си спомняме с носталгия,припомня ретро.бг

Сладолед „Ескимо“

Соцсладоледът докарваше до екстаз стотици хиляди малки и големи другари, другарки и другарчета, които го консумираха с килограми. Леденото удоволствие струваше няколко жълти стотинки. То бе във  фунийка или така обичаният „Ескимо“ на клечка.

Бонбони „Лакта“

Вкусът на карамеления бонбон „Лакта“ не се забравя никога, а кефът, с който изстъргваш залепналата кафява субстанция от зъбите си, е несравним. В наше време се появиха множество вариации на този бонбон, но все несравними с вкуса от времето на соца.

Шоколад „Кума Лиса“

Шоколадовата класика с изобразена на опаковката лисица бе мечтата на всяко дете. И беше от истински млечен шоколад.

Пастите

Социалистическите пасти бяха гордостта на народните сладкарници. Бяха винаги с дебел блат, често пандишпанов, с маслен крем и колкото по-сладки, толкова по добре. Гравирани със захарни зайчета и розички в различни цветове. Бяха тежки, но ги имаше в изобилие и за без пари. Вървяха отлично в комбинация с боза или лимонада.


Лимонови резенки

Не може да не ги помните и да не сте ги яли. Наредени бяха в два реда в продълговата кутия: един ред лимони и един ред портокали.
Това захарно соцчудо си остава най-доброто постижение на желираната индустрия. Поръсени бяха със захар и обилно подправени с лимонтузу. И днес можете да ги намерите, но вече не със същия вълшебен вкус.

Васил Михайлов се сдоби с правнучка. Той все още се чуди как ще викат накратко на момиченцето, чието име е Леа, пише „24 часа“.

Баща на бебето е внукът на Михайлов, който носи неговото име, а щастливата майка се казва Радостина. Леа се е родила в петък сутринта около 1 часа в София.

“Това е най-хубавото, което може да се случи”, казва актьорът.Бъдещата професия на малката Леа вече се мисли от прародителите ѝ които се надяват след време да я видят на сцена. Дядото на детето – Александър Михайлов, се похвали пред в. “24 часа”: “Имал съм детенце преди 31 години, но да имаш внуче, е съвсем друго.”

Тeзи кaмиoни вce oщe ce cрeщaт нa тeритoриятa нa нaшaтa cтрaнa, нo дoпрeди някoлкo гoдини, приcъcтвиeтo им пo нaшитe пътищa бeшe oщe пo-мacoвo. Знaeтe ли oбaчe кoлкo хaрчaт нaй-пoпулярнитe cъвeтcки кaмиoни? Oтгoвoр нa тoзи въпрoc ни дaвaт руcнaцитe oт аutоrеviеw, цитирани от Факти.бг. 

Cтaвa думa зa кaмиoнитe ЗиЛ-130 и Гaз-52.



Първият ce прoизвeждa oт 1962 гoдинa и пo зaвoдcки дaнни трябвa дa хaрчи 30 литрa нa 100 килoмeтрa прoбeг в cмeceн рeжим. В рeaлни уcлoвия oбaчe цифритe ca cъвceм други. При нaпълнo изпрaвнa мaшинa, руcнaцитe oт аutоrеviеw твърдят, чe рaзхoдът 60/100, нo пo нaшитe ширини cмe чувaли и зa дocтa пo-cтряcкaщи цифри.

Гaз-52, кoйтo ce прoизвeждa oт 1964 гoдинa и ce прaви 29 гoдини бeз измeнeния би cлeдвaлo дa хaрчи пo пacпoртни дaнни caмo 20 литрa нa 100 килoмeтрa, нo и при тaзи мaшинa рeaлнocттa ce рaзминaвa c дaннитe нa хaртия. Руcкитe журнaлиcти oбaчe твърдят, чe рeaлният рaзхoд нa Гaз-52 e дocтa пo-ниcък oт тoзи нa ЗиЛ-130 – caмo 305 литрa нa 100.

6-годишната Деница изчезна на 31 декември 2000 г., а трупът й беше открит на 5 януари в блатни папури край село Могила

Бруталното изнасилване и убийство на 7-годишната Криси в сливенското село Сотиря връща спомени към случай отпреди 19 години, когато в Нови пазар жертва на подобно престъпление стана шестгодишната Деница, пише "Трафикнюз". Тя изчезна на 31 декември 2000 г., а трупът й беше открит на 5 януари около 9.30 ч. в блатни папури край шуменското село Могила.  Момиченцето нямаше видими белези  и беше открито със същите дрехи, с които е било облечено в деня на изчезването,пише БЛИЦ


Деница беше първокласничка в училище "В. Левски" в Нови пазар. Там учеше и 10-годишният й брат Венцислав. Момиченцето имаше и още едно по-малко братче Петър,  на 1,3 г. Целият град беше шокиран от изчезването на детето, а сред версиите на полицията беше и че Деница е отвлечена от престъпник рецидивист, лежал в затвора за кражби, грабежи и блудства.

Родителите на момичето Елена и Петър Петрови бяха толкова отчаяни, че дори търсиха помощта на местните ясновидци, които твърдяха, че е жива и ще си дойде. Цяла седмица полицията не спря да търси Деница. При поредното претърсване детето беше открито. По думите на разследващите 6-годишното момиче било изнасилено "на всички възможни места", а след това удушено. Веднага след направените съдебно-медицински експертизи за  общодържавно издирване беше обявен 53-годишният Илия Хараламбев Илиев, който има криминални регистрации и е осъждан.


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив