Първата българска държава, наричана от историците и Дунавска България за разлика от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – империя, просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. 

Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на българите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав.

Вечна памет на героите дали живота си за свободата на Европа!
9 май е ден на Героите, които са живи в сърцата и умовете ни.

На 8 май 1945 г. в предградието на Берлин Карлсхорст е подписан Акта за пълна и безусловна капитулация на Третия райх със Съюзническите сили. По изрично настояване на Сталин, ден по-късно началникът на генералния щаб на Вермахта фелдмаршал Кайтел, подписва отделно германската капитулация само пред СССР.

Годишнината от края на Втората световна война (1939 -1945) се отбелязва в страните от антихитлеристката коалиция и в англоезичните документи се нарича Victory in Europe Day (често писан като акроним V-E Day или VE Day).

На този ден представители на Германското върховно командване в лицето на фелдмаршал Вилхелм Кайтел, адм. Фон Фридебург, ген.-полк. Хорст Щумпф, в присъствието на представителите на главната квартира на Върховното главно командване на СССР маршал Георгий Жуков и на Върховното главно командване на англо-американските и френските войски (маршал Артър Тедър, ген. Карл Андрю Спатс, ген. Жан дьо Латр дьо Тасини) подписват Акта за капитулацията на германските войски във Втората световна война (1939-1945). Втората световна война започва на 1 септември 1939 г., когато германската армия навлиза в Полша.

На 6 май 2018 г. в посолството на Република България в Пекин постъпва информация от Тибетската алпинистка асоциация, че българският алпинист Боян Петров е в неизвестност от 3 май.

Боян Петров е участвал в експедиция в Хималаите заедно с още 10 души (1 унгарец, 5 италианци и четирима водачи от непалски произход). Според получената информация, неговата липса е била забелязана от участниците в експедицията в района на Шиша Пангма на около 7500 м надморска височина.

Веднага след това са изпратени трима души, за да го издирват. На 6 май сутринта, на 7350 м надморска височина са били открити палатката и спалният чувал, без самия алпинист.Поради внезапно влошаване на метеорологичните условия в района тримата търсачи временно прекратили издирването.

Тибетската алпинистка асоциация е била информирана за случилото се на 6 май в 12.20 ч. местно време от лицето за връзка от района на Шиша Пангма. Експедицията е имала разрешение за влизане през Дзилун на 10 април 2018 г., изкачване на връх Шиша Пангма и напускане през Дзилун на 9 юни 2018 г.

В единадесетия ден от търсенето на изчезналия по хималайския връх Шиша Пангма Боян Петров бе обявен краят на операцията. При последния оглед на хеликоптер по маршрута между базовия и най-високия лагер под връх Шиша Пангма не са били открити следи от българския алпинист. Така Боян Петров остава завинаги при голямата си любов – планината.

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив