На 6 май 2018 г. в посолството на България в Пекин постъпва,че Боян Петров е в неизвестност

На 6 май 2018 г. в посолството на Република България в Пекин постъпва информация от Тибетската алпинистка асоциация, че българският алпинист Боян Петров е в неизвестност от 3 май.

Боян Петров е участвал в експедиция в Хималаите заедно с още 10 души (1 унгарец, 5 италианци и четирима водачи от непалски произход). Според получената информация, неговата липса е била забелязана от участниците в експедицията в района на Шиша Пангма на около 7500 м надморска височина.

Веднага след това са изпратени трима души, за да го издирват. На 6 май сутринта, на 7350 м надморска височина са били открити палатката и спалният чувал, без самия алпинист.Поради внезапно влошаване на метеорологичните условия в района тримата търсачи временно прекратили издирването.

Тибетската алпинистка асоциация е била информирана за случилото се на 6 май в 12.20 ч. местно време от лицето за връзка от района на Шиша Пангма. Експедицията е имала разрешение за влизане през Дзилун на 10 април 2018 г., изкачване на връх Шиша Пангма и напускане през Дзилун на 9 юни 2018 г.

В единадесетия ден от търсенето на изчезналия по хималайския връх Шиша Пангма Боян Петров бе обявен краят на операцията. При последния оглед на хеликоптер по маршрута между базовия и най-високия лагер под връх Шиша Пангма не са били открити следи от българския алпинист. Така Боян Петров остава завинаги при голямата си любов – планината.

Научете повече

Шофьор минава на червено и моментално е спрян от катаджия: -Книжката? -Нямам! -Талон? -Не е моя!

Шофьор минава на червено и моментално е спрян от катаджия.
– Книжката, ако обичате.
– Нямам – взеха ми я за шофиране в нетрезво състояние.

– Талонът на колата?

– Вижте, колата не е моя, а собственикът, който ми я зае, не ми даде талона.
– Кой е собственик?
– Не го познавам, но трупът му е в багажника…
Катаджията, уплашен, веднага вика подкрепления, които обграждат спряната кола както по филмите. Шефът на полицията се приближава. Шофьорът му подава книжката си и талона на колата си, отваря багажника – няма труп. Шефът в недоумение пита: – Не разбирам, моят колега каза, че нямате книжка, колата е открадната и има труп в багажника!
– Ами! Не му вярвайте! Той още малко ще каже и че съм минал на червено…

Ако ви хареса вица,споделете го сред приятели

Научете повече

Потвърдиха: 41 жертви на самолетната катастрофа в Москва! Путин ще разследва до дупка!

Четиресет и един души, сред които най-малко две деца и един член на екипажа, са загинали в неделя, след като самолет на "Аерофлот" направи аварийно кацане на московското летище "Шереметиево" и избухна в пламъци, предадоха информационните агенции и БТА.

Кадри от инцидента показват как пътническият самолет "Сухой Суперджет 100" избухва в пламъци и продължава да се движи по пистата преди да спре и пътници да започнат да излизат през аварийните изходи.


Според следователи резервоарът се е запалил при приземяването. От 78 души на борда, включително членове на екипажа, са оцелели 37 души, съобщи Руският следствен комитет в изявление. Ранените са настанени в болници.

"Аерофлот" съобщи, че полет СУ1492 от Москва до Мурманск е бил принуден да се върне на летището по "технически причини". Започнало е разследване на инцидента, а от компанията са задействали кризисен щаб.

Говорителката на Руския следствен комитет Светлана Петренко заяви, че ясни резултати за причините и обстоятелствата около инцидента ще бъдат представени след цялостно разследване, базирано на данни.

Президентът Владимир Путин и премиерът Дмитрий Медведев изказаха своите съболезнования и наредиха пълно разследване на злополуката.

Според местни медии пилотът на самолета е изпратил най-малко един сигнал за помощ след излитане. Според други информации самолетът е бил ударен от мълния.

Службата за радарно проследяване показа, че самолетът е направил два кръга над Москва преди да кацне аварийно след само 30 минути във въздуха. Следователите разглеждат няколко версии като причина за инцидента.

Руските информационни агенции съобщиха, че самолетът е произведен през 2017 г. и е бил обслужен през април т.г.

"Сухой Суперджет 100" е първият нов пътнически самолет, разработен след разпадането на Съветския съюз. Той се използва за кратки разстояния и бе одобрен за полети през 2011 г. Държавната авиокомпания "Аерофлот" обяви покупката на 100 самолета от този тип в края на 2018 г.

Самолет "Сухой Суперджет" се разби в Индонезия през 2012 г., при което загинаха всичките 45 души на борда. Като причина за инцидента тогава бе посочена човешка грешка.

Руски официални представители заявиха, че засега е рано да се говори за спиране от полети на този вид самолети.

Полетите с този самолет продължават

От летище Шереметиево в 07:23 московско време за Мурманск излетя първият самолет от същия модел след катастрофата. Това е полетът на "Аерофлот" SU1320, съобщи ТАСС.

Научете повече

Малцина знаят каква черна съдба е застигнала палача на Васил Левски Иванчо!

Казват, че убийците винаги се връщат на местопрестъплението. Вика ги духът на жертвата, която са погубили. Случаят с палача на Васил Левски е далеч по-драстичен. Иванчо Хаджипенчович не само се навърта около мястото на бесилката, но вдига къща само на 150 метра от него.

И там издъхва.

Иванчо е роден през 1822 г. в Русчук. Учи право в Париж, връща се и начева бляскава кариера. Валията на Дунавския вилает Митхад паша му възлага асимилаторската политика. Идеята е да се открият смесени турско-български училища, които лека-полека да претопят българщината. Иванчо старателно заляга над проекта.Любимата снимка на Че Гевара, която е носел у себе си дори, когато е умирал, е снимката на Васил Левски

Усърдието на Хаджипенчович стига до ушите на самия падишах. През 1868 г. той е извикан в Цариград, назначен е в имперския Държавен съвет и във Върховния съд. На гърдите му светва първото османско отличие. “Хаджи Иванчо ефенди Пенчович, член от Държавния съвет, прие нишан Меджидие, трети клас”, съобщава в. “Турция”.

С времето декорациите се множат и Христо Ботев го нарича “обершпион, накачен с всякакви ордени и храчки”.

През 1872 г. Иванчо пише донос до великия везир Махмуд Недим паша. Документът е пространно изложение за съществуването на тайна революционна организация сред българите. С този текст той има решаващ принос в залавянето на Васил Левски. Сега обаче наградата не е орден, а високата чест лично да осъди Апостола на свободата и неговите сподвижници.
Заедно със Саиб паша и Шакир бей Иванчо е командирован в София. Двата феса си нямат хабер от правораздаване и разчитат на него да изпедепса присъдите с французка перфидност и ориенталска жестокост.

Процесът започва на 9 декември в софийския конак. Десетки комити са изправени пред трибунала. Иванчо топи перо и парафира присъда след присъда. Той се подписва само с Иванчо – без фамилията, защото всички познават лицето, декорирано с ордени и храчки.

На 14 декември 1872 г. е издадена смъртната присъда на Димитър Общи. Нашият юрист стиска перодръжката и полага лаконичното Иванчо. На 14 януари 1873 г. и Васил Левски е пратен на бесилото. След като надълго и нашироко са разказани деянията на Апостола, под личната редакция на Иванчо излиза следният текст:

“Понеже всичко гореизложено е установено с положителност, то на основание изричното повеление на чл. 55, ал. 1, чл. чл. 56, 66 и ал. 2 на чл. 174, реши се: споменатият Дякон Левски да бъде осъден на смърт чрез обесване.”

“Няма по-окумуш за депутатин от наш Иванчо!”, възкликват след Освобождението русчуклии. И го избират за народен представител в Учредителното събрание. През 1879 г. душегубецът сменя феса с калпак, маха турските ордени от сетрето си и хваща файтон за Търново, пише svetovnizagadki.

Тук намества достолепната си снага в бившия турски конак, където заседава събранието. Иванчо усеща нещо особено да витае във въздуха. Това е духът на Левски. След залавянето той е разпитан първо тъкмо в този конак.

Сетне Иванчо е член на Държавния съвет и на Върховния съд на Княжество България. Точно както по време на игото! Левски продължава да го тормози от отвъдното. Палачът вдига къща в комшулука край бесилото, където днес е паметникът на Апостола. Смъртта го прибира на 25 март 1894 г.

Научете повече

Вкусен спомен за някогашните колбаси с тридневен срок на трайност

През 80-те години колбасарската индустрия у нас достигнала своя апогей. Необходимостта от нови продукти, които да задоволят завишеното потребление, била вече налице. Месокомбинатите на „Родопа” в цялата страна започнали да мислят нови варианти, за да разнообразят добре познатите  „Камчия”, „Телешки”, „Хамбургски”, луканка, шунка и кренвирши.

Един от новите продукти, които държавното предприятие „Родопа” пуснало на пазара, бил „Болярски салам”. Той се произвеждал в София, Ловеч, Пловдив, Русе и Шумен, но станал доста популярен във Велико Търново заради името си. Става въпрос за малотраен колбас, който издържал до четири дни в хладилник. Причина за това била липсата на каквито и да било консерванти в състава. Изненадващо за мнозина днес, саламът се приготвял от изцяло естествени съставки. Оригиналната рецепта включвала едносортно свинско месо, сланина, готварска сол, червен пипер, кимион, кориандър и канела.  И за всичко това потребителите по онова време заплащали едва 3 лв. и 20 стотинки за килограм. Намирали се и такива клиенти, които считали продукта за доста скъп, предвид че е малотраен колбас. В днешно време обаче никой не може да си представи, че салам от чисто месо би струвал толкова. Всеки би предположил, че в него са вложени пилешки кожи, смачкани кости, картофено нишесте, емулгатори, стабилизатори, консерванти, вода и други добавки.

Освен „Болярския салам” месокомбинатите в страната започнали да измислят различни варианти на вече познатите колбаси. По този начин обособили цял раздел, наричайки саламите в него „структурни”. Това били салами, чиято разрезна повърхност имала мозаечен вид. Новото в тях било, че заедно с влагането на първокачествени основни суровини се прибавяли допълнителни съставки като свински езици, телешко месо на едри парчета, сърца, мариновани гъби и чушки. Трайността на всички продукти от серията била 4 дни.

Сред „структурните” колбаси имало и един, който вместо до 4 дни издържал само две денонощия. Хората следели за срока на годност, защото обичали да го похапват. Става въпрос за колбаса „Кричим”. Днес той е по-популярен като „Мортадела”. По онова време се изработвал от 90 процента основна месна маса, към която се прибавяли 10 на 100 камби или капия. Подправките, които се слагали, били бял пипер, кардамон и люти чушки. Цената му била 3 лв. за килограм и се харчел навсякъде в страната.

Михаил Михалев/Ретро.бг/

Научете повече

Как да видим знаците на ангелите хранители на Разпети петък и какво означават те!

Ангелите-пазители често изпращат съобщения на хората, като им показват специфични последователности от числа. Те правят това по два начина.

Лекичко ви прошепват в ухото, така че се сепвате и поглеждате часовника или някакво място, където е изписан набор от цифри – обикновено те са три на брой и са еднакви.


Другият начин е да ви накарат да погледнете нещо точно пред себе си – например номера на колата, която е пред вашата, докато шофирате.

По този начин вашият ангел-хранител ви предава някакви послания. Ако се затруднявате в тълкуването на цифрите, от които всяка има своето значение, помолете ангела ви да ви обясни какво точно иска да ви каже и ще видите нова комбинация от цифри.

Комбинацията 111 означава следното: концентрирайте се върху мислите си и се убедете, че мислите само за това, за което искате да размишлявате.

Тази последователност означава, че пред вас се отварят големи възможности, което ще разберете в най-скоро време. Важно е да сте концентрирани и да се възползвате от момента.

222 – работете над идеите си, защото така ще успеете бързо да постигнете това, към което се стремите. Мислете само позитивно.

333 – можете да разчитате на помощ свише във всяко едно отношение, стига да сте добронамерени към хората около вас и да не се възползвате от слабостите им във ваша изгода.

444 – не трябва да се чувствате изоставени, защото вашият ангел-хранител бди над вас и ще ви помогне да излезете от ситуацията, от която мислите, че няма изход.

555 – пригответе се за голяма промяна в живота ви. Запазете спокойствие и се пригответе за нещо, което ще промени живота в в положителна насока.

Научете повече

Българка разказа за потресаващото робство, което е гурбетът за ягоди в Испания

„Избягах на първия месец от ягодовата плантация под парници, живях сред 55 робини, превиващи гръб под найлона, сред подвиквания от „надзирател“, който обикаля с кола из редовете. Издържах един месец. Жестока мизерия, унижения и безжалостна експлоатация, обстановка каквато не бях виждала. Спаси ме от тотално побъркване само силата на духа ми и младостта ми, така започва разказа си 26 -годишната висшистка Марчела, от Благоевград, която се завърна от Испания. Тя отишла там, прогонена от безработицата да бере ягоди, за да обезпечи съществуването си поне няколко месеца. Разказът и е потресаващ, а кадрите, които тя предоставя, са шокиращи. Марчела е направила видео, озаглавено:“Добре дошли в ада“, в което тя показва мястото, където били настанени 55 жени от различни възрасти и етноси. Ето разказът й, публикуван в struma.com: С приятелката ми решихме да си намерим сезонна работа, за да припечелим някой лев, чухме, че в село близо до Малага набират работнички за бране на ягоди и не мислихме много, тръгнахме незабавно. Пристигнахме в селото и очаквахме да ни настанят в самото село, обаче не. С микробус, натъпкани като сардели 50 жени, бяхме закарани навътре в полето, около нас нямаше абсолютно нищо, само едни дълги редове с ягоди, покрити с найлони и няколко зловещи сгради. В стаи бяхме по 6 жени, стаи малки като кутийки с един прозорец. И понеже нямаше място за 6 легла, леглата бяха на два етажа, като в затвора. Отстрани на стената бяха поставени метални шкафове, които трябваше да изпълняват ролята на гардероби. Повярвайте ми, щях да припадна, задуших се, обзе ме клаустрофобия, но приятелката ми ме окуражаваше, че ще се стегнем и ще издържим, каквото и да се случи. Настанихме се. В стаята освен нас двете настаниха 4 жени от ромски произход, които идвали за пореден път. Само за един час, малката стая се превърна в още по тясна, когато всяка от шестте жени заизважда багажа си. Разгледах сградата и онемях. За 55 жени имаше само три тоалетни, три хладилника и ни предупредиха, че имаме по половин рафт място. На първия етаж имаше столова, където обядвахме и вечеряхме, кой каквото си има. На другия ден ни събудиха в 5 часа, предупредиха ни да си обуем ботушите и да се облечем топло. Всяка сутрин пред импровизиран офис висяхме почти 2 часа докато ни разпределят по редовете с ягоди. И следва големия ужас. С часове стоиш превит почти на две, нямаш право да се изправиш, да пиеш вода и да отидеш до тоалетна, без да ти е разрешил надзирателят. Все са ми казвали, че българите в чужбина са лоши, аз го видях с очите си. Нашият надзирател бе българин, който бе назначен от испанеца-собственик да ни контролира. И този като се беше взел на сериозно, подвикваше като хамалин и се държеше с нас като с роби, ругаейки ни с всевъзможни епитети. Работата бе тежка за жена. Бутахме колички на един неравен терен и ги вдигахме сами, натоварени с касетки с ягоди. Ако някоя от нас се огъне надзирателят я засипваше с обиди. Първият ден нито ядох, нито пих вода, само плаках над ягодите и се криех от другите. Не можех да избягам, защото бяхме далеч от всякакви комуникации, изолирани. Работихме по минимум 9 часа, а в последствие часовете се увеличиха до 12 часа, от 7 до 19 часа. След подобно прегъване под найлона, нямаш сили нито да ядеш, търсиш само начин да се изпънеш и легнеш. Ако събереш силички да се изкъпеш трябва да чакаш реда си най-малко час и половина, толкова, за да си сготвиш нещо на котлона и два пъти повече време, ако да се изпереш. Всичко това на фона на обкръжението от жени от различни възрасти и етноси, едни крещят, други не се къпят, трети са скандални. Мислех, че няма да оцелея в този ад. Имаше работнички, които идват за пореден път и като нас младички ни разказваха страховити истории, предупредиха ни да се отдалечаваме от къщата и да не се отделяме от групата, защото се случвали страшни неща. Миналата година полякиня, била изнасилена от трима мъже и убита захвърлена в ягодите. Това буквално ме шокира. Помислих си, какво ще каже майка ми, ако беше чула за това, дали щеше да ме пусне. Тежка работа, страшна експлоатация, не чувстваш собственото

Научете повече

Разходете се по България, за да видите колко древни църкви се рушат, гният и се разпадат пред очите ни

Бог не е в храмовете, а в хората!

Разходете се по България, за да видите колко древни църкви се рушат, гният и се разпадат пред очите ни и тогава се правете на страдалци за „Нотр Дам“.

Построена е от хора, запалена е от хора и ще се възстанови от хора, а какво ще направят всички за изгорелите си безчувствени души?

Какво ще направим за живите горящи факли, които се запалиха пред парламента? Знам, че пак ще кажете, че обръщам всичко в политика, ами да обръщам го, защото мразя лицемерието, неправдата и фалшивите постановки!

„Нотр Дам“ гори, „Нотр Дам“ гори, е и? Христос не е там, нито Дева Мария, те са във вас и се проявяват, когато сте честни и справедливи! Ако сега се появи Христос в друг образ и подобие, всички ревящи хванали свещичката в ръцете за пред камерата пак ще го разпнат…

Като е толкова важен католически храм, нямаше ли поставени вътре противопожарни аларми, пазачи или камери?

Скърбял бил Борисов, скърбял бил Цветанов, същите тези, които опростиха 8.2 млн. дългове на мюфтийството и отпуснаха 25 000, за ремонт за изгорели джамии, а за църквите бе господа, а за хората?

На ония свят няма да можете да подкупите Господ, ще си платите за всичко, което сте сторили …

Ива Иватта, Фейсбук

Научете повече