Манекен пуши пред Тунела преди половин век

Снимка, публикувана в списание „Лада“, показва каква е била модата под тепетатаТази снимка от 1961 г. е част от модна фото-сесия, която е заснета в Стария Пловдив. Публикувана е в списание „Лада“, което беше българският аналог на „Vogue“ в епохата на социализма. Серията е озаглавена „Мода под тепетата“. Тунелът е току-що построен, но Античният театър, който се пада точно върху него, все още не бил открит.

Манекенът стои в средата на платното в явно нарушение на Закона за движение по пътищата, между два разминаващи се автобуса на градския транспорт. В дясната си ръка държи цигара. Днес пушенето не е мода в ЕС, но по това време се е считало за шик.

Научете повече

Когато жените с минижуп бяха „зози”, а мъжете с бради – „суинги”

Те бяха преследвани и санкционирани от властта
По време на социализма управляващата тогава комунистическа партия смяташе червилото, което си слагат жените на устните, носенето на къси поли, наричани минижуп, носенето на бради от мъжете, неподстриганите коси, тесните панталони и други такива модни проявления за буржоазни предразсъдъци.

Жените, които се носеха така, ги наричахме зози, а мъжете - суинги. По съответен начин зозите и суингите бяха преследвани и санкционирани от властта. Много млади хора тогава сами избягваха да се носят така, за да не бъдат обявени за зози и суинги и преследвани.През 70-те години на миналия век работех в окръжния отдел „Народна просвета” – Габрово. Членувах в БКП и бях избран за секретар на партийната организация в отдела. Останах много изненадан, когато един ден учителят методист по рисуване, който беше завършил Художествената академия в София, ме помоли като партиен секретар да му разреша да си остави брада. Опитах се да го убедя, че носенето на брада е признак на буржоазно влияние и партията е против него. Не успях да го разубедя. Като художник той искаше да бъде с брада и настояваше да си пусне такава. Вместо аз да го убедя, той ме убеди и аз на своя глава еднолично му разреших да си остави брада, но при условие, че ще бъде малка брадичка. Така и стана.

След няколко седмици гледам - и строителният техник от нашия отдел си оставил брада. Веднага го извиках на обяснение при мен. Попитах го защо си е оставил брада. А той ме контрира: след като носенето на брада е буржоазен предразсъдък, защо съм разрешил на художника да носи брада. И прав си беше човекът да ме пита. Не можеше партийният секретар за едни да бъде майка, за други - мащеха. Разреших и на него да носи малка брада.

На мен заради тези ми действия не ми се размина без обяснение в учрежденския партиен комитет. Успях да убедя членовете му, че художникът и техникът са много добри служители и да ги оставим да си носят малките бради. А за мен остана мъмренето, че лично решавам такива важни за партията въпроси.

Източник:trafficnews.bg

Научете повече

Йордановден,един от най-големите християнски празници

Йордановден е един от най-големите християнски празници, отбелязва се на 6 януари. Това е деня, в който Йоан Кръстител кръщава в река Йордан Исус Христос. След тайнството на Богоявление хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и започнали да вярват, затова деня се нарича още Богоявление. До този ден се смята, че дните са опасни и по земята бродят караконджули и демони - наричат се "Мръсни дни", Поганци, Караконждуви дни. С кръщаването на водата светът става безопасно място за живеене.

В църквата се извършва служба и, придружен от тържествено шествие, попът отива до река или водоем и хвърля кръста във водата. По традиция нечетен брой момчета се хвърлят, за да го хванат. Смята се, че който пръв го хване ще бъде много здрав и всичко ще му спори. В миналото този, който хванел кръста, бил богато награждаван от своите съселяни.

Смята, се че болните, ако се измият с вода от мястото, където е изваден кръста, ще оздравеят. Носи се вода и вкъщи да се поръси за здраве или да бъде лек през годината, ако се наложи. Вярва се, че, ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът - здрав. 

Научете повече

В нощта преди Йордановден се смята, че небето се отваря и каквото си пожелаеш ще ти се сбъдне

На 5 януари отбелязваме Попова Коледа (ден преди Богоявление - Йордановден). Празникът е наричан още Зимен Кръстовден, Кръста, Водокръст, Водокръщи.

Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. "мръсни дни", които започват на 25 декември и свършват на Кръстовден. В българските вярвания се смята, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са "некръстените" дни, в който новородения Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене.

През деня в църквата се отслужва служба, попът кръщава водата, като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата, за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея. Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст попът хвърля в река или водоем.

Наричан още Водокръщи, този ден е първия от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Вторият и третият са Йордановден и Ивановден, чиито "водни имена" на места се наричат мъжка Водица и женска Водица.

Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо - ще се сбъдне.

Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг за да се пречистят и потекат отново. В Родопите смятат, че в тази нощ ветровете се бият помежду си.

На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете ходят "совойници". Те са неженени моми, облечени като булка и младоженец. Със себе си носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни наричат за здраве и късмет всеки в семейството. Придружени са подобно на коледарите от по-малки момичета, които носят торбите с подаръците, с които са дарени совойниците: дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук.

Трапезата на Попова Коледа е постна: боб, постно зеле, постни сърми, плодове. На места, както на Коледа, се прави обредна пита с пара.

Научете повече

Звездите са звезди защото са високо

Отиват си... Кога?... Къде?... Защо?

След тях остават редове и роли...

Небето ни след тях е по-добро!

След тях – обезсмъртени хора –

дошли за малко, слели се със нас,

избухнали в душите ни човешки,

и най-гръмовен – тихият им глас

отеква във смълчаната ни вечност...

А после си отиват. Незавръщащо.

Големите актьори и поети...

А Някой горе тихо ги прегръща

и ражда ги в звезди – за да ни светят.

Мира Дойчинова

Научете повече