Йордановден е един от най-големите християнски празници, отбелязва се на 6 януари. Това е деня, в който Йоан Кръстител кръщава в река Йордан Исус Христос. След тайнството на Богоявление хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и започнали да вярват, затова деня се нарича още Богоявление. До този ден се смята, че дните са опасни и по земята бродят караконджули и демони - наричат се "Мръсни дни", Поганци, Караконждуви дни. С кръщаването на водата светът става безопасно място за живеене.

В църквата се извършва служба и, придружен от тържествено шествие, попът отива до река или водоем и хвърля кръста във водата. По традиция нечетен брой момчета се хвърлят, за да го хванат. Смята се, че който пръв го хване ще бъде много здрав и всичко ще му спори. В миналото този, който хванел кръста, бил богато награждаван от своите съселяни.

Смята, се че болните, ако се измият с вода от мястото, където е изваден кръста, ще оздравеят. Носи се вода и вкъщи да се поръси за здраве или да бъде лек през годината, ако се наложи. Вярва се, че, ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът - здрав. 

На 5 януари отбелязваме Попова Коледа (ден преди Богоявление - Йордановден). Празникът е наричан още Зимен Кръстовден, Кръста, Водокръст, Водокръщи.

Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. "мръсни дни", които започват на 25 декември и свършват на Кръстовден. В българските вярвания се смята, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са "некръстените" дни, в който новородения Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене.

През деня в църквата се отслужва служба, попът кръщава водата, като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата, за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея. Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст попът хвърля в река или водоем.

Наричан още Водокръщи, този ден е първия от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Вторият и третият са Йордановден и Ивановден, чиито "водни имена" на места се наричат мъжка Водица и женска Водица.

Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо - ще се сбъдне.

Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг за да се пречистят и потекат отново. В Родопите смятат, че в тази нощ ветровете се бият помежду си.

На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете ходят "совойници". Те са неженени моми, облечени като булка и младоженец. Със себе си носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни наричат за здраве и късмет всеки в семейството. Придружени са подобно на коледарите от по-малки момичета, които носят торбите с подаръците, с които са дарени совойниците: дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук.

Трапезата на Попова Коледа е постна: боб, постно зеле, постни сърми, плодове. На места, както на Коледа, се прави обредна пита с пара.

Отиват си... Кога?... Къде?... Защо?
След тях остават редове и роли...

Небето ни след тях е по-добро!
След тях – обезсмъртени хора –
дошли за малко, слели се със нас,
избухнали в душите ни човешки,
и най-гръмовен – тихият им глас
отеква във смълчаната ни вечност...

А после си отиват. Незавръщащо.
Големите актьори и поети...

А Някой горе тихо ги прегръща
и ражда ги в звезди – за да ни светят.

Мира Дойчинова

Тогава почувствах, какво е да си без дом. Хората просто ме отминаваха и ме гледаха с отвращение. Само една жена се смили и ми даде малко храна. Никога няма да забравя този експеримент.

Ние приемаме това, което имаме за даденост и забравяме, че сме благословени. Но ако можем да помогнем на някого, трябва да го направим. Бъдете тази промяна, която искате да видите около себе си."

Ричард Гиър

“Πpeди 50 гoдини имaxмe мaлъĸ дoм, cтapa ĸoлa, cпaxмe нa дивaнa и глeдaxмe нa мaлъĸ чepнo-бял тeлeвизop, нo зaтoвa пъĸ вcяĸa нoщ лягax в eднo лeглo c ĸpacивa 19-гoдишнa дeвoйĸa.

Ceгa имaм oгpoмнa cĸъпa ĸъщa, мнoгo cĸъпи ĸoли, oгpoмнo лeглo в paзĸoшнa cпaлня, цвeтeн тeлeвизop c шиpoĸ eĸpaн, нo ceгa cпя в eднo лeглo c 69-гoдишнa жeнa. Зaпoчвaм дa ce cъмнявaм в cвoя бpaĸ.

Жeнa ми e мнoгo paзyмнa жeнa. Tя нe ce oбиди и нe ce paзвиĸa. Πpocтo ми пpeдлoжи дa cи нaмepя 19-гoдишнa дeвoйĸa, a тя вeчe щe ce пoгpижи зa тoвa oтнoвo дa живeя в мaлĸo жилищe, дa cпя нa пpoдънeн дивaн и дa глeдaм нa чepнo-бял тeлeвизop”.

Пепси и златен портокал, мнооого вкусни бяха.Не минаваха празници без тях.

Но винаги трябваше да пазаруваме с налични , оборотни, стъклени бутилки, и много тежяха,докато ги донесем от магазина /пазарувахме без коли/.Но пък си заслужаваше!

Зорница Петкова

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив