Помните ли детските летни дни, когато играехме до тъмно и нямаше телефони да те проверяват родителите.Просто чакат и...вече зависи, кога си се прибрал.

Тогава си правихме такива фенери, но от диня и гледахме свещта да не пада ( защото нямаше чаени свещи).

Беше "Хелоуин" през няколко дни. А колко чаршафи ставаха на дупки по карнавалите на лагерите...Духовете винаги са привличали детското въображение и нямаше вечер без страшни истории. Най- ярък е споменът ми за Поразяващата ръка, която дебне от тъмните дупки, включително и от тази в тоалетната, защото нямаше "молски" тоалетни за селфита

Ех, като написах това и се почувствах толкова древна, почти, колкото Баба Яга:) Да вземам метлата май е време, и да отлепяме, докато е празен коридора...от совалки.

Албена Василева

Зрителен тест, изготвен от японския психолог Акиоши Китаока, може да оцени само за няколко секунди дали сте физически и психически уморен, поглеждайки само едно изображение.Акиоши Китаока е специалист по зрителни възприятия и илюзии, като създадените от него тестове се радват на слава и признание в цял свят.

Китаока разчита за своите рисунки на това, че контрастиращите цветове, съчетани по определен ред, създават фалшиво усещане за движение.

Японецът е само един от художниците, които си играят с измамата на окото. В миналото известни с това умение са били Мориц Ешер, Бриджит Райли, Салвадор Дали.

1. Картинката не се движи - ти си стабилен. 

2. Слабо движение - психоемоционално изтощение, желателна е почивка в санаториум, курорт.

3. Активно, забързано движение- опасни признаци на психоза, неврастения и депресия.

Няма индикации за снеговалеж поне до 15 ноември. Това каза климатологът проф. Георги Рачев пред „Фокус“.


„Няма човек с чиста съвест да ви каже кога ще бъде първият сняг. Това може да стане седмица, пет дни преди обстановката. Мога да кажа със сигурност с над 80 %, че до 15 ноември, снеговалеж в България няма да има“, допълни още климатологът.

По отношение на прехода между есен и зима, проф. Рачев уточни, че засега средносрочната прогноза показва по-плавен преход и то не към зимата, а към нормализиране на тези анормални температури.

„В средата на ноември месец евентуално се очаква температурите да достигнат нормалните за сезона стойности. Няма засега индикация за рязко застудяване“, каза още проф. Рачев. По отношение на първите слани, проф. Рачев уточни, че те са паднали в края на септември. „Бяха с много малък интензитет. Много слаба проява имаха и бяха само във високите котловинни полета на Югозападна България. Съществена слана нямаме в България, което даде възможност практически всички средни и късни зеленчуци да бъдат прибрани от полето“, допълни още климатологът.

ВИЖТЕ ОЩЕ:Идва студ, който светът не помни: Сателит на НАСА с шокиращи данни

Приятели на застреляната Дарина искат смърт за изверга

Викторио Александров, който застреля в София жена си Дарина Министерска и едногодишното им дете Никол, ще оживее. Това съобщи пред ПИК във вторник директорът на УМБАЛ "Пирогов" проф. Асен Балтов.

26-годишният охранител бе откаран в спешния център, след като бе открит прострелян в колата си близо до бензиностанция в Горни Богров. В автомобила била и малката му дъщеря, която той прострелял след пристигането на полицията, а след това натиснал спусъка и към себе си,пише retro.bg

"Пораженията на детето бяха несъвместими с живота. Това е съвсем малко дете, било е простреляно от много голяма близост директно в главата", обясни проф. Балтов. По думите му раната от куршума е била огромна в малката глава на момиченцето и гледката е била наистина шокираща. Лекарите няколко часа се борили за живота на изпадналото в кома бебе, но то починало.
"Мъжът е в стабилно състояние. Неговата рана също е в главата, но не е сериозна. Няма никаква опасност за живота му”, добави още проф. Балтов. По думите му убиецът се е прострелял в главата, но раната му е съвсем повърхностна.

Викторио Александров е под постоянна полицейска охрана в лечебното заведение.

23-годишната Дарина Министерска беше убита с два изстрела в столичния квартал „Надежда”. Двамата с Викторио живеели там под наем. След като ликвидирал Дарина, той отвлякъл едногодишната им дъщеричка Никол, която по-късно прострелял в главата край Долни Богров. Двойното убийство става само шест дни, след като близки на Дарина на Викторио са отпразнували първия и за съжаление, последен рожден ден на детето им.

След него родителите се скарали сериозно, което довело до раздялата им и до това мъжът да се изнесе от общото им жилище. Това се е случило миналия четвъртък. В петък пък мъжът подал сигнал за оказван психически тормоз над него от страна на Дарина.
След раздялата 23-годишната жена се притеснявала, че бившият ѝ партньор може да ѝ навреди или посегне. Това наложило през уикенда бащата на жертвата да спи в апартамента, за да не се тревожи тя. Тялото на застреляната жена е открито от нейните родители, които били загрижени, че не могат да се свържат с дъщеря си и повикали ключар, който да отвори вратата. Тогава те сигнализирали в полицията, че дъщеря им е простреляна няколко пъти.

Приятели на убитата Дарина са потресени от трагедията и плачат за нея. "Смърт за този изверг, който уби моята приятелка Дарина снощи и нека да се вдигнем в подкрепа на моите приятели и близки Георги Министерски и Ваня Министерска. В памет на Дарина Министерска и нейното съкровище. Моля ви, всички да помогнем. Споделяйте го. Моите искрени съболезнования!", пише във „Фейсбук“ Ивайло Радев.

Източник:retro.bg

Нереализираните мечти на автомобилните инженери през социализма - какви са били концепциите за бъдещите модели моторни превозни средства. В днешната галерия ще се убедите, че плановете са били доста амбициозни, но и неосъществими.


 






Източник: dama.bg

Това е историята на Каспар Хаузер. Тя е загадъчна, затова и продължава да вълнува умовете. Някои смятат, че е онеправдан от съдбата, като са го лишили от кралския лукс, почести и слава. Други смятат, че той не е заслужавал нищо от изброеното, защото е бил най-обикновен мошеник. Сигурно е едно - че историята за Каспар Хаузер продължава да е пълна мистерия. Бил ли е той кралски син или, както някои смятали, син на дявола? Това не е станало ясно по времето, когато е живял, та сега ли?

В началото на XIX век Нюрнберг бил щастлив провинциален град. Край калдъръмените улици се издигали китни къщи, а площадите били украсени с изящни фигури и фонтани. В тази немска съкровищница един ден нахлул бездомник, за когото и до ден днешен има съмнения, че е бил истински принц.

В една слънчева майска сутрин през 1828 г. обущарят Георг Вайхман с крайчеца на окото си забелязва пред дома си мърляво и окъсано момче. То било с вехти дрешки и пробити обувки. Било на видима възраст около 16 години. Добросърдечният мъж го съжалил и се доближил до него: „Да не си се изгубил? Къде са родителите ти?"

На всички въпроси дрипльото отговарял с въздишка. След това пъхнал в ръцете на обущаря писмо, на което било написано „До капитана на 4-ти ескадрон, 6-и кавалерийски полк".

Заинтригуван, обущарят завел момчето до дома на капитана, който се намирал недалече. Стопанинът не бил у дома. Докато го изчаквали, прислужник поднесъл на гостите табла с храна. Вайхман бил изумен, когато момчето пренебрегнало сочната мръвка, а се нахвърлило лакомо на корав къшей хляб.

Когато си дошъл капитанът, той отворил писмото и открил две бележки в плика. В първата пишело: „Изпращам ви това момче, което мечтае да служи на страната си. Той беше оставен още като пеленаче на прага ми. Аз имам десет собствени деца и не съм в състояние повече да се грижа за него." Писмото завършвало с фразата: „Ако вие не желаете да го гледате, убийте го или го обесете!" Второто писмо, по всичко личи, било от майката на детето. То се състояло от две изречения: „Пазете моя син. Баща му служеше в 6-и полк." Капитанът хвърлил презрителен поглед на момчето и решил да се отърве от него по най-бързия начин. Независимо от протестите на добрия обущар, юношата бил отведен в най-близкото полицейско управление и хвърлен в килия. В продължение на няколко дни, докато се решавала съдбата му, пазачът го наблюдавал и бил изумен от видяното. „Той можеше дълго време да стои неподвижен - разказал пазачът. - Даже предпочиташе тъмнината, защото виждаше като котка в нея." Той му дал лист хартия, на който малкият надраскал думите „кавалерист" и „Каспар Хаузер". Полицаите предположили, че това е неговото име.

Според друг вариант на историята Каспар от самото начало се появил с листа с името си и го връчил на обущаря. Както и да е, по-любопитното било, че младежът изглеждал точно като дете, намерено в джунглата. Или по-скоро като наскоро освободено от капан. Юношата пристъпвал едвам, не можел да пази равновесие, клатушкал се и падал. Сякаш бил отвикнал да ползва краката си и в момента откривал наново предназначението им. Но бил с ума си и бързо възприемал. Скоро успял да разкаже историята на нещастния си живот. Момчето споделило, че през пролетта е било държано денем и нощем в тясно малко и тъмно помещение. Спял на сламен дюшек, завивал се с парцали. По цял ден не виждал жива душа. Всеки път, когато се събудел, откривал чиния с комат хляб и съд с вода. Понякога водата била солена на вкус и след като я изпиел, Каспар потъвал в дълбок сън. А когато се събудел, откривал, че ноктите му са изрязани, а косата - подстригана. Само веднъж усетил присъствие на човешко същество. През вратата се подала ръка с молив и лист хартия и го приканила да ги вземе. След това ръката хванала китката на момчето и изписала „кавалерист" и „Каспар Хаузер".

Веднъж намерил до сламеника обувки и плик с писмата, които предал в Нюрнберг. Но как се е озовал там, нямал представа. Историята на чудатото момче бързо се разнесла от уста на уста. Скоро младежът станал местната знаменитост. Градският съвет публикувал силно украсената история за странната му поява. Оттам призовавали целия окръг да помогне да се намерят факти, които да повдигнат булото над загадката кое е това момче. Мнозина вече имали свои версии за това кой е. Едни твърдели, че той е син на дявола, други - че е дошъл от друга планета. А някои били убедени, че в жилите на Каспар тече кралска кръв и дрипльото е изгубен принц.

В полза на последната версия говорели няколко събития. Някъде около времето, когато Каспар бил подхвърлен в кошница, на великия княз Карл и великата княгиня Стефани им се родило бебе. Но то починало от менингит. Двамата нямали повече деца и със смъртта на великия княз родът Хохберг се прекъснал.

Известният философ и просветител Георг Даумер приютил Каспар. За нула време той превърнал странника в интересен, ясно излагащ мислите си млад човек, желан събеседник и гостенин в именити семейства. Но една вечер професорът се прибрал и заварил Каспар, потънал в локва кръв. Юношата бил ранен в лицето и шията. Не знаел кой е бил нападателят му, но било ясно, че дошъл с намерението да го ликвидира завинаги. Това се случило близо пет години след странната му поява в Нюрнберг.

Според друг вариант в една студена декемврийска вечер Каспар излязъл да се поразходи в парка, когато го нападнал някакъв тип, наръгал го с ножа си и избягал. Смъртоносно раненият Каспар едвам се довлякъл до дома на попечителя си, но той отказал да повярва нападението и го обвинил, че се опитва да привлече вниманието към себе си и се е самонаранил. Затова и не повикал полиция. А след три дни Каспар предал Богу дух.

Тази версия е най-непопулярната. Но така или иначе извършителят на нападението останал неизвестен. Казват, че когато чула за смъртта на Каспар, княгиня Стефани изпаднала в неудържим плач. Според някои тя през цялото време вярвала, че новороденото, за което са й казали, че починало, е живо и здраво. Вярвала, че Каспар Хаузер е нейният отдавна изгубен син. Мнозина други смятали, че ръката на убиеца е била направлявана от графиня Хохберг, която искала да прати в отвъдното законния престолонаследник. Пак тя организирала подмяната на бебетата при раждането им.

Каспар бил погребан на гробището в Ансбах. На надгробния камък било изписано: „Тук почива Каспар Хаузер. Неговият произход беше неизвестен, неговата смърт беше загадъчна."

Бизнесменът Николай Банев и съпругата му Евгения са арестувани в Ница, Франция, съобщиха медиите преди дни. А аз очаквах, че са някъде в Сочи или Крим, нали той е учредител на Евразийски клуб България, а тя е активист там и виден деец на евроазиатщината. Някаква грешка трябва да е станала. Доказателство е целият му славен жизнен път.

15 декември 1989 г.

Един юноша бледен на име Николай Банев охранява „първия свободен митинг“, организиран от БКП., документиран от режисьора Евгений Михайлов. По този повод той каза преди време:

„Откривам второстепенни герои и лица, които тогава не съм забелязал, а днес се оказва, че играят важна роля в живота ни. Така например днешният милионер Николай Банев е охрана на митинга на БКП пред БНБ на 15 декември 1989 г., Точно тогава Петър Младенов обещава, че ще падне чл.1 на Конституцията, а Добри Джуров, съобщава новината, че Живков е изключен от БКП.“

И други неща обещават… Това е само началото на ударното превръщане на Българската комунистическа партия в

Българска капиталистическа партия

Не по име, разбира се, а на дело. Името се променя другояче, както и сами знаете.С руска ушанка охрана на митинга на БКП

Това е само началото на активно мероприятие за овладяване на държавната собственост „от читави наши фирми“, както говорят в БСП и до днес. Те трябва да сложат ръка на настъпващата пазарна икономика, а оттам и вовеки веков да могат да влияят на  властта в България.

Тогава на около петдесетина от най-верните партийни работници, офицери от ДС и комсомолски активисти съобщават, че те ще са новите капиталисти на България. Така и става.

Планът не е задействан само у нас, а на територията на целия соц. лагер, но най-гладко и победоносно върви тук и в Русия.

В интервю за „24 часа“ от 2 ноември 2009 г. Анжел Вагенщайн признава, че идеята за този митинг му е дадена от самия… Маркус Волф, шеф на зловещото източно германско разузнаване ЩАЗИ. Според режисьора той бил много весел човек, кулинар  и приятел на България. И един от бащите на „демокрацията“ в любимата му България, както се оказва.  ДС несъмнено е разчитало на помощ от колегите си, за да проведе гигантската операция, но да се върнем към нашия герой.

Николай Банев работи около 8 години  в ДКМС

Украсява с интелекта си различни ръководни длъжности в Заводски комитет, Общински комитет, Окръжен комитет и естествено в Централния комитет на ДКМС. Там е подчинен на Красимир Премянов, за когото през 90-те години се казваше, не без основание: „На Изток България граничи с Краси Премянов.“

В онези бурни времена младият Банев попада и в щаба на небезизвестния политик от БСП Янаки Стоилов.  Николай започва да се катери по този славен път още като щатен секретар на младежката организация в Хасковски минерални бани, нали баща му  Йордан Банев, е най-младият признат за активен борец против фашизма и капитализма в Хасковско, няма да се излага, я.  Банев-старши според комунистическия режим е виден ятак още на 14-годишна възраст.

Та младият Николай явно генетично е програмиран да стане комсомолец, комунист, а  и капиталист, когато партията го поиска.

Не му липсва и влечение към изкуството, свири по соц. ресторантите, влекат го клавирни инструменти. В кръчмата носеща хубавото българско име „Гергана“ , се запознава с бъдещата си съпруга, първата от засега трите му жени.  Баща  й, който тогава е директор на завода за релета в Харманли, го назначава там като стругар. Признавал е, че по това време е изкарал петте най-щастливи години от живота си. Щеше да е хубаво наистина

да остане щастлив стругар, а не недоволен капиталист

Който ще направи най-скъпата сватба в историята на България, с Джо Кокър, който да му свири на ушенце. Така му било писано, уви.
За стругарството, разбира се, не му остава особено много време,  нали Комсомола на него чака .

От ДКМС излита направо към сияйните върхове на капиталистическото строителство, въпреки че той разказва една много тъжна история в стил „Робинята Изаура“ в интервю за „Дарик“. Просто да се разплачеш.

“Когато ме изгониха от Комсомола, излязох с два лева и 40 стотинки в джоба си. Това бяха и първата вечер спах в една квартира до вагон-ресторанта под наем, в която нямаше дори дюшек“.

Наистина е много тъжно. Но  нищо не може да попречи на

истинския комунист, който трябва да стане капиталист

Добре, че се намират другари, които да се погрижат за сиромаха, добре, че е Партията, която Банев и до днес свято тачи.

Малко след онзи митинг, в началото на  1990 г., той създава една от първите частни фирми у нас. Първата охранителна фирми в Хасково, разбира се. Учредители са той, Росен Араклиев, който по една случайност е син на командира на хасковския партизански отряд „Асен Златаров“ Иван Араклиев, а също и  някой си полк. Костадинов.

През 1991 година виден генерал от ДС му издейства да търгува с оръжие.

През 1996 година Николай Банев получава заем от 3.5 милиона долара от чешката “Форестинвест”, нали ви казвам, че и „братските“ служби не спят. Солидната сума е,  за да участва  Николайчо в масовата приватизация с  фирмата си “АКБ Форест”. Рекламната кампания е грандиозна, набран е капитал от 2,7 милиона лева, като  АКБ получава дялове в повече от 30 предприятия.

Лихви на гражданите „инвеститори“ никой не дава, парите си изобщо никой  не получава, включително и  чешката „Форестинвест. Всички пият по една студена вода за здравето на строителите на капитализЪма.

Твърди се, че Николай Банев, в качеството си на собственик на “АКБ Форес”,е извършил престъплението „присвояване и обсебване”, чл.201, във връзка с чл.202, ал.2, т.1 и т.2, и във връзка с чл.203 ал.1 и ал.2 от НК спрямо хиляди работници в своите фирми, като до ден-днешен не им е изплатил дължимите заплати.Кризата го „приземи“ от самолет на Майбах

Ще изредим само началото на списъка  на придобитите „без пари“ фирми и заводи: „Русалка холидейз“, която е собственик на морския курорт „Русалка Елит“, резиденция „Созопол“, една камара хотели и къмпинги в планината и на Черноморското крайбрежие, химическият завод „Полимери“ АД гр. Девня.
През 1997-1999 година „Русалка“ става нещо като държава в държавата.

Босът на „Мултигруп“ Илия Павлов, който тогава раздава порциите, е редовен гост, а за забавленията му се носят легенди.

 Специалитетът на Банев е да омете всичко възможно,

Да фалира поредното предприятие и да изхвърли работниците на улицата, нали трябва да има пролетарии.

Така става с „Елма” Троян,  завод „Полимери“ и още десетки други.  Във споменатия завод, обявен в несъстоятелност, са изоставени радиоактивни елементи, живак, цианкалий запалителни течности.

Компании от целия спектър на икономиката – тежка промишленост, лека промишленост, услуги, обслужващ сектор и др.

Ето и малка част от фирмите и предприятията , на които Николай Банев е собственик  АКБ Форес, Химинвест, АКБ Индустрия и АКБ Консорциум. Участва в управлението на Голф-хотели Иракли, Форест грийн ХАД, Блясък, Елматех, Елма Електромотори, Сдружение „Тенис клуб Русалка“, туристически холдинг Русалка Холидейз, Ер Слайд, Хелио-тур-с, Сдружение „Голф клуб Иракли“, Костенец – ХХИ, Полимери, Топлофикация Ямбол, Топлофикация Казанлък.

С „Декотекс” оформя един от най-големите съдебни скандали в българската история, намесват се дори САЩ. Американският инвеститор е изигран от българските си съдружници, дялът му е взет чрез машинаци.

Банев е замесен в  стотици скандали – обвиняват го в умишлени банкрути, застрояването на защитената област Иракли, съсипването на ФК „Берое”. Обвиняван е за умишления банкрут на над 100 приватизирани предприятия .Няма да ни стигне том с размерите на „Война и мир“, за да изредим подвизите му и драмите на хората, които си търсят пари от него.Близък приятел на руския посланик

Чудно ли е, че този човек през 2008 г . е получил ордена „Дмитрий Донской от генералният консул на Русия във Варна Анатолий Шчелкунов.
Или, че е много много близък със Сергей Станишев, през 2009 г. тогавашният  министър-председател почива на яхтата на  Банев, както свидетелстват медиите от онова време. Това си е пряк конфликт на интереси, твърдят юристи.

По чиста случайност по това време Банев придобива 300 дка гора на първа линия край морето. Не декар, не два, това би било обидно за комсомолец от такъв мащаб.

Чудно ли е, че този човек учреди „Евразийски клуб България” в  зала 8 на НДК през декември 2015 г.  Чудно ли е, че не можем да се избавим от евроазиатщината и през 2018 г. ?

www.faktor.bg

Николай Банев-стругарят милиардер

Той сбъдна „българската мечта“ стана от комсомолец богаташ
Лично аз започнах натрупването на капитала с 2,40 лв. в джоба през 1988 г.

Капиталът от 2,40 лв в джоба е част от легендата на червените милионери, предимно бивши ръководни фактори от комсомола, с родители партийни величия. Така например братя Домусчиеви твърдяха,че са почнали от една сергия на пазар, а Огнян Донев от внос на близалки от Турция. Банев не прави изключение.

И едва ли е имал 2,40 лв в джоба си през 1988 г. Защото баща му е признат за „най-младия активен борец против фашизма и капитализма“ като 14-годишен ятак преди 9 септември 1944 г.

Доста преди 1988 г Николай Банев е на щатна работа в Димитровския комунистически младежки съюз-ДКМС или по-точно като инструктор в орготдела на Окръжния комитет на ДКМС в Хасково. Такъв е и през 1988 г.

Преди това започнал кариерата си като стругар в завод за релета в Харманли. Но това е за кратко, после се прехвърля в комсомола.

След „Демокрацията“ разбира се започва с охранителна фирма. Съдружници на Банев са Росен Араклиев, син на командира на партизанския отряд „Асен Златаров“ Иван Араклиев и полк. Костадинов. Както се казва все „наши, проверени хора“ от партията и комсомола, бъдещи капиталисти.

Комсомолецът-милионер е известен с пристрастията си към БСП.

Той дори се качи с майбаха си на Бузлуджа, което предизвика скандал в червените редици.

“Станах член на БКП още през 1980 г. в завода за релета в Харманли. Бях убеден в програмата на тази партия – тогава тя кореспондираше с практиката й, а за един млад човек единството на думи и дела е много важно”, казва в едно интервю Банев.

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив