За целта социалистите настояха за създаването на комисия, в която да влязат доказани авторитети, а не никому неизвестни автори, за да изготвят нов вариант на учебника по история за десети клас, който еднакво обективно да отразява историческите събития в новата българска история в годините до Втората световна война, след нея и след 1989 г. "Особено цинично е отсъствието на фашизъм и управлението с пронацистки характер, заяви Ирена Анастасова.Тя допълни, че от учебника по история за 10-и клас вече ще липсва изучаването на идеологията на нацистите за чистата раса и българското законодателство преди 1944 г., насочено срещу евреите.
Ирена Анастасова, БСП, Снимка: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ
В същото време било написано, че българският народ е спасил еврейското население. "Спасявано от какво? След като ги няма антиевропейските закони, няма окупация на Македония и Беломорска Тракия, няма ги партизаните, няма ги децата-ястребинчета, няма победа на Червената армия над нацизма, възмути се соцдепутатката. Досега поне в десети клас се е учило за чистата раса и нацизма, напомни педагожката. "Няма друга държава, която да е стигнала дотам, че да се страхува от участието си в съпротивата срещу фашизма", възкликна Анастасова. Социалистката беше категорична, че става въпрос за нова идеологизация на българското образование. "Кой предложи програмата във варианта, представен през септември 2017-а? Кои са тези корифеи на историческата мисъл, чиито имена да са публично известни? Които представят социалистическия период като по-ужасен от турското робство?, попита депутатката от БСП.
Тя цитира въпросните автори на учебника за 10-и клас, че заявили: "Тази битка водим вече пет години", като изтъкнали подкрепата на лидера на депутатите от ГЕРБ Цветан Цветанов, евродепутата Андрей Ковачев и министъра на образованието Красимир Вълчев. "Разговаряхме с историци, равноотдалечени от партиите, те са меко казано учудени", добави Анастасова. Соцдепутатката завърши с цитат от Франклин: "Само лъжата се нуждае от силовата подкрепа на държавната власт, истината отстоява сама себе си".
LUCKY BOYS BAND са група от няколко момчета, щастливи да свирят музиката, която обичат.
Годината е 1989, градът е Левски, а те са достатъчно смели и излизат с репертоар от световни хитове. Късметът е на тяхна страна, скоро ще падне комунизмът и това ще ги разпилее по света. Видеото е заснето в столовата на завод Есмос.
Нека посветим това видео на всички млади хора от някогашна България, които мечтаеха, обичаха и живееха. За съжаление, днес град Левски е почти обезлюден, а някои от тези млади момчета не са с нас. Остава само споменът.
Сигурност и спокойствие
На времето имаше спокойствие и сигурност. Домовете не се заключваха или ключът стоеше под изтривалката и всички знаеха това. Днес решетки по прозорците, домовете приличат на зандани, престъпления и насилие ката ден – убийства посред бял ден в центъра на София грабежи, измами, отвличания, агресия в училищата. Новините приличат на криминална хроника.
Без безработица
На времето нямаше безработни. Днес в някои райони на България – Северозапада - безработицата надхвърля 50%. Загиващи, умиращи села и градове, тотално обезлюдени.
Без бедност и глад
На времето нямаше богати, но нямаше и гладни и бедни. Днес над 1.6 милиона българи живеят под прага на бедността – 321 лева. Справка - Евростат. Доходите в България са най-ниските в Европа – 510 лв. минимална заплата и 200 лв. минимална пенсия, по-ниски и от Албания и от Габон.
С развита индустрия и селско стопанство
На времето България беше средно развита индустриална държава /27 място в света/. След като „избухна“ демокрацията над 5000 предприятия бяха ликвидирани от некадърните и крадливи политици и псевдо бизнесмени. Останаха да стърчат само скелетите им. Активи за над 60 милиарда лева бяха откраднати от разбойниците. Селското стопанство също беше ликвидирано. Основни традиционни български производства /домати, грозде, череши и прочие/ спаднаха драстично. Сега почти няма българско производство, всичко е внос. Днес българската икономика работи 50% на ишлеме, останалото е почти изцяло в „сивия сектор“!
С отлично образование, при това безплатно
Образованието беше на много добро ниво, при това безплатно. Направете справка в редица международни източници, за да видите, че България, както впрочем и другите бивши соц. страни изпреварваха редица развити държави по качество на образованието в онези години. Започнахме да се свличаме надолу след като „избухна“ демокрацията през 89-та. Днес българчетата са най-неграмотните в Европа – не могат да пишат и трудно се изразяват на родния си език. Над 700 училища бяха изоставени само през последните 14 години. Това го пише в Евростат.
С добро здравеопазване, при това безплатно
Здравеопазването беше на добро ниво, също безплатно. В ония „лоши“ соц. години грижите за децата бяха реален приоритет. Във всяко училище имаше лекар, медицинска сестра, зъболекар, които правеха профилактични прегледи и лекуваха децата, БЕЗПЛАТНО! Във всяко село на България имаше лекар или фелдшер. Днес т.нар. здравеопазване е гнилоч, хаос и корупция. Българите са най-болните в Европа, с най-ниска продължителност на живота – 74 г. и 5 месеца, това също го пише и в Евростат и в НСИ. Здравето днес е стока. Някакви търговски дружества, някакви ДКЦ, неремонтирани от повече от 30 години, мръсотия в буквалния смисъл на думата.
С развита култура и истински морални ценности
За културните придобивки да не говорим – създаваха се прекрасни български филми, които и до сега се гледат с удоволствие от млади и от стари, прекрасни театрални постановки, опера, живопис, литература и прочие. Цената на билета за кино беше 35 стотинки, за концерт и театър – също символична. Сега се чудя кака едно цяло семейство може да отиде на концерт /цена на билета 150 лв/. Сега младите са закърмени саЛ с едната пошла чалга, моралните ценности се изчерпват с „марковите“ парцалки, произведени между другото в комунистически Китай и лъскавите телефончета! Да не говорим за дрогата и гей-парадите!!!
Вярно с корупция, ама на дребно
И още нещо - днес България е най-корумпираната страна в Европа и една от най-корумпираните в света. На времето имаше корупцийка на дребно – връзчици, бонбонки, уиски, цветенца! Днес се крадат милиони, милиарди!
За свободата на словото
За прословутата свобода на словото и медиите – днес сме на 111-то място в света по свобода на словото – справка доклад на „Репортери без граница“. Единствената свобода е, че можеш да напсуваш някого в Интернет, най-често политик, ама от това не знам дали ни става по-леко!
И най-важното – днес България изчезва – от близо 9 милиона в края на 80-те, днес сме под 7 милиона!
С Балканче тръгнах от Мездра и минах през Роман, Ловеч, Габрово, Шипка, Казанлък, Петолъчката, Карнобат и Бургас. Почивах 14 дена в Лозенец и после Лозенец, Бургас, Казанлък, Сопот, Араба конак, Ботевград, Мездра, към морето пътувах 3 дни, обратно се върнах за 13 часа!
Тези красиви изживявания няма да ги забравя никога, това се случи през 1986 година, тогава бях на 23 години, безкрайно съжалявам че скоро го продадох, ако си намеря друго ще го купя, жалко че няма да е това с което ходих до морето.
Кървавата драма се разиграва преди 25 години на границата между Русия и Таджикистан, когато ислямски радикалисти атакуват 12 гранични поста на руските войски.
"Застава, равнис! Застава, мирно! Личният състав на 12-а застава, останал жив, е пред вас". С тези думи на 13 юли 1993 г., 11 часа след нападението от терористите, е посрещнато закъснялото подкрепление на лейтенант Андрей Мерзликин. Неговото подразделение като по чудо остава живо под обстрела на муджахидините.
Преди 25 години руските военни на границата с Таджикистан се оказват в епицентъра на бойни действия. В съседната страна кипи гражданска война, а военно-политическата обстановка е влошена още повече от свалянето на режима на Наджибула в съседен Афганистан. Русия е обвинена за всички беди на народа, а от пролетта на 1993 г. бойците от таджикската опозиция с подкрепата на муджахидините многократно се опитват да пробият границата.
Преди "черния вторник" нито една от атаките не се увенчава с успех. Но 13 юли 1993 г. е съдено да остане в историята като един от най-кървавите дни в историята на граничните войски в привидно мирно време.
Мерзликин си спомня, че ден преди атаката ръководството на комендатурата издава странни заповеди, с които отслабва отбраната. Например, свалени са т. нар. "секрети" – огневи точки с охранителни екипи, изнесени извън периметъра.
Преди това пък терористите успяват да проучат системата за охрана на базите и да разгледат къде се намират всички огневи позиции от върховете на близките хълмове. "Виждахме всичко, но не можехме да направим нищо – ръководството нареди да не закачаме тези хора. Освен това от афганистанците идваха преговарящи, които ни уверяваха, че ще ни охраняват", казва той. Как протича боят
Атаката започва на 13 юли 1993 г. точно в 4 ч. сутринта. На територията на граничната застава има 47 военни и един цивилен. Тежка техника няма – нито танкове, нито артилерия. Войниците имат само един лекоброниран БМП – той е унищожен още в първите минути с прицелен удар от оръдие. Така че в ръцете си момчетата държат само автомати, няколко картечници и гранатомет АГС-17, който засича по време на боя.
В същото време терористите имат миномети, картечници, гранатомети, снайперски винтовки и всички тактически преимущества, за които могат да си мечтаят – елемент на изненада, господстващи позиции и числено преимущество. В същия ден руските военни са нападнати от отряд от около 250 души.
Терористите обстрелват всички изходи от казармите, затова на войниците им се налага да разбият прозорците и да се измънкат през тях към противоположната страна извън обсега на обстрела. Както си спомня един от участниците в събитията – сержант Сергей Евланов, той успява да дотича заедно с още един войник до опорния пункт и подхваща кръгова отбрана. Там обаче скоро пада граната и взривната вълна го изхвърля. Като по чудо младият мъж остава жив и благодарение на адреналина успява да се добере до укритие, където всъщност вижда, че е ранен от отломките.
В същото време един от войниците успява да предаде сигнал за бедствие до щаба.
След няколко часа обстрелът стихва и боят преминава в продължителна фаза на периодични обстрели ту от едната, ту от другата страна. Патроните на войниците от граничната застава бързо свършват.
Няколкото отчаяни опита да се промъкнат от окопа до склада с боеприпаси се увенчават с провал. Редник Додокалонов се хвърля към пламналата офицерска казарма, където под леглото е останала кутия с патрони за картечница. "Когато той се втурна натам, всички си помислихме, че е пътник: терористите обстрелваха сградата от всички страни", спомня си Мерзликин. "Пред очите ми загинаха няколко момчета. И тогава изведнъж Додик се появява с кутия с 200 патрона. Ако не беше той, определено нямаше да оцелеем. Разделихме си патроните по равно. По-късно, когато излязохме, преброих: на всеки бяха останали по седем патрона".
Командирът обаче не бърза да се отдръпва, въпреки че не са останали боеприпаси – SOS сигналът е изпратен преди няколко часа, подкреплението трябва да е на път – как биха могли да изоставят граничния пункт и да си тръгнат?!
Това забавяне по-късно ще доведе до гръмката оставка на тогавашния командващ на граничните войски на Русия и цяла поредица от кадрови промени и уволнения във ведомството. Но това ще се случи по-късно – сега хората от няколко часа седят, обградени от безпощаден огън.
Помощ от въздуха ще дойде чак след 7 часа, към 11:00 ч сутринта. В небето се появяват два ударни хеликоптера и нанасят масиран удар с ракети по позициите на терористите в планините. Пилотите обаче не посмяват да снижат машините, за да ударят хората, тъй като няколко месеца по-рано терористите в същия район са свалили нисколетящ самолет с ПЗРК.
Едва след като вижда, че хеликоптерите си тръгват, а боеприпасите са свършили, командирът на граничния пост взема решение за отстъпление – появата на вертолетите им дава възможност да се възползват от суматохата в редиците на муджахидините.Отстъплението и дългоочакваното спасение
Последните оцелели войници се отправят към близкото село Сари-Гор. Мерзликин предполага, че именно оттам би трябвало да дойде подкреплението. Независимо от помощта от въздуха и смута в редиците на терористите, вражеският огън продължава да ги следва.
Но след известно време войниците срещат "свои хора" от съседната тринадесета застава. Отрядът се командва от подполковник Василий Масюк, който води толкова нужните в този момент танкове и тежка артилерия. Помощта обаче не идва навреме, тъй като единственият "пряк" маршрут към 12-а гранична застава е миниран от муджахидините и под прицела на терористи, криещи се в планините.
Същата вечер спасителният отряд се връща на пленената от терористите застава и я изравнява със земята с огън от тежка техника. На терористите им се налага спешно да бягат в планините.Руският президент Борис Елцин награждава с орден "За храброст " члена на граничните войски Владимир Евгениев за геройството, демонстрирано по време на службата му на таджикистанско-афганистанската граница.
Александър Макаров/Sputnik
В резултат на атаката на муджахидините загиват 25 руски бойци. Терористите губят около 70 души. Лейтенант Мерзликин, който успява да изведе хората си от огъня, е удостоен със званието "Герой на Русия" и служи до звание генерал-майор на ФСБ. Днес той е от запаса и е съветник на председателя на Руския съюз за бойни изкуства.Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
9:52
