„Абсурд“ – би казал всеки жител по времето на соца. „Не, ама да“ – бих перифразирал покойният Петко Бочаров. Тя, случката, станала не в село Могила, както пише поетът в „Песен за човека“, а в морската ни столица – социалистическа Варна… На чаша бира сме на лозето на приятеля ми Григор Стоянов-Гришата, пенсиониран служител от ГКПП при летище Варна.

„По онова време (70-те години на 20. век) в квартал „Владиславово” имаше едно много палаво 6-годишно дете – Митко – започна Гришата. – В неработни дни, когато не ходел в близката детска градина, като направел някаква беля и го напляскат, Митко хващал автобуса (поради малката си възраст не плащал билет) и отивал при баба си в квартал „Аспарухово”. А тя по телефона успокоявала родителите му, че той е при нея, да не се тревожат. В ония години държавната доктрина за комунистическо възпитание на младежта обхващаше и детските градини. И в тях програмно се величаеше Съветският съюз, а столицата му Москва се възхваляваше като райско място на земята. В този дух идеологически е бил „подкован“ и невръстният Митко. Случило се обаче така, че през един летен ден за немирствата си бил наказан и от двете страни: от родителите си във „Владиславово” и от баба си в „Аспарухово”. И сърдитият Митко решава да замине за мечтаната Москва. Колко му е, летището е на около 1 км от дома им и често се наблюдават излитащи и пристигащи самолети. И така, взема един комат хляб, прекосява нивите, които делят жилището им от летището, пристига там и се спотайва в един ъгъл на чакалнята. Когато по високоговорителите се разнася поканата „Пътниците за Москва да се отправят към самолета“, Митко се присламчва към едно семейство с две деца, с тях безпроблемно минава през КПП-то, влиза в самолета и се настанява на някакво свободно място. От време на време минават стюардеси и го черпят с нещо за хапване, без да го разпитват.

Но когато слиза на летището в Москва, нещата яко се затягат, защото на руското КПП „стъргата“ е жестока: броят стриктно не само хората и бебетата им, но и придружаващите ги животни. Задържат малкия нелегален пътник и се обаждат в българското посолство: „Ваш гражданин нарушил государственную границу Советского Союза”. Елате да си го приберете. В посолството щели да се побъркат: „Кой ще да е този луд, който наместо да драсне на Запад, се е юрнал към Съюза“. Българският посланик се разпоредил да приберат нарушителя. Те също се изумили от срещата си с „гражданина” и му дали някакъв сандвич. Един от служителите, който имал малки деца, съжалил беглеца и предложил: така и така е дошло момчето, поне да го разходят из Москва, да сбъднат мечтата му. Качили го в кола, посетили Червения площад, Парка за отдих и култура „Горки“ и накрая в огромния магазин „Детский мир“ му накупили за десетина рубли цяла торба евтини дървени играчки в различни цветове. В същото време във Варна родителите и баба му са в паника, момчето е изчезнало, съобщават в МВР и го обявяват за издирване.

В посолството на другия ден с първия самолет за Варна го изпращат и когато се явява у тях, преди да посегнат да го набият, той ги изумява: „Идвам от Москва!“ – приключи разказа cи Гришата.
– Важното е – казвам, – че всичко е минало добре.
– Глупости – отговоря Гришата, – ти знаеш ли какво стана после? Българското посолство в Москва сезирало за нарушение на граничния режим нашето външно министерство, външното министерство е сезирало вътрешното министерство и нашият министър издаде заповед за наказание на цялата смяна, която е била дежурна в деня на „произшествието“. А в тази смяна бях и аз и също го отнесох.
– И все пак с това неприятностите са приключили – предположих аз.
– Глупости – повтори Гришата. – Работата стана по-зле, защото този хлапак, като занесъл торбата с подарените играчки в детската градина и се похвалил с „подвига“ си, случката се разнесла и по другите детски градини и после рояци деца започнаха да обсаждат летището с желание и те да се изявят като Митко. В чудо се видяхме, удвоихме охраната, за да опазим самолетите от кандидати за герои. Ха наздраве! – вдигна халбата с бира Гришата.

Припомнил случката – Костадин Чобанов, Варна
Източник: retro.bg

1. Стига си тичал, ще се изпотиш и ще настинеш.
2. А Сашко на Григорови е пълен отличник.
3. Никакъв сладолед, ще те заболи гърлото.
4. Имаш ли си гадже? А? Хехе...
5. Иванчо, я кажи на гостите стихотворението за сърничката.
6. Излизай от морето! От два часа си вътре.
7. Пак ли се окапа, бе? Тююю...
8. Я не ми дръж такъв тон! Къде се намираш?
9. Вземи кутията и почерпи леля ти Гинче с един бонбон.
10. Никакво ставане от масата, докато не си изядеш всичко!

11. Пушил ли си? Не си? Я ми дъхни!
12. Не яж шоколад сега. Ще си развалиш обяда.
13. Имаш ли нещо да ми казваш?
14. За какво да ходя на родителска среща? Два часа да се червя пред всички.
15. Докато живееш в моята къща, ще правиш това, което аз кажа.
16. А бе, ти български не разбираш ли?
17. И ти ще имаш някой ден деца.
18. Я си дай бележника!
19. Не те знам на кой си се метнал такъв. В нашия род нямаме такива.
20. Никъде няма да ходиш, докато не си подредиш стаята!

21. Днес изпитваха ли те?
22. Ти с кого си мислиш, че говориш?
23. Не ми викай "добре". Кое му е добрето?
24. Защото аз така казвам!
25. Парите не растат по дърветата.
26. Не ме интересуват другите деца!
27. Ако Иван ти каже да скочиш от балкона, ще го направи ли?
28. Внимавай в картинката, детенце!
29. Ти с мене ли ще спориш?
30. Опичай си акъла!

Отшумя и тазгодишната абитуриентска еуфория. То не беше тичане по бутици и магазини, то не бяха пробни прически и гримиране, то не бяха…Какво ли не? Е, ето ги абитуриентите: пременени, сресани, гримирани…И развълнувани, и щастливи! Така и трябва да е! Един етап от живота е преминал. Но защо трябва да се празнува точно така? Защо се харчат толкова пари за дрехи, които никога повече няма да облечеш? А дизайнерите сякаш съвсем са изчерпили идеите си. То не са богато надиплени поли, които старателно метат улиците, то не са шлейфове и кринолини.. А пък лъскотиите?  Цветята, гарнирани със „злато” или „сребро”… Черно, черно и пак черно… Момичетата кой знае защо предпочитат в тази единствена в живота им вечер да надянат на хубавите си свежи лица маските на „професионалния” грим и да заприличат на чалга дивите… А момчетата тази година са също с прически – тип петльов гребен. Рошав петльов гребен гладко избръснат над ушите.
   И сега следва: а ние какви бяхме!! Да, бяхме. Също смешни, но уплашени. Да, и развълнувани, и щастливи! Нашето абитуриентство имаше чара на онова - „ за първи път”. До тази вечер не си обличал нищо друго, освен задължителната униформа. И изведнъж влизаш в костюм или в рокля. Бяла, розова, синя… И – о, ужас! Качваш се на високи токчета!  Изпитание! Макар че и сегашните 20-сантиметрови не са по-малко предизвикателство. А прическите? Те се готвеха цяла година. Оставяхме косите ни да растат свободно и понеже не се разрешаваше да ги носим спуснати, ходехме с по две опашки. Досущ униформени. А вечерта на бала  се появявахме с ондулирани глави, с почти еднакви букли. Никоя не се гримираше, защото никоя не знаеше какво е това. А червилото беше за майките ни.
Да, смешни и недодялани, но очарователни. Защото всичко беше ново, непознато. И за първи път!

Теменуга СТЕФАНОВА
Стара Загора

Моята Стара Загора отново е в липова прегръдка. Омагьосващото ухание връхлита сетивата най-силно вечер, когато прохладата идва заедно с настъпването на нощта. Тогава нежният аромат опиянява с вълшебния си дъх. Прекрасни дни! Липовите дни на родния ми град.

Помня колко ми липсваха през студентските ми години. Копнеех да подишам този вълшебен въздух! Но… последните дни на май и първите на юни , когато Стара Загора потъваше в липовата магия, съвпадаха с началото на поредната изпитна сесия… Пробвах разни варианти: или след успешно взет изпит си позволявах няколко часа почивка във влака, за да уча за следващия изпит тук и да се порадвам на липовата омая, или просто пренасях ученето  у дома. Но това ми излизаше скъпичко, защото пътуването се случваше три пъти. А и на студента все не му достига един ден, за да се подготви както трябва .

Къде ти време за разходки! Но затова пък винаги когато се прибирах, не пропусках да се полюбувам на липовата прелест на моя град. Започваше, когато влакът приближаваше града. Виждаха се първите сгради, после там, на високото се появяваха тръбите на канала, сградата на ВЕЦ-а и ароматът постепенно ставаше все по-осезаем, все по-завладяващ! Вълшебство! Магия!
   Ето това усещане никога няма да забравя! Срещата с моята липова Зара!

Теменуга СТЕФАНОВА
Стара Загора

При соца ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ се увеличи поне 100 пъти. От кална къща с каруца, стигнахме до апартамент с Москвич.
Това все пак е голям скок. И да не забравяме, че всъщност, през 1944 г. само богатите селяни имаха каруци.

А образованието е излишно да коментираме. Синовете на хора с 4 клас през 1944 г., станаха висшисти. Такъв скок никога не е имало.

Дори пътуването на Запад дойде с бай Тошо.

Защото селяк неграмотен от 1944 г., може ли да иде в Германия да работи? Не, и затова не ходеше. Инженер от 1989 г. вече можеше да иде, и затова и имаме 2 милиона емигранти 🙂 Това е истината…

Добри Божилов, Фейсбук

Моето първо излизане в чужбина беше през паметната 1989 г. – на лагер в Белгия. За отбрани пионерчета, със заслуги. Почти всички други деца без мен, едно момиченце от Девин и още няколко заслужили пионерки, бяха от София и с връзки. За цвят изпратиха и нас (но съм им благодарна де). Позволили ни бяха да носим някаква минимална сума валута. Всички деца носеха в пъти повече – само аз и другите пионерчета от провинцията бяхме в лимита.

Полетът беше с БГА „Балкан”. Помня богатата закуска и как тайно си скътахме пластмасовите вилички и лъжички плюс пакетчетата захар, сол и пипер. И салфетката, естествено!

В Брюксел ни разходиха из центъра, нахраниха ни в един ресторант, в който ни сервираха по цяло малко пиле на човек. После се отправихме с автобус към селцето, където беше лагерът. Беше международен – с други заслужили пионери от ГДР, Унгария, Чехия и много деца (не точно пионери) от Белгия.

Бяха уникални две седмици – лагерът беше луксозен (в сравнение с тези по нашето море - разбирай Бяла). Имаше двуетажни легла (моя дългогодишна мечта се сбъдна… да спя на втория етаж), но в стаите се стоеше малко и не можехме да им се насладим напълно. Винаги съм мразела спането от 14 до 16 ч., но там си мечтаех за него, защото лагеруването беше доста изморително – безкрайни игри и занимания, направо ни скапваха.

Имаше отборни игри в близката гора, водеха ни на екскурзии в Лиеж, в Антверпен, беше невероятно. За първи път виждахме на живо деца от всякакви раси. Възпитателите бяха млади и всеотдайни. Собственикът на лагера беше възрастен белгиец, филантроп (и явно малко социалист).

Най-запомнящо се беше едно състезание през нощта – цяла нощ бродихме с фенери да търсим съкровище. В лагера имаше павилионче, което за нас си беше жив „Кореком”. Всевъзможни дъвки, шоколади и т.н. Ум да ти зайде! Скромните си средства вложих в артикули от павилиончето, които обаче впоследствие ми бяха откраднати. Много грозно преживяване и така и не се намери крадецът. А аз си останах със спомените за лакомствата, защото нищо не бях опитала, а пазех всичко за вкъщи – да го делим с братята ми.

Все пак успях да си купя розов мохерен пуловер с къс ръкав (за дълъг не ми стигнаха парите). Съхранявах го дълго в найлонова торбичка със сапун в нея – да ухае приятно. Носех го само в много специални случаи.

Пина Иванова
retro.bg

Помните ли журналистката Диана Найденова? Водещата на хитовото публицистично предаване "Челюсти" изчезна от телевизионния екран и замени журналистиката с друга професия.

Преди около два месеца вестник "Телеграф" разкри какво е новото амплоа на бившата тв водеща. Тя отвори свой собствен бутик в центъра на София, в който продава свещи и ароматизатори.

Днес Найденова продължава да върти собствения си бизнес, но изглежда той все още не се е развил добре и в малкото магазинче на Раковска рядко влизат клиенти, пише вестник "Уикенд".

Найденова, която години наред интервюираше някои от най-големите имена в родната политика, няма наемни работници в магазина си и самата тя е продавачка в търговския обект, в който уви, клиенти рядко влизат.


Бутикът все още не е добре разработен, макар да се намира на възлово място в столицата.

Диана не губи надежда и вярва, че бизнесът й ще набере скорост и софиянци ще се втурнат към нея да си купуват свещи, украшения и ароматизатори, както и дребни предмети за бита, всички до един авторски.

Докато чака някой да престъпи прага на магазинчето, бившата тв водеща запълва времето си със сърфиране в интернет. Настанила се удобно зад щанда тя прехвърля историите във Facebook и разглежда други сайтове на смартфона си.

Диана Найденова заряза активната журналистика преди 4 години. Тогава тя се омъжи за старата си любов Мирослав Войнаков, припомнят запознати. Тв звездата си тръгна огорчена от Нова след сблъсък с вече бившият шеф на новините — Дарина Сарелска, която бе отстранена от работа заради това.

Източник:Факти.бг

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив