Който не работи, не трябва да яде: Честит празник на труда!

Село Мало Конаре,70-те

На 1 май голяма част от света отбелязва Деня на труда и на международната работническа солидарност. На тази дата много страни в света честват обществените и икономически постижения на работническото движение. Денят е един от официалните празници в България. За първи път опит за честване на Първи май у нас се прави през 1890 година от Топографското дружество.

През 1939 година Първи май е обявен за официален празник, а от 1945 година комунистическата власт започва да чества празника всяка година. След края на комунистическия режим през 1989 година Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви, както по времето на социализма. Историята на празника се свързва с международното социалистическо движение през XIX век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.

Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива един полицай и шестима са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани седем анархисти, впоследствие оправдани като невинни. През 1889 година учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго.

През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава "всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир." Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е "задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците".

Източник: БЛИЦ

Научете повече

Първият българин, изкачил най-високия връх в света

На 20 април, 1984 година в 18:15 часа, Христо Проданов влиза в историята като първия българин, изкачил най-високия връх в света Еверест. Успешната атака е извършена по Западния гребен, известен още като "Жестокия път".Проданов е първият човек в света , който изкачва върха по западната стена и то без кислородна маска.Христо остава на върха 33 минути.
Поклон пред този велик българин!!!!

Научете повече

Кой не знае Индже войвода, кой не е чувал за него ?

На 17 април 1821 легендарният Индже Войвода загива геройски в сражение с турците край град Скулени на река Прут. След смъртта му остава споменът за един славен кърджалия, който давал мило и драго за своите братя българи.
Поклон пред паметта му!

Историята на Индже ни връща в годините от края на 18 век. Истинското му име е Стоян, родом от селата на север от Бакърджика. Съвсем малък остава сирак, но майка му се омъжва повторно в Сливен. Едва 7-годишен Стоян е прогонен от дома на втория си баща, който го дава в школата за еничари в Цариград. Заради стройната му фигура получава прякора “Индже” (от турски "ince", "тънък"). Като човек с изключителни способности е включен във формирование за изтребване на разбойници. По пътя към България смелчагата убива турския военен ръководител и е избран за кърджалийски главатар. След време се разделя с кърджалийството. Запазил спомена за род и принадлежност, повежда конна хайдушка дружина из Странджа, Сакар и Бакаджиците. Байрактар му е Кара Кольо Омарчалията. Силен по дух и изключителен организатор Индже прави опит да организира бунт срещу турците в началото на 19 век, завършил безславно. Буйният му нрав не му дава мира и заминава за Молдова през 1806 г., където служи в гвардията на молдовските князе. По това време е наричан капитан Индже и Стоян волентир. Взема участие във въстанието в Дунавските княжества от 1821 г., където загива геройски в сражение с турците край град Скулени на река Прут.

От тогава народът ни разказва предания и и пее песни за този безстрашен поборник, закрилник и спасител на своите събратя по съдба. Светлият му образ вдъхновява разказвачи и текстописци. А една от най-вълнуващите истории ни е оставил големият Йордан Йовков - разказът му "Индже" (1926) от цикъла "Старопланински легенди", за да имаме памет за този легендарен герой, който не трябва да бъде забравен.

Научете повече

Как Ефрейтор Ангелов посред нощ от страх разстрелял една пуйка, когато бил на пост

Спомени от Родната Казарма:

През 1949 г. отбивах редовната си военна служба в поделение 55120, 17-и родопски полк в Кърджали. Нашият полк охраняваше и сградата на щаба на дивизията в града, която се намираше на левия бряг на река Арда. Беше лято и в Кърджали беше много горещо. Бях караул на щаба на дивизията. В 1 ч. през нощта караулният началник ме постави на пост зад сградата на дивизията до реката.

На самия бряг някои офицери от щаба си бяха направили примитивни дървени бараки, в които си отглеждаха домашни птици. По едно време на покрива на една от тези бараки нещо валчесто се разшава. И както казвам, нощем очите на страха са големи и аз се изплаших много. Помислих си, че на покрива на бараката има горянин (нелегални младежи тогава, които се бореха против комунистическата власт). Качил се на покрива откъм реката и се готви да извърши диверсия срещу щаба на дивизията. Моментално се прикрих зад стената на сградата, свалих автомата от рамото си, опрях цевта му в стената и се приготвих да стрелям. Изчаквах само да шавне главата на горянина, за да попадне по-добре на мушката ми.

В това време на покрива на бараката една пуйка вдигна високо глава и разкърши криле. Вместо в курника легнала на покрива за по-хладно. Успокоих се, защото ако бях стрелял, в полка другарите ми щяха да ме подиграват: Ефрейтор Ангелов посред нощ от страх разстрелял една пуйка, когато бил на пост.

Ангел Ангелов, Габрово
Източник: РЕТРО

Научете повече

Откриха мистериозната подводница U-3523 на Хитлер, евакуирала фюрера и златото на Райха в Аржентина

U-3523 е една от подводниците на Хитлер тип XXI - за времето си тя е с нов и изключително напреднал дизайн, но е внедрена твърде късно, за да спре съюзническите победи. Около нея витае интересна легенда. Това е първият за тогавашното си време клас кораби, предназначени да плават под вода за продължителен период от време, снабдени са с технология, която им позволява да преминават без прекъсване в Южна Америка.

Смята се, че U-3523 потъва след британската атака от Б24 "Освободител" на 6 май 1945 г. Подводницата на Хитлер така и не е открита, затова и се появяват слуховете, че е успяла да се измъкне и всъщност е изпълнила доста тайна мисия. В момента историческата подводница се намира на десет морски мили на север от Скаген - най-северния град на Дания - и на девет мили западно от позицията, съобщена през 1945-та година от британския бомбардировач. Представители на датския морски военен музей, които са открили подводницата, твърдят, че няма доказателства, че тя е успяла да се измъкне с нацистки лидери на борда или плячка. Герт Норман Андерсен, директор на музея, твърди: "Според слуховете, подводницата е била натоварена cъс  скъпоценности от Германия, оттегляйки се след края на войната. Мисля, че около нея витаят такива слухове, защото U-3523 е наистина модерна подводница за дълги разстояния, а е публичен факт опитът на някои нацисти да избягат с ценности в последните дни. Все пак подводницата е отивала в Норвегия, а не в Аржентина, където след войната се укриват много нацисти, успели да се измъкнат заедно със скъпоценни предмети и произведения на изкуството." Декласифицирани документи от американското разузнаване повдигат светлина около твърденията, че нацистки лидери, сред които и самият Хитлер, са успели да избягат в Аржентина през последните дни на войната.

Един от документите на ЦРУ е от 3 октомври 1955 г. В него се споменават до твърденията на бивш  войник на име Филип Ситроен, според който Хитлер се укрил в Колумбия, а по-късно - в Аржентина. Той дори направил снимка, направена през 1954 г. в колумбийския град Тунха и разказал, че на нея е не кой да е, а именно Хитлер. В документа се твърди: "Според Ситроен германците, живеещи в Тунха, последвали този предполагаем Адолф Хитлер с идолопоклонство от нацисткото минало, като го обръщали към него с "дер Фюрер", отдавайки му нацистки поздрав. Междувременно в архива на ФБР е разсекретен документ от 21 септември 1945 г. В него очевидец описва подробно как Хитлер пристига в Аржентина с подводница няколко седмици след падането на Берлин.

В свидетелството си той казва: "Хитлер беше посрещнат от шестима висши аржентински служители, които натовариха всички запаси на конски впряг и се отправиха към подножието на Южните Анди. Привечер групата пристигна в ранчо, където Хитлер и неговите хора се укриха". За други нацисти също се смята, че успяват да избягат в Аржентина след края на войната. Сред тях са Адолф Айхман - идеологът на Холокоста, и прословутият доктор от Аушвиц Йозеф Менгеле. И все пак, наистина ли U-3523 е подводницата, с която успяват да избягат Хитлер и хората му? Според последните открития тя е потънала с всичките 58 членове на екипажа. В датския музей се пази и копие от последната телеграма, изпратена от подводницата на 5 май 1945 г. В нея не се споменават никакви ценни товари или високопоставени пътници. Нацистка Германия ще подпише първия инструмент за безусловно предаване едва два дни по-късно на 7 май 1945 г.

Учените извършват сканиране на морското дъно, което разкрива, че U-лодката сега лежи на 123 метра под водата, което я прави много трудно достъпна. Необичайно, цялата предна част на кораба е погребана в пясъка, докато кърмата стои на 20 метра над дъното.

Източник:БЛИЦ

Научете повече